Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:498                                  14.03.2018г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На двадесет и седми февруари                  две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Р. Йосифов

Секретар: С. Х.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Р. Йосифов

административно дело № 92 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.256, ал.1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Р.Г.Д.,***, против заповед за задържане за срок от 24 часа, с рег. № 3388зз-408 от 22.12.2017г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР от полицейски служител на Пето РУ-Бургас при ОДМВР-Бургас, Д. Д. Н..

Жалбоподателят твърди в първоначалната жалба, че е бил задържан от неизвестен полицейски служител на 22.12.2017г., доколкото не му бил връчен екземпляр от заповедта, като е бил освободен на следващия ден. Шест дни след това поискал от полицейските органи копие от документите по задържането, но до подаването на жалбата същите не му били предоставени, поради което подал бланкетна жалба. След оставянето на същата без движение, жалбоподателят уточни, че желае отмяна на оспорената заповед, тъй като липсва както основание за предприемането на подобна принудителна административна мярка (ПАМ), така и данни за извършено от него престъпление. Освен това дори и да има някакво нарушение във връзка с провеждането на мероприятието „Спортист на годината“, счита, че той е упражнил правото си на свободно изразяване, което не може да бъде престъпление. Пред съда се представлява от редовно упълномощения адвокат С.К. ***, който поддържа жалбата и пледира за нейната отмяна. Счита атакуваната заповед за необоснована, защото жалбоподателят не е бил запознат за кое действие е било наложено задържането му. Намира също, че изпратените по делото материали от досъдебно производство не могат да бъдат част от административната преписка по издаването на заповедта. Смята, че правото на сводно изразяване и на извършените от жалбоподателя действия в тази насока, не нарушават обществения ред и не са престъпление, само защото с тези действия е бил нарушен сценария на едно обществено мероприятие. То е укоримо, но не и чрез задържане от полицейските органи, още повече, че не се касае за арогантно поведение и пречене на полицейските органи да изпълняват своите задължения. В представените писмени бележки по съществото на спора процесуалният представител доразвива тезите си като заявява, че в заповедта не са описани конкретните фактически действия с които е бил нарушен общественият ред от страна на жалбоподателя, а извършеното от него е проява на гражданска позиция, което дори не може да се квалифицира като дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от Указ № 904 от 28.12.1963г. за борба с дребното хулиганство (УБДХ), а още по-малко представлява престъпление по чл.325 от Наказателния кодекс (НК). Изложени са и разсъждения за противоречие на оспорената заповед с Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, с оглед твърдяната липса на информираност от страна на жалбоподателя за основанието за арестуването му. Извършено е позоваване на актуална практика на Върховния административен съд по обжалване полицейското задържане на известен общественик, като намира случая за идентичен.

 Ответната страна – Д. Д. Н., в качеството му на полицейски служител в Пето Районно управление на Полицията при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи, гр.Бургас (Пето РУ-Бургас при ОДМВР-Бургас), се явява лично в съдебно заседание и оспорва жалбата, като счита издадената от него заповед за законосъобразна.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, а след направеното й уточнение, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Не е спорно между страните и видно от приложените по делото писмени доказателства, издателят на процесната заповед и ответник в настоящото производство – Д. Д. Н., е служител на МВР, като към датата на издаването на заповедта е заемал длъжността командир на отделение в група Охранителна полиция към Пето РУ-Бургас.

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед за задържане на лице рег.№ 3388зз-408 от 22.12.2017г., издадена от полицейския служител при Пето РУ-Бургас, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В мотивите на заповедта е посочено, че задържането е във връзка с чл.325, ал.1 от НК, като Р.Г.Д. е правил непристойни действия, грубо изразяващи се в явно неуважение към обществото.

От изисканата от съда административната преписка и приложените материали от досъдебно производство (ДП) № 1026/2017г. по описа на Пето РУ-Бургас, представените докладна записка  рег.№ ДП3388-1026/23.12.2017г. на Г. К., мл.инспектор при Пето РУ-Бургас, докладна записка от 20.12.2017г. (вероятно при изписването е допусната грешка в датата, тъй като в нея е описан инцидента случил се на 22.12.2017г.) изготвена от Д. Д. Н., протоколи за разпит като свидетели по цитираното ДП на лицата: Г. Х. С.-водеща на церемонията, Д. Д. Н., В. А. Д.-Г.-служител на Община Бургас, К.А.Д.-полицай, Х.И.Д.-полицай, В. А. С.-журналист и И. И.Т.-управител на медия, се установява безпротиворечиво, че на 22.12.2017г. в около 20.45 часа, при провеждане на официалната церемония по връчване на годишните награди на най-изявените спортисти на гр.Бургас, а именно „Спортист на годината 2017“, в спортна зала „Бойчо Брънзов“ в гр.Бургас, при свободен достъп на граждани и 95%-на заетост на залата, при присъствието на лицата пряко ангажирани с церемонията – кмета на Община Бургас, заместник-кмета, областния управител на Област Бургас, общински съветници, спортни деятели, номинирани спортисти и състезатели, бизнесмени и други, в хода на мероприятието и награждаването на един от призьорите, на сцената излязъл жалбоподателят Р.Г.Д. и застанал на един от микрофоните, като казал, че той не е спортист на годината, а е тъпанар на годината и затова иска да попита кмета какво става с парите за стадионите. Той подканил кмета на общината да излезе на сцената и отправил въпрос във връзка със стадиона. Водещите на мероприятието се опитали да прекъснат изявата на Р.Д. като го апострофират, но не успели да сторят това, тъй като същият започнал агресивно да повишава тон и да настоява да се изкаже. Това наложило намесата на полицейските служители, заети с охраната на мероприятието, които отишли при Д. и му разпоредили да напусне сцената, но той продължил да вика, при което полицаите предприели действия по принудителното му извеждане. Докато го извеждали жалбоподателят продължавал да крещи и да настоява да зададе въпроси, като по думите на полицейските служители употребил нецензурни думи и псувни по адрес на кмета на общината. Според показанията на водещата на събитието, след извеждането на Д. церемонията продължила, като присъстващите били възмутени от неговото поведение, като тя не забелязала да има в публиката лица които да го подкрепят, а напротив извеждането му било подкрепено с аплодисменти. След извеждането от спортната зала, Р.Д. бил отведен от полицейските органи в сградата на Пето РУ-Бургас, където бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, който отчел значителните 2,12 промила в издишания въздух.

В резултат на горепосочената фактическа обстановка, установена във връзка с извършените действия от полицейските органи и обективирана пред съда в цитираните докладни записки и протоколи за разпит на свидетели, ответният полицейски служител издал оспорената в настоящото производство заповед за задържане на лице рег. № 3388зз-408 от 22.12.2017г., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е разпоредено задържане на Р.Г.Д. за срок от 24 часа.

По случая било образувано и досъдебно производство № 3388-ЗМ-1026/22.12.2017г. по описа на Пето РУ-Бургас на за престъпление по чл.325, ал.2 от НК, водено от разследващ полицай Дияна Попова.

По делото жалбоподателят представи веществено доказателство – компакт-диск със записано на него видео съдържание, което беше прегледано от съда и се установи, че той установява същата фактическа обстановка до момента в който полицейските органи са предприели извеждането на жалбоподателя от сцената.

 

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Заповед за задържане на лице рег. № 3388зз-408 от 22.12.2017г., с която жалбоподателят е задържан реално за срок от 14 часа и пет минути, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.57, ал.1 от ЗМВР, при спазване на установената форма и реквизити, предвидени в чл.74, ал.2 от ЗМВР. С оглед установените по делото релевантни факти, при произнасянето си полицейският е приложил правилно материалния закон, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Заповедта е съобразена с приложимия материален закон.

Задържането за срок от 24 часа по смисъла на чл.72 от ЗМВР е принудителна административна мярка, която в зависимост от ситуацията би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема било с цел да се предотвратят вредните последици от извършеното престъпление, било за да се осуети прикриването на престъплението, както и с цел започването на разследване срещу вероятния извършител на престъплението. Целта на закона с налагането на тази принудителна административна мярка е да се ограничи вредното влияние на евентуално извършено престъпление върху обществото, да се осуети прикриването на извършено престъпление, както и да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на полицейската проверка. Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР оправомощава полицейските органи да задържат лице, за което съществуват данни за съпричастност към извършено престъпление, без да е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи, че лицето, спрямо което се прилага принудителната административна мярка, е извършило престъпление. Следователно, достатъчно основание е наличието на данни, обосноваващи предположението за извършено конкретно престъпление и това е критерият по смисъла на закона за издаване на заповед за задържане за срок от 24 часа. Не е необходимо тези данни да са пълни, нито пък категорично да уличават лицето в извършване на престъпно посегателство.

В конкретния случая задържането на жалбоподателя като принудителна административна мярка е предприето от полицейските органи в момента на осъществяване на деянието от негова страна, за което впоследствие е образувано наказателно производство за престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Само по този начин при наличие на данни за вероятно извършено от определено лице престъпление и налагане на принудителни административни мерки, съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, съдът намира, че органите на МВР могат в рамките на оперативната си самостоятелност, да осъществяват основните си дейности, предвидени в разпоредбата на чл.6 от ЗМВР, като съобразят и целта на мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която е не да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.

Осъществяването на административна принуда в настоящия случай е била необходима, тъй като от една страна осъщественото деяние е криминализирано по действащото право – чл.325, ал.1 от НК, при наличието на данни, обосноваващи предположение за извършване на престъплението от жалбоподателя, което е достатъчно основание за прилагането й, а от друга страна, само намесата на полицейските органи, които са извършвали охрана на обществения ред във връзка с опасността да бъдат осъществени деяния от този характер, е допринесла за осуетяване възможността действията от страна на жалбоподателя да ескалират и да се достигне до по-сериозно нарушаване на обществения ред, във връзка с установено пияно състояние от негова страна. Следва да се посочи, че задържането не е било постановено на основание провежданото досъдебно производство № 3388-ЗМ-1026/22.12.2017г. по описа на Пето РУ-Бургас, а го предхожда, поради което материалите от това производство, макар да не са част от административната преписка, служат за изясняване на обективната истина от страна на съда.

В заповедта е посочено, че лицето е задържано на 22.12.2017г. в 20.45 часа, като е вписан и часа на неговото освобождаване – 10.50 часа на 23.12.2017г. Посочено е, че Р.Д. е отказал да подпише заповедта, удостоверено по надлежния ред с подпис на свидетел, но в нарочна разписка към заповедта е отбелязано срещу подпис на жалбоподателя, че той е получил препис от нея. В административната преписка са представени декларация от 22.12.2017г. в 21.00 часа, че жалбоподателят е запознат с правото на адвокатска защита и желае такава, че има здравословни проблеми и желае медицински преглед, както и че желае да бъде уведомен член на семейството му или друго заинтересовано лице за неговото задържане, че е уведомил адвоката си в 21.00 часа, че е уведомен за правото на свиждания, да получава колети и храна и няма нужда от специална хранителна диета. Към преписката са приложени декларация по чл.30, ал.3 от Закона за правната помощ, в която отново е вписано желанието за адвокатска защита и талон за медицински преглед за установяване на здравния статус на лицето. Жалбоподателят е осъществил правото си да се свърже с адвоката си, което се потвърждава и от неоспорените твърдения на ответника в съдебно заседание.

Възраженията, че в заповедта липсвали фактически основания за задържането, че не са налице данни за извършено престъпление от страна на жалбоподателя и чу не му било ясно за кое действие е било наложена мярката, са неоснователни. Както се посочи заповедта съдържа реквизитите по чл.74, ал.2 от ЗМВР, един от които е фактическите и правните основания за задържането (т.2), същите макар да са лаконични, осъществяват предвиденото законово изискване за минимално съдържание. Описанието, че жалбоподателят е извършил непристойни действия, изразяващи явно неуважение към обществото, съчетано със задържането му от полицейските органи именно в момента на осъществяването на тези действия, не оставят никакво съмнение за кои действия от страна на Д. му е била наложена мярката за принуда. Хипотезата на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР – наличие на данни за извършено престъпление от дадено лице сочи на извода, че в случая доколкото в случая действията на Д. са могли да доведат до преустановяване на обществено мероприятие (съгл. т.І, подт.4 от Постановление № 2 от 29.VI.1974г. по н.д.№ 4/74г., на Пленум на ВС, същите се квалифицират като хулигански действия), той е съпричастен към противозаконната дейност и са налице законовите предпоставки за приложение на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Въпросът дали конкретно лице е извършител на определено деяние, за което е образувано досъдебно производство и неговата вина подлежат на изясняване в рамките на друго производство, което е наказателно и със засилени гаранции при осъществяване на правото на защита. Освен това, както бе посочено по-горе, приложението на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. (В този смисъл са решение № 3329 от 25.03.2015г. на ВАС по адм.д.№ 7990/2014г., V отд., решение № 8258 от 6.07.2015г. на ВАС по адм.д.№ 14188/2014г., V отд. и др.). Обстоятелството дали впоследствие при проведеното наказателно производство ще се установи съпричастност на жалбоподателя с извършването на престъплението, не може да обоснове липса на предпоставките по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като това следва да бъде установено на по-късен етап от провежданото разследване.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че извършвайки деянието той е осъществил правото си на сводно изразяване, което не е нарушение на обществения ред. Д. не просто е нарушил сценария на едно обществено мероприятие, но по същество той е направил опит да спре неговото провеждане, като в тази връзка е иззел функциите на водещите мероприятието лице без тяхно съгласие, като е употребил неуместни, а според полицейските органи и неприлични думи. Тези негови действия могат да се квалифицират не само като непристойна проява по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ, но и като непристойни действия по смисъла на чл.325, ал.1 от НК, с оглед установения им интензитет. Гарантираното от конституцията и законите право на сводно изразяване, както и осъществяването на което и да било право, не може да бъде извършвано в нарушение на други императивни правила, каквито са нормите по охрана на обществения ред и в частност забраната за хулиганско поведение. Жалбоподателят нито твърди, нито доказва да е имал активна гражданска позиция по въпроса със спортните имоти на територията на гр.Бургас, което съчетано с обстоятелството, че е извършил деянието след злоупотреба с алкохол, правят неуместно позоваването на цитираните решения на Върховния административен съд по обжалване полицейското задържане на известен общественик.

По изложените съображения, съдът намира, че заповедта е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния и процесуален закон и с целта на закона, поради което жалбата на Р.Г.Д. като неоснователна следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

Р Е Ш И:

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Г.Д.,***, против заповед за задържане за срок от 24 часа, с рег. № 3388зз-408 от 22.12.2017г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР от полицейски служител на Пето РУ-Бургас при ОДМВР-Бургас, Д. Д. Н..

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                          СЪДИЯ: