Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

       1174                       15.06. 2018 год.                     гр.Бургас

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС

на тридесет и първи май 2018 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ПАНАЙОТ ГЕНКОВ                                    

                                     ЧЛЕНОВЕ :  РУМЕН ЙОСИФОВ 

                                                              ДИАНА ПЕТКОВА                                                                                                                                                                       

Секретар М.Вълчева  

Прокурор Д.Петров  

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петкова

канд.дело № 934 по описа на 2018 г.

          За да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството по делото е по реда на чл.208 и сл.АПК във вр. с чл.63 ЗАНН.

          Образувано е по касационна жалба на търговско дружество“ВИАН 2016“ООД гр.Бургас, представлявано от управителя Видьо Илиев Видев, подадена от процесуалният представител адв.В.В. против Решение №203/16.02.2018 год.постановено по анд..№6091/2018 на Районен съд-Бургас с което е потвърдено НП издадено от Началник сектор „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП-Бургас,с което на касатора е наложената  имуществена санкция е намален от 1000 лв.

          Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон и прекомерност на наказанието-касационни основания по чл.348 ал.1 т.1  т.2 и т.3 НПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.Счита,че по делото не е установено наказаното дружество да е осъществило състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение.На втора място се прави възражение относно неправилно определен размер на имуществената санкция,като от една страна АНО не е изложил никакви мотиви защо счита че наказанието следва да се определи около средния размер предвиден в текста на чл.185 ал.1 ЗДДС,а от друга страна че същото е прекомерно завишено.Иска отмяна на съдебния акт,както и на НП  и алтернативно  изменение размера на санкцията като същата се определи в минималния размер предвиден в чл.185 ал.1 ЗДДС.

         В с.з. касаторът чрез процесуалният си представител поддържа изцяло касационната жалба.

         Ответната страна ,редовно и своевременно призована не  изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Представителят на ОП-Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.Счита, че решението на въззивната инстанция не страда от пороци съставляващи основания за неговата отмяна.

         Настоящата съдебна инстанция, извърши проверка на оспорения съдебен акт на посочените в него касационни основания, които съставляват такива по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 НПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН., както и служебна проверка  с оглед чл.218 ал.2 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН и  приема за установено следното:

        Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законово установения срок по чл.211 ал.1 АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл.212 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

        Разгледана по същество жалбата е  частично основателна.

        С решението, предмет на касационната проверка РС-Бургас   е потвърдил НП №291600-F323230/9.10.2017 год. издадено от Началник  на сектор „Оперативни дейности“ -Бургас,в ЦУ на НАП с което „ВИАН 2016“ООД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас за нарушение на чл.25 ал.1 т .1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ в е наложено на осн.чл.185 ал.1 ЗДДС имуществена санкция в размер на 1000 лв.

        За да постанови своя съдебен акт РС- Бургас е приел,че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на наказателното постановление, като е преценил че нарушението и обстоятелствата при които  е извършено са описани  пълно и ясно, а фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото  доказателства. Изложил е подробни мотиви по фактите установени в производството по налагане на наказанието и при съдебното оспорване.Обсъдил  е доказателствата,тълкувал е нормата,приета от наказващия орган за нарушена,като е обосновал правен извод за неоснователност на жалбата.

        Настоящият състав  споделя изцяло установеното от фактическа страна,а именно че при извършване на 11.08.2017 год. около 14.19 ч. на проверка от служители на ТД на НАП са спазване на данъчното законодателство на търговски  обект –магазин за пакетирани стоки,находящ се в гр.Бургас,стопанисван от „ВИАН 2016“ ООД е констатирано, че при извършване на контролна покупка на една кутия цигари без акцизен бандерол на стойност 4 лв. и извършено плащане в брой с банкнота от 5 лв. и приета от А.Грошчева ,в качеството й на продавач, не е издадена фискална касова бележка от монтираното,въведено в експлоатация и и с изградена дистанционна връзка с НАП  ФУ.

     Фискалните касови бележки,редът и начина за тяхното издаване са регламентирани в чл.118 ал.1 ЗДДС и в Наредба №Н-18/2006 год. на МФ.Съгласно чл.118 ал.1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от  фискално устройство/фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от ИАСУТД /системен бон/независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.Прилагането на сочената разпоредба, реда и начина за издаване на ФКБ, както и минималните им реквизити се определят с Наредба №Н-18/2006 год.Законовата разпоредба на чл.118 ЗДДС е доразвита в чл.25 ал.1  от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3 ал.1 и чл.3 ал.2 ЗДДС.От анализа на сочените разпоредби е видно че ФКБ се издава при извършване на плащането,като търговеца е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка,защото тя освен че финализира продажбата е доказателство за извършено плащане.В случая констатациите на контролните длъжностни лица,че към момента на плащането не е издадена ФКБ въпреки в търговския обект е наличен регистриран,включен и технически изправен ЕКАФП са безспорно установени.Твърденията на наказаното лице ,че контролните органи са пристъпили към съставянето на протокола преди да бъде платена покупката не се подкрепят от доказателствата по делото.В този смисъл настоящата инстанция приема че състава на нарушението по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/2006 год. е доказан и законосъобразно административно-наказателната отговорност на търговеца е ангажирана по чл.185 ал.1 ЗДДС,съгласно който на лице което не издаде документ по чл.118 ал.1 ЗДДС се налага глоба-за физическите лица,които не са търговци и имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци като последната е от 500 лв. от 2000 лв.

       Настоящата инстанция обаче счита,че районният съд е извършил неправилна преценка относно справедливостта на наложеното наказание.В случая наказващия орган е определил санкцията в размер на 1000 лв.,която с оглед санкционната разпоредба на чл.185 ал. ЗДДС е около средния размер.Наказващия орган не е изложил никакви конкретни съображения защо е определил санкцията в този размер,а се е задоволи да цитира разпоредбата на чл.27 ЗАНН.Такива съображения не са изложени и от въззивната инстанция,като е посочил единствено че тя е в съответствие с целите на административните наказания.Изложените мотиви доколкото има такива не се възприемат от настоящата инстанция.По делото не са налични данни за отегчаващи вината обстоятелства,които да обуславят налагането на санкция в размер над предвидения в закона минимум.Липсват доказателства търговеца да е бил наказван и друг път за същото нарушение ,както и за други такива по ЗДДС.При това положение законовия минимум от 500 лв. се явява адекватна санкция за постигане целите на наказанието.

      С оглед на изложеното решението на РС-Бургас следва да се отмени след което да се постанови ново с  което НП да се измени в посочения смисъл.

      Водим от горното   и на осн.чл.222 ал.1 във вр. с чл.221 ал.2 АПК във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН съдът

                                             

                                               Р   Е   Ш   И

 

      ОТМЕНЯ Решение № 203/16.02.2018 год.постановено по анд.№6091/2017 год. на РС-Бургас,вместо него постановява:

      ИЗМЕНЯ НП № 291600-F323230/9.10.2017 год. на Началник на сектор “Оперативни дейности“-Бургас при ЦУ на НАП,с което на „ВИАН 2016“ ООД,със седалище и адрес на управление гр.Бургас,представлявано от управителя Видьо Илиев Видев за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ е наложено на осн.чл.185 ал.1 ЗДДС административно наказание-„имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. , като  НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция  на 500 лв.

      Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:  1.                       2.