Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1040               Година 16.06.2014                Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на пети юни две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.Румен ЙОСИФОВ

                                                                                         2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 938 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директор на Регионална дирекция по горите гр.Бургас срещу решение № 38 от 17.03.2014г., постановено по н.а.х.д. № 312 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Царево. Съдебното решение се обжалва като неправилно и постановено в противоречие с процесуалния закон. Не се споделя мотивите на съда обосновали отмяна на наказателното постановление и се излагат доводи за съставомерност на установеното деяние. С жалбата се прави искане да се отмени оспореното решение и да се постанови ново, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът – П.Т.Г. ***, редовно уведомен, оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Царево е отменил наказателно постановление № 594 от 02.12.2013г. на Директора на РДГ гр.Бургас, с което на основание чл.53, ал.1 и ал.2  от ЗАНН, чл.275, ал.1, т.2 и чл.257, ал.1, т.7 от Закона за горите на П.Т.Г. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева, за нарушение на чл.257, ал.11, т.7 от Закона за горите. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства може да се приеме, че наказаното лице е извършило административно нарушение по чл.257, ал.1 т.7 от ЗГ, но в съставения АУАН и в НП не са посочени колко и кои лица са били допуснати до извършване на дейност без да притежават съответната правоспособност и не е доказано по безспорен начин дали тези лицата са били допуснати от жалбоподателя. Съдът е преценил, че в издаденото НП освен нормата на чл.257, ал.1 т.7 от ЗГ е посочена и несъществуващата такава „ал.11, т.7 на чл.257 от ЗГ”, което представлява съществено нарушение на материалния закон, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво точно нарушение е санкциониран, с оглед на което наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно.

 Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

С наказателното постановление е ангажирана отговорността на ответника по касация Г., за това, че на 05.06.2013г. на посоченото в АУАН място е допуснал извършването на сеч на дърва от лица, които към тази дата не притежават необходимата правоспособност за работа с моторен трион, в нарушение на чл.257, ал.1, т.7 от ЗГ. Съгласно посочената норма „длъжностно лице или такова, упражняващо лесовъдска практика което допусне извършването на дейност в горските територии от лица, които не притежават съответната правоспособност се наказва с глоба от 300 до 5 000лв., ако не подлежи на по-тежко наказание”.

Правилно съдът е приел, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита  на санкционираното лице. Видно от акта и наказателното постановление, в тях не е посочено колко и кои лица са допуснати да извършват дейности в горска територия, за които не притежават съответната правоспособност. Липсата на индивидуализация на лицата освен, че ограничава правото на защита на наказаното лице, но и поставя в невъзможност съдът да извърши проверка, дали тези лица действително не са били правоспособни   

В допълнение на изложените от първоинстанционния съд мотиви следва да се има в предвид и следното:

Разпоредбата на чл.230, ал.1-3 от ЗГ указва какъв е редът за извършване на дейности в горските територии, като ал.3 от него специално изисква надлежен документ за правоспособност, когато тези дейности се осъществяват чрез механизирани средства. С Наредба № 12 от 22.04.2009г. за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска техника са определени редът и условията за обучение за придобиване на правоспособност за работа с  преносима и стационарна техника - категория Тпс. По смисъла на §1, т.2 от ДР на Наредбата Преносима и/или стационарна техника” са моторни триони и храсторези, гатери, гатер-банцизи, въжени линии и системи за извозна дървени материали.

Видно от издаденото наказателно постановление при направената правна квалификация на деянието цитираните разпоредби на чл.230 от ЗГ и на подзаконовия нормативен акт не са посочени от наказващия орган, което също представлява съществено процесуално нарушение. При издаване на едно наказателно постановление, следва да бъдат посочени съответните норми за неизпълнението на които е наказано лицето, за да може то адекватно да организира своята защита и да не бъдат нарушени правата му.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38/17.03. 2014г., постановено по н.а.х.д. № 312 по описа за 2014г. на Районен съд гр. Царево.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                        2.