Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас,№ 1034                /16.06.2014г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и втори май, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                            ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

при секретар С.А. и с участието на прокурор Андрей Червеняков изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 933/2014г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Ч.И.Н.,***, е оспорил решение №585/01.04.2014г. постановено по АНД № 386/2014г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №4512/13 от 04.12.2013г. издадено от началник група в сектор ПП при ОД МВР Бургас. С наказателното постановление на касатора е наложено наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.315, ал.1, предл.2, във вр. с чл.315, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата, пледира за отмяна на обжалваното решение и наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

1.Неоснователни са възраженията на касаторът относно допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на АУАН. Очевидно от представеното копие на акта, в частта където следва да е посочена нарушената норма е изписан текст, който впоследствие е задраскан и до него е попълнено „315(1) от КЗ”. Независимо кога е извършена тази поправка – в присъствието на наказаното лице, както твърди актосъставителя, или след това – както твърди касатора, тя не обосновава извод за допуснато съществено процесуално нарушение, което да предпостави отмяна на наказателното постановление. На основание чл.53, ал.2 от ЗАНН, наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Тази разпоредба е приложима в конкретния случай тъй като несъмнено е установен нарушителя, неговата самоличност и вината му. Освен това в АУАН подробно са описани фактите и обстоятелствата, очертаващи извършеното от касатора нарушение.

2.Неоснователно е възражението на касаторът относно наличие на разлики в номерата на АУАН. В процесното наказателно постановление АУАН е индивидуализиран детайлно с два номера. Единият е регистрационния номер от бланката, а именно сер.Т №021700, а другия е номера, който впоследствие се дава от органа - №4512. В наказателното постановление са посочени и двата номера и няма никакво съмнение въз основа на кой АУАН е издадено това наказателно постановление. Всички възражения на касатора в настоящото и първоинстанционното производство изложени в тази насока са необосновани.

3.Неоснователно е възражението, че за едно и също нарушение са наложени две наказания. Касаторът твърди, че на собственика на моторното превозно средство описано в процесното наказателно постановление също е наложена глоба в размер на 400лв. за това, че няма застраховка „Гражданска отговорност” и счита, че е в противоречие със законовите разпоредби да се търси административно-наказателна отговорност от две различни лица, за едно и също нарушение.

На първо място следва да се посочи, че касаторът не подкрепя с доказателства твърдението за наложено на собственика на МПС наказание.

На следващо място следва да се посочи, че се касае за две различни нарушения, независимо от това, че те се отнасят до липсата на валиден договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност” за едно и също МПС. Собственикът на това МПС носи отговорност по чл.259, ал.1, във вр. с чл.315, ал.1, предл.1 от КЗ за това, че не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила, не спрян от движение, който притежава. Лицето, което управлява такъв автомобил, без да е негов собственик, осъществява друг състав на нарушението – чл.315, ал.1, предл.2 от КЗ за това, че управлява МПС във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилите, т.е. лицето се наказва за това, че управлява автомобил, за който няма застраховка „Гражданска отговорност”, независимо от това, кой е собственика на този автомобил. Съставите на нарушенията са различни и субектите, които са административнонаказателноотговорни също са различни, за това неоснователно е твърдението, че е ангажирана отговорността на две лица за едно и също нарушение, защото тяхната отговорност е ангажирана, но за извършването на различни нарушения.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №585/01.04.2014г. постановено по АНД № 386/2014г. на Районен съд - Бургас.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: