Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1229               Година 04.07.2014                Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на пети юни две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.Румен ЙОСИФОВ

                                                                                       2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 932 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Тришър” ООД, гр.Бургас с ЕИК 147008318 представлявано от управителите А. Д. Д. и Г. Д. Х. срещу решение № 459/17.03.2014г., постановено по н.а.х.д. № 75 описа за 2014г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановени при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Не споделя мотивите на районния съд за липсата на съществени процесуални нарушения и съставомерност на установеното деяние, обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление. С жалбата се прави искане да се отмени съдебния акт. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – Директор на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара” при КЗП, оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, има ща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателното постановление № 25967/15.10.2013г. на Директор на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол, със седалище Бургас към ГД „Контрол на пазара” при КЗП, с което за нарушение на чл.29, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, вр.чл.7, ал.2 от Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, на основание чл.46, ал.1 от ЗТТИ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева. Съдът е констатирал, че при съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до тяхната отмяна. Възраженията на дружеството в тази насока са намерени за неоснователни, като е прието, че съставянето на АУАН в отсъствие на представляващ нарушителя не е от категорията на съществените процесуални нарушения, които да доведат до отмяната му само на това основание, още повече, че са налице данни, че нарушителят е бил търсен за съставяне на акт, но негов представляващ не е бил намерен. Посочено е, че съставеният акт е бил предявен за запознаване със съдържанието му срещу подпис, а обстоятелството, че представляващият дружеството нарушител е отказал да го подпише е въпрос на личната му преценка, от която не може да черпи права, като ирелевантно за отказа му се явява и обстоятелството, че за предявяването на акта е било потърсено съдействие от органите на ОД на МВР Бургас, вместо на съответната общинска администрация. По същество съдът е намерил, че дружеството е осъществило от обективна страна състава на административно нарушение по чл.29, ал.1 от ЗТТИ, вр.чл.7, ал.2 от Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, тъй като цената на тютюневите изделия като акцизна стока е фиксирана върху бандерола и, с което се удостоверява, че е определена по предвидения от закона ред и орган и не подлежи на промяна, включително и на намаляване, както от страна на производителя и, така и от страна на търговецът, който я разпространява за продажба за потребителя, тъй като ценовото и регулиране е строго определено. Посочено е, че правилно е ангажирана отговорността на санкционираното лице на основание чл.46, ал.1 от ЗТТИ, наложената имуществена санкция е в законоустановения размер, поради което съдът е обосновал извод за потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество, поддържани и пред касационната инстанция съдът намира за неоснователни.

Действително, АУАН е съставен в отсъствие на представител на санкционираното дружеството, но до същото са изпратени и получени три писма да се явяват на посочете дати за съставяне на АУАН, но техен представител не се е явил, а съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.

Неоснователни са и възраженията, че с ангажиране съдействието на органите на МВР, вместо на общинската администрация, е нарушена процедурата за връчване на акта, предвидена в ЗАНН, доколкото управителите на дружеството са били наясно с извършената проверка и констатациите на контролните длъжностни лица и след като същите са уведомени за наличието на съставени срещу дружеството актове, подлежащи на предявяване и връчване, никой от двамата управители, нито упълномощено от тях лице не се явило за да бъде сторено това. Следва да се има предвид и това, че при явяване в сградата на ОД на МВР управителите след запознаване със съдържанието на акта са отказали да го подпишат, който отказ е надлежно оформен с подписа на един свидетел и се установява и от молба вх.№ Б-03-1303/15.10.2013г. подадена от Г. Х. в качеството му на управител на „Тришър” ООД.

Предвид събраните в хода на производство писмени и гласни доказателства, правилно по съществото на спора районният съд е обосновал извод за съставомерност на установеното деяние от обективна страна. Съгласно разпоредбата на чл.29 ал.1 от ЗТТИ тютюневите изделия се продават на вътрешния пазар по цени, регистрирани при условия и по ред, определени с Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия. С нормата на чл.7, ал.2 от Наредбата е въведена изрична забрана тютюневите изделия да се продават на дребно на цена, различна от продажната цена, обозначена върху бандерола, с който е облепена потребителската опаковка, което изискване в случая не е спазено от санкционираното дружество, доколкото в стопанисвания от него търговски обект, са предлагани и реално са продавани цигари от различни марки на цени, различаващи се от посочените в бандеролите, с което именно е осъществен от обективна страна състава на посоченото административно нарушение. Възраженията на касатора в тази насока и изложените доводи за начина на формиране и съставните елементи на цените на цигарите са ирелевантни за съставомерността на установеното деяние. Нарушението на чл.29, ал.1 от ЗТТИ вр. чл.7, ал.2 от Наредбата е формално, на просто извършване и обществената му опасност се състои не в увреждане правата на потребителите, а в засягане установения от закона ред за отчетност, контрол и проследяване на търговията на дребно с акцизни стоки – в случая цигари. Ето защо, след като, дружеството осъществило от обективна страна състава на посоченото нарушение, неговата отговорност е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, както е в настоящия случай.

Съгласно чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. За нарушение по чл.29 от ЗТТИ, в санкционната норма на чл.46, ал.1 от с.з. е предвидено налагането на имуществена санкция от 50 000 лв. до 100 000 лв., отнемане на разрешението за срок една година, и отнемане на тютюневите изделия в полза на държавата. На касатора в случая е наложена имуществена санкция в минималния установен от закона размер, което изключва възможност за нейното редуциране.

Действително, както и твърди касатора, с разпоредбата на чл.99, ал.2, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове е въведена  аналогична забрана, тютюневи изделия да се предлагат и продават на цена, различна от продажната цена, изписана върху бандерола, за която е предвидена санкция в нормата на чл.120, ал.2 от ЗАДС, но посочения закон урежда друг вид обществени отношения, за изпълнение на които не следят служителите на Комисията за защита на потребителите и те нямат правомощия да установяват административни нарушения по този закон, съответно да налагат санкции за неговото неизпълнение.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 459/17.03.2014г., постановено по н.а.х.д. № 75 описа за 2014г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                         2.