Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

 1152     /12.06.2018 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на седми юни две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Драгнева  

Веселин Енчев

 

при секретар Г.С. и прокурор Христо Колев

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 937/2018 година 

 

            Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

            Образувано е по касационна жалба от И.М.Х. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат П.Д. ***, против решение № 269/01.03.2018 година по н.а.х.д. № 5070/2017 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 16 – 0769 - 000497/12.04.2016 година, издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР (НП).

С НП, на И.Х., за нарушение на чл.21 ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 350 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. 

Касаторът оспорва решението с твърдения, че същото е неправилно, поради неотчетени допуснати съществени нарушения на процесуални правила в административнонаказателното производство, неправилно приложение на материалния закон и недоказаност на извършеното нарушение.

Иска решението да бъде отменено, като бъде отменено и НП.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира  неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП Х., е наказан за това, че на 25.04.2015 година, в 19:33 часа, на път първи клас Е-773, км 491, в посока от квартал Ветрен към КПП-1 Бургас, в района на бензиностанция „Ромпетрол“, при разрешена скорост в участъка от 90 км/ч (въведена със знак В-26), е управлявал със скорост 144 км/ч лек автомобил с регистрационен № А 1435 КН в нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. Нарушението е засечено със система „MultiRadar SD 580” № 00209D32D4F9, снимка № S 0000248F074.

За да постанови решението си, съдът е приел, че от формална страна обжалваното НП съдържа всички изискуеми реквизити. Съдът е преценил, че нарушението е надлежно описано, като ясно са отразени дата, място и час, както и доказателствата, които го потвърждават. Обосновал е извод за съставомерност на констатираното деяние и правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, на соченото основание, с налагане на наказанията, предвидени в съответната санкционна разпоредба.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на РС, довели до потвърждаване на издаденото НП, като приема, че са спазени всички предпоставки за неговото издаване.

Фактическата обстановка е изяснена напълно. Изложени са логични и еднопосочни съображения защо съдът приема, че извършването на нарушението е доказано. Фактите са съпоставени с приложимото материално право и е направен обоснован извод за отговорността на Х.,  във връзка с извършеното нарушение.

В административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които РС е следвало да обсъди. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че АУАН е издаден в нарушение на чл. 34 ал.1 от ЗАНН – вече обсъдено и от РС. Към датата на заснемане на автомобила администрацията на сектор „ПП“ в ОД – Бургас на МВР е могла да констатира единствено марката и регистрационния номер на превозното средство, движещо се със скорост, надхвърляща максимално разрешената, но не и самоличността на лицето, което го е управлявало. Собственикът на МПС е бил издирван, за да бъде изяснено кое е било лицето, управлявало автомобила. Така на 23.03.2016 година И.Х. собственоръчно е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която е посочил, че той е управлявал автомобила, т.е. към този момент самоличността на водача вече е била изяснена. АУАН е съставен на същата дата – 23.03.2016 година. Нарушителят е оспорил констатациите в него с възражение, а НП е издадено на 12.04.2016 година – при спазване на нормата на чл. 44 ал.1 от ЗАНН.

Не е налице твърдяната материална незаконосъобразност на решението на РС.

В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора и за което е издадено процесното НП, е свързано с превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак В-26, с който е установено ограничение на скоростта от 90 км/ч, в какъвто смисъл е текста на разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП.

Предвид събраните по делото доказателства, се установява съставомерност на констатираното нарушение, тъй като автомобилът е заснет при движение със скорост над разрешената от стационарно разположено автоматизирано техническо средство.

Изготвената снимка и прилежащото детайлно увеличение на регистрационния номер на МПС дават възможност то да бъде идентифицирано по несъмнен начин (лист 12 от н.а.х.д. № 5070/2017 година). Съответно, И.Х. е посочил в декларация, попълнена по реда на чл.188 от ЗДвП, че той е управлявал автомобила в деня на нарушението.

Съгласно чл. 188 ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

След като собственикът се е посочил като лицето, управлявало автомобила, законосъобразно е бил санкциониран.

С оглед изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, решението на РС следва да бъде оставено в сила.

Затова, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 269/01.03.2018 година по н.а.х.д. № 5070/2017 година на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

           

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: