Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:        353                              23.02.2015г.                                    гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На дванадесети февруари,                              две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1. Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тони Петрова

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 92 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на П.К. Т., ЕГН-**********,***, офис 207, против решение № 1940/04.12.2014г. постановено по НАХД № 5170/2014г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-7957/15.07.2014г. на Зам.кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл.98, ал.1, пред. трето от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.189, ал.12 и чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен поради необоснованост и противоречие със закона и да отмени оспореното наказателно постановление. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Зам.кмета на Община Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на оспорването по основания, съдържащи се в касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна по следните съображения:

Районен съд Бургас с решение № 1940/04.12.2014г. постановено по НАХД № 5170/2014г., е потвърдил наказателно постановление (НП) № НП-7957/15.07.2014г. на Зам.кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл.98, ал.1, пред. трето от ЗДвП, на основание чл.189, ал.12 и чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП на П. Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.

 Санкцията е наложена за това, че на 10.07.2014г. в 14,05ч в гр.Бургас,  МПС с рег.№А8063МВ, марка „Шевролет“, собственост на М. Т. и управлявано от касатора, е било паркирано на ул.“24-ти Черноморски пехотен полк“ до ресторант „Хепи“, на място предназначено за учебни автомобили, обозначено с пътна маркировка със символ „У“ и пътен знак Е20, с което МПС е препятствало другите участници в движението да възприемат пътната маркировка със символ „У“. За нарушението е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №058814/10.07.2014г., а впоследствие е издадено оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление.

За да постанови решението си районният съд е приел, че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин и е обосновал е извод, че съставеният АУАН и издаденото НП отговарят на изискванията на закона.

Основното възражение на касатора е, че при постановяване на решението си Районен съд Бургас не е изложил мотиви, с които да обоснове наличието на нарушението. Излагат се оплаквания, че касаторът не е в състояние да разбере какво нарушение е извършил поради двусмисленото описание на същото. Твърди се, че на мястото на паркирането посочената пътна маркировка не съответства на нормите на ЗДвП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на Районен съд Бургас е неправилно по следните причини:

Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на касатора, че от описанието на нарушението както в АУАН, така и в процесното наказателно постановление не се изяснява в какво точно се състои то – не става ясно дали МПС закрива пътен знак сигнал – символ „У“ или сигнал – пътна маркировка със символа “У“. Липсва и състав на нарушението по чл.98, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП. В протокола от 10.07.2014г., съставен от В. Й., с който е установено нарушението и са направени приложените към доказателствения материя снимки, е записано, че МПС закрива от другите участници в движението пътен знак – сигнал, символ „У“ Този текст е преповторен и в АУАН. В НП е посочено, че Тумбаков с паркираното МПС е закрил от другите участници в движението  сигнал – пътна маркировка със символа „У“, което обстоятелство е възприето от административно-наказващия орган като нарушение на правилата за движение. Видно от цитираните по-горе фотоснимки, съставляващи част от административната преписка, въпросната „пътна маркировка със символа „У“ ясно се вижда зад паркирания автомобил. В този смисъл по начина, по който е паркиран автомобилът, същият не закрива символа „У“, който е ясно видим, поради което липсва твърдяното нарушение по чл.98, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП – символът не е закрит и се вижда.

На следващо място нарисуваният квадрат с буквата „У“ не съставлява сигнал по смисъла на ЗДвП (сигналите могат да са само звукови и светлинни), а също така и пътна маркировка със символ „У“ не съществува. В нормата на чл.62, ал.1 от ППЗДвП е указано, че пътната маркировка се състои от линии, стрелки, символи и надписи, нанесени с боя или по друг ефикасен начин върху пътното платно и пътните съоръжения. Тя бива: надлъжна; напречна; друга. Безспорно, нанесената буква „У“ на мястото, не съставлява надлъжна или напречна пътна маркировка. В чл. 65, т. 9 от ППЗДвП е указано, че другата пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения: „Символи, букви и цифри, нанесени върху платното за движение“ - М18. Конкретната форма и предназначение на пътната маркировка е регламентирано в Наредба № 2 от 17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка (Наредба № 2). В чл.38 от посочената наредба е предвидено, че  пътната маркировка „Символи, букви и цифри, нанесени върху платното за движение“ М18 се използва за регулиране на движението и за предупреждаване или насочване на участниците в движението. Конкретното предназначение на този вид пътна маркировка е регламентирано в чл.39, ал.1 от Наредба № 2, съгласно който надписите, нанесени върху платното за движение, се използват за обозначаване на: 1. наименования на населени места и други цели; 2. номера на пътища; 3. ограничение на скоростта; 4. общоприети символи с международно значение. Анализът на така цитираните текстове обосновава извод, съгласно който нанесения на място за паркиране символ „У“ не съставлява пътна маркировка. Видно от цитираната норма на чл.39 от Наредба № 2, надписите следва да са нанесени върху платното за движение. Съгласно § 1, т.3 от Наредба № 2, „Платно за движение“ е общата широчина на пътните ленти. С оглед така даденото определение и предвид установената фактическа обстановка цитираният символ не е нанесен върху платното за движение, поради което не попада в регламентацията на чл.39. От друга страна, цитирания символ не покрива и нито едно от значенията регламентирани в т.1-4 от чл.39 – същият не обозначава нито наименованието на населеното място, нито номера на пътя, нито ограничението на скоростта, нито съставлява общоприет символ с международно значение. С оглед на това, така съставения символ не съставлява пътна маркировка по смисъла на ЗДвП, ППЗДвП и Наредба № 2. В този смисъл, не всеки надпис или символ, поставен върху платното за движение или прилежащите му части съставлява пътна маркировка.

В допълнение следва да се посочи, че  глава ІХ от ППЗДвП са регламентирани пътните знаци, като съгласно чл.38 те биват предупредителни за опасност - група „А“; с предписания за участниците в движението; указателни и допълнителни табели - група „Т“. Анализът на отделните видове и групи пътни знаци показва, че в нормативния акт липсва пътен знак, като този описан в АУАН – пътен знак сигнал със символ „У“.

Предвид така развитите доводи, в случая не е налице посоченото в АУАН и НП нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно закриване за другите участници в движението сигнал – пътна маркировка със символ „У“. Както се посочи, въпросния символ нито е закрит от паркирания автомобил, нито е сигнал, нито съставлява пътна маркировка.

Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че като е потвърдил наказателно постановление № НП-7957/15.07.2014г. на Зам.кмета на Община Бургас, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1940/04.12.2014г. постановено по НАХД № 5170/2014г. по описа на Районен съд Бургас

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-7957/15.07.2014г. на Зам.кмета на Община Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                          2.