Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер     1192                               от 15.06.2018 г.                       град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Чавдар Димитров

                   2. Диана Ганева

 

при секретаря М.В. и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 928 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. с чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Гопеш и син“ ЕООД, ЕИК 201640395, със седалище и адрес на управление: гр.Приморско, ул.“Стара планина“ №9а, представлявано от К.Х.Х., с ЕГН **********, против решение № 43 от 01.03.2018г., постановено по НАХД № 1 по описа за 2018г. на Районен съд -  Царево, с което е потвърдено наказателно постановление №02-001455/14.11.2017 на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което за нарушение по чл.152 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.414, ал.1 от КТ, на дружеството  е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Касаторът счита решението за незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Счита, че нарушението не е доказано, защото изводите за осъществяването му почиват само на документи – график за работа, за който той твърди, че е допусната техническа грешка. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не прави искания.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването. Пледира за отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на атакувания съдебен акт.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Царево е потвърдил наказателно постановление  № 02-001455/14.11.2017г., с което на касатора за нарушение на  чл.152 от КТ, на основание чл.414, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат неговата отмяна. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно, както в акта, така и в наказателното постановление, поради което районният съд е счел, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено. По същество е приел за установено, че при извършена проверка във връзка със спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас с обект на контрол – бърза закуска в гр.Приморско, е установено, че дружеството – в качеството на работодател, не е осигурил непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа на лицето М.Д.Д., с ЕГН **********, на длъжност „работник-кухня“. В хода на проверката проверяващите констатирали, че на 31.07.2017г. лицето М.Д. е бил на работа втора смяна за времето от 14.00 часа до 22.00 часа, а на 01.08.2017г. първа смяна от 08.00 часа до 14.00 часа, т.е. осигурената междудневна почивка е в размер на 10 часа, с което е нарушена разпоредбата на чл.152 от КТ.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Спорният въпрос от фактическа страна е дали в действителност е нарушено изискването на чл.152 от КТ, регламентиращо правото на непрекъсната междудневна почивка с минимална продължителност от 12 часа. По отношение на този факт правилно районният съд не е дал вяра на твърденията на св.Д., по отношение на който е установено нарушението, и на съпругата на управителя на дружеството, които са заинтересовани от изхода на делото, а се е позовал на приобщените писмени доказателства, които са изготвени и представени именно от дружеството в хода на административнонаказателната проверката – графици за смените. Графиците за смените, с включено в тях работно време, са официални документи, които до установяването по реда на НПК или ГПК на тяхната неистинност или невярност обвързват съда. Само при опровергаване на тяхното съдържание по надлежния ред може да се поставя въпроса за липса на нарушение на чл.152 от КТ. В случай, че такова опровергаване бъде извършено чрез присъда или съдебно решение, наказаният има възможност чрез окръжния прокурор да иска възобновяване на административнонаказателното производство.

По делото са представени  графици на смените за месец юли и месец август  2017 г., видно от който на 31.07.2017г. Д. е следвало да бъде втора смяна, а на 01.08.2017г. съответно първа смяна. От една страна графикът е подпечатан с печат на санкционираното дружество, с подробно описание на смените и работното време, а от друга,  касаторът не представя друг график, съдържащ данни различни от вече посочените.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав счита, че не се установиха наведените касационни основания, поради което атакуваното решение на Районен съд - Царево следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав,   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43/01.03.2018г., постановено по НАХД № 1 по описа за 2018г. на Районен съд -  Царево.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                             2.