Р Е Ш Е Н И Е

 

   Номер 1317        Година  18.07.2012       Град  Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, десети състав на деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар Й.Б.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева дело номер 929 по описа за 2012  година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на И.Д.Д. *** против решение № КПК-39/22.03.2012г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” гр.Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 258 от 28.02.2012г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ”СО” гр.Бургас, с което на основание чл.110, ал.3 от КСО е разпоредено внасяне на сумата по ревизионен акт за начет вх.№ 1/07.02.2012г. в размер на 1 593,06 лева, представляваща неправомерно получени парични обезщетения за временна неработоспособност поради бременност и раждане, за периода от 28.05.2011г. до 09.10.2011г.. В жалбата се прави искане да бъде отменен ревизионния акт и да се поднови изплащането на парично обезщетение. В съдебно заседание, поддържа жалба, моли да бъде отменено обжалваното решение и да и се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – Директора на РУ“СО“ гр.Бургас редовно уведомен, чрез процесуални си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Със заповед № 105/06.02.2012г. на директора на РУ”СО” гр.Бургас (л.41 от делото) на основание чл.107 от КСО е наредено да се извърши пълна финансова ревизия по разходите на ДОО на И.Д.Д., като е определен финансовия ревизор, срока за извършване на ревизията и периода който следва да обхване. Заповедта е връчена на 07.02.2012г., видно от направеното на нея отбелязване.

С ревизионен акт за начет вх.№ 1/07.02.2011г. (л.40 от делото), е установен начет от неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при трудоустрояване по справка № 1, в размер на главницата 1 460,79 лева и лихви 132,27 лева. Към ревизионния акт са приложени справка № 1 (л.42 от делото) и анализ (л.43 от делото). Срещу ревизионния акт са постъпили две писмени възражения с вх.№ 94И-5621-1#1/14.02.2012г.(л.36-37 от делото) и вх.№ 94И-5621-1#2/14.02.2012г. (л.39 от делото). По постъпилите възражения е изготвено мотивирано заключение (л.31-32 от делото) от извършилия ревизията финансов ревизор.

На основание чл.110, ал.3 от КСО е издадено  разпореждане № 258/28.02.2012г. (л.29 от делото), за събиране на сумите по ревизионен акт за начет в общ размер на 1 593,06 лева, което е обжалвано по административен ред. С решение № КПК-39/22.03.2012г. на директора на РУ”СО” гр.Бургас е оставено в сила обжалваното разпореждане. В мотивите на решението е посочено, че от събраните в хода на производството доказателства се установява, че И.Д. няма качеството на самоосигуряващо се лице, упражняващо дейност като свободна професия и не попада в кръга на осигурените лица, включени в чл.4, ал.3, т.1 от КСО, т.е. не е осигурено лице, поради което неправилно са изплатени паричните обезщетения за бременност и раждане. И.Д. не е имала основание да упражнява трудова дейност като застрахователен агент и консултант, т.е. не е подлежала на задължително обществено осигуряване, като такъв.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.48а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Не се спори между страните, че жалбоподателката има 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за общо заболяване и майчинство. Спора е дали към момента на настъпване на този риск, тя е била осигурено лица по смисъла на чл.48а от КСО, а от там и има ли право на обезщетение за бременност и раждане.

Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при настъпването на поне едно от събитията, изброени в чл.2 от КСО. Това, което е общо при тези събития е, че всяко едно от тях има за фактическа последица лишаването на човека в пълен или намален обем от физическата възможност да се труди, а основните източници на доходи за хората са тяхната собственост и техният труд. Бременността и раждането на дете е осигурителният случай, събитието, което лишава физически работоспособната майка от възможността да полага пазарно ориентиран труд. При настъпването на това събитие тя има право на парично обезщетение, ако е осигурено лице.

В § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО е дадено легално определения на понятието “осигурено лице”, а именно - физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5, съответно самоосигуряващите се лица и лицата по чл.4а, ал.1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Видно от изложеното, за да възникне правото на обезщетение за бременност и раждане по отношение на самоосигуряващите се лица е необходимо да са внесени дължимите осигурителни вноски.

Съгласно чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Наредбата), в редакцията действалата към момента на настъпване на осигурителния риск, задължението за осигуряване за лицата по чл.4, ал.3, т.1-4 от КСО - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, земеделски производители, тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, като съгласно ал.2, започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

В случая не е налице спор по делото, че жалбоподателката е подала както декларация през 1999г. за започване на дейност, като самоосигуряващо лице, така и декларация за възобновяване на дейността от 25.05.2011г.. Декларацията за възобновяване на дейността е подадена пред ТД на НАП гр.Бургас на 27.05.2011г., тоест в срока по чл.1, ал.2 от Наредбата и посредством нея с оглед нормата на чл.1, ал.2 от Наредбата се установява възобновяването на дейността. Също така не е налице спор и че жалбоподателката е с платени съответни осигурителни вноски, поради което следва да се приеме, че към 28.05.2011г., тя е осигурено лице по смисъла на § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и има право на обезщетение за бременност и раждане. 

В допълнение следва да се има в предвид, че както бе посочено по-горе бременността и раждането на дете е осигурителният случай, събитието, което лишава физически работоспособната майка от възможността да полага пазарно ориентиран труд, като обезщетението замества възнаграждението, което тя би получила ако не е настъпило осигурителното събитие. С подаване на декларация за възобновяване на дейността, като самоосигуряващо се лице, жалбоподателката е декларира актуалната информация, че е възобновила дейност, като дали ще бъдат сключени застраховки, респективно предоставени консултации дали ще доведат до фактическо сключване на застраховки са обстоятелства които не зависят от волята на жалбоподателката, а са бъдещ резултат от нейната дейност.

С оглед на изложеното решението на Директора на РУ”СО” гр.Бургас и оставеното с него в сила разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, са незаконосъобразни, като постановени в противоречие с материалната норма на чл.110, ал.1, т.1 от КСО и на основание чл.172 ал.2 от АПК, следва да бъдат отменени.

В хода на производството от жалбоподателя е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата има такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Ето защо в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 310 лева, представляваща направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № КПК-39/22.03.2012г. на Директора на Районно управление „Социално осигуряване” гр.Бургас и оставеното с него в сила разпореждане № 258 от 28.02.2012г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ”СО” гр.Бургас, с което е разпоредено внасяне на сумата по ревизионен акт за начет вх.№ 1/07.02.2012г. в размер на 1 593,06 лева, от които 1 460,79 лева главница и 132,27 лева лихва, представляваща неправомерно получени парични обезщетения за временна неработоспособност поради бременност и раждане за периода от 28.05.2011г. до 09.10.2011г..

ОСЪЖДА Районно управление „Социално осигуряване” гр.Бургас да заплати в полза на „И.Д.Д. ***, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 310 (триста и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: