Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

град Бургас, 08.07.2011г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на девети юни, през две хиляди и единадесета година, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                         ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

при секретар: Г.Ф. и с участието на прокурор: СТАНИМИР ХРИСТОВ изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КНАХД № 93/2011г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

         Касаторът „Скорпион 2004” ООД, от гр.Несебър, представляван от Христо Димитров Пулев – управител, е оспорил Решение №2024/2010г. постановено по НАХД № 4011/2010г. на районен съд гр.Бургас, с което е потвърдено НП №788/02.09.2010г. издадено от директора на ТД на НАП гр. Бургас. С НП на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на осн. чл.47, ал.3 от ЗСч за нарушение на чл.40, ал.1 от същия закон. В касационната жалба се твърди, че решението е немотивирано, постановено в противоречие с материалния закон. Касаторът иска от съда да отмени обжалваното решение, а по съществото на спора да отмени издаденото НП.

         В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и пледира за отмяна на решението, като твърди, че става дума за маловажен случай.

         Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, иска решението да бъде оставено в сила като правилно.

         Представителят на Окръжна прокуратура Бургас, изразява становище за основателност на жалбата, тъй като в съдебния акт липсват мотиви, анализ на доказателствата, на възраженията, поради което прокурора счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено и да бъде върнато на друг състав на същия съд.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е основателна, но не на изложените в нея възражения.

Неоснователно е възражението направено в с.з. за приложение на чл.28 от ЗАНН. Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства.

Съгласно ТР № 6 от 15.XI.1973г. по н. д. № 2/73г., ОСНК понятието "вредни последици", е по-широко от понятието "вреди". То обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на гражданите, създават недоверие към установения държавен ред, финансовата и стопанската система и др.

В случая административното нарушение е формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. Наличието на факти, относими към по-широкото понятие "вредни последици", в частта му извън имуществените вреди, не са изследвани по делото, поради което съдът не може да се позове на тяхната липса за да обоснове маловажност. По делото няма данни и за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Смисълът на законодателното задължение за публикуване на годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет, годишния доклад за дейността и годишния консолидиран доклад за дейността е публичното му оповестяване, което да даде неограничен достъп на трети лица – бъдещи съконтрахенти до информация за финансовото състояние и дейността на съответният търговец, а от там и до възможностите и мащабите на неговото търговско предприятие. Изхождайки от значението на разпоредбата, при нейното нарушаване, ирелевантно за съставомерността са факта, че финансовият отчет е представен пред друг орган, чиито регистър не е публичен, конкретното съдържани на отчета, както и дали въобще търговеца осъществява дейност, която да отрази в този отчет, това е така, защото идеята за значението на разпоредбата е в друга насока.

Затова при преценката дали деянията по чл.47, ал.3 от Закона за счетоводството (ЗСч) във вр. чл.40, ал.1 от същия закон са маловажни случаи, следва да се изхожда не от размера на санкцията, а от съвкупната преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на конкретното деяние и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици схващани като всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото и др.

В конкретния случай АУАН е съставен на 21.06.2010г. затова, че дружеството не е подало в законоустановения срок до 30.06.2009г. заявление за обявяване на годишния финансов отчет за 2008г. пред Агенцията по вписвания – търговски регистър, с което е нарушил чл.40, ал.1 от ЗСч. Въз основа на така констатираното нарушение е издадено и оспореното НП. Дружеството е следвало до 30.06.2009г. да подаде такова заявление за регистриране на годишния финансов отчет, следователно от следващия ден това обстоятелство може да бъде установено, тъй като регистъра е публичен и достъпа до него е свободен на осн. чл.11 от Закона за търговския регистър (ЗТР). Контролните органи на НАП са притежавали обективната възможност да извършат проверка в регистъра и да установят кои са търговците неподали заявление за публикуване на годишния финансов отчет в законоустановения срок, като тази проверка от страна на органите на НАП по никакъв начин не е обусловена и предпоставена от действия на служителите на Агенция по вписванията, които да се изразяват например в изпращане на списък, съдържащ лицата нарушили чл.40, ал.1. Писмото изпратено от Агенцията по вписванията с дата 21.05.2010г. не е началния момент, от който следва да се приеме, че органа притежаващ правомощия да наказва е узнал за нарушението, тъй както беше посочено той е притежавал тази възможност на основание чл.11 от ЗТР и е въпрос на полагане на дължима грижа и организация, така, че действията по установяване на нарушението да се извършат в законоустановените по чл.34, ал.1 от ЗАНН срокове.

С оглед изложените мотиви, настоящия състав намира, че в случая оспореното НП е незаконосъобразно, поради допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в нарушаване на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, което е опорочило административно-наказателната процедура и е довело до незаконосъобразност на НП. Обжалваното решение на районният съд като неправилно следва да бъде отменено, при разглеждане на спора по същество и НП също следва да се отмени.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – гр.Бургас

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение от №2024/2010г. постановено по н.а.х.д. № 4011/2010г. на Районен съд гр.Бургас, вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №788/02.09.2010г. издадено от директора на ТД на НАП гр. Бургас, с което на „Скорпион 2004” ООД, от гр.Несебър, на основание чл.47, ал.3 от ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.40, ал.1 от същия закон.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: