О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 952                Година  04.06.2012              град  Бургас

 

Административен съд гр.Бургас, десети състав, на четвърти юни две хиляди и дванадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

 

                                                                                  Председател: Даниела Драгнева

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева частно административно дело номер 928 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по повод жалба на Н.С.С.  с ЕГН ********** *** против заповед № ДК -02 – БС – 15/16.01.2008г. на Началника на РДНСК – гр.Бургас, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, описан като масивна постройка под №44 по схема на Община Бургас, находящ се в УПИ І, кв.1 по плана на кв.”Горно Езерово”, гр.Бургас с административен адрес ул.”Каваци”№21. Счита, че при издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно е приложен материалния закон и не отговаря на целта на закона. Твърди, че е нарушено правото и активно да участва в административното производство по издаване на обжалваната заповед, като посочва, че на практика не е участвала в нито един етап от това производство и е била лишена от възможността да прави възражения и да представя доказателства. В жалбата се прави искане да се отмени оспорения акт.

Съдът, след като прецени представените с жалбата писмени доказателства, тези, съдържащи се в изпратената административна преписка, както и като взе предвид предмета на оспорване, очертан от жалбоподателката, намира подадената от нея жалба за процесуално недопустима за разглеждане, по следните съображения:

С констативен акт № 256/02.12.2004г. (л.33 от делото) в последствие и с констативен акт № 17/31.01.2007г. (л.20 от делото), въз основа на извършена проверка на строеж “Паянтова жилищна сграда”, под № 44 по схема на община Бургас, находящ се в УПИ І, кв.1 по плана на кв.”Горно Езерово”, гр.Бургас с административен адрес ул.”Каваци” № 21 е установено, че имотът е собственост на Панайот А.П., съгласно нот.акт №10/1972год. Строежът е описан, като масивна постройка, с размери 8,50/4,15м., Н-2,50м., като е посочено, че строителството е извършено от неизвестен извършител през 1999г., без одобрен проект, без строително разрешение и без съгласуване с контролните органи. Констативния акт е връчен по реда на §4 от ДР на ЗУТ със съобщение, залепено на строежа.

С жалба вх.№ ТВ-1193-03-879/01.10.2007г. (л.27 от делото) подадена до кмета на община Бургас от С.Д.П., същият се легитимира като собственик на гореописания строеж и съсобственик на имота на основание Нотариален акт за дарение на недвижим имот №333, том ІІ, рег.№ 5035, д.№ 267/2003г. (л.16 от делото). С оглед установяване на актуалното състояние на констатирания строеж е извършена проверка от работна група при РДНСК – Бургас, за която е съставен констативен протокол от 26.07.2007г., като е установено, че строежът е извършен от С.Д.П. и имота е негова собственост.

Със Заповед № ДК - 02 – БС – 15/16.01.2008г. на Началника на РДНСК – гр.Бургас, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, описан като масивна постройка под № 44 по схема на Община Бургас, находящ се в УПИ І, кв.1 по плана на кв.”Горно Езерово”, гр.Бургас. В мотивите на заповедта е посочено, описаният строеж е изграден през 2004г. видно от представеното от С.М. заявление, като същият е изпълнен без изискващите се строителни книжа, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и чл.137, ал.3 от с.з. – без процедиран ПУП. Строежа е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, за същия няма подадено заявление по §184, ал.2 от ЗИД на ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ.

Заповедта е връчена на С.М. на 25.01.2008г. и е обжалвана от него пред Административен съд гр.Бургас, който с решение № 82/28.01.2009г. постановено по адм.дело № 221/2008г.  е отхвърлил жалбата. Решението на БАС е обжалвано от М. и с решение №13591/12.11.2009г., постановено по адм.д.№ 6385/2009г. на ВАС е оставено в сила.

Понастоящем съдът е сезиран с жалба вх.№ ТВ-1193-01-640/09.04.2012г. със същия предмет, но вече подадена от Н.С.С., като същата твърди, че фактически съжителства със С.Д.М. от 1998г. и заедно с него са извършили реконструкция на съществуваща в имота постройка.

 В производството по обжалване на заповед, издадена на основание чл.255 от ЗУТ, право на обжалване по аргумент на чл.215 от ЗУТ и качеството на заинтересовани лица имат възложителят и извършителят на строежа. Същите лица имат право и на обжалване действията по изпълнението на такава заповед, съобразно чл.3 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, която разпоредба предвижда, че към принудително изпълнение на заповеди по чл. 225, ал. 1 или 2 ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях се пристъпва, когато същите не са изпълнени доброволно от адресата. Адресат на заповедта съгласно §3, ал.1 от ДР на Наредба№ 13 от 23.07.2001 г. са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение.

Предвид изложеното съдът намира, че страни в административното производство, което се развива по повод спора за законосъобразността на издадената заповед за премахване на строежа са административният орган, в чиито правомощия е издаването на тази заповед и извършителят на строежа. В настоящия случай е безспорно установено и не се спори между страните в процеса, че извършител на разпоредения за премахване строеж е С.Д.М., който вече е упражнил правото си на жалба, по която съдебното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

По отношение на възраженията на жалбоподателката, че и тя разполага с право на жалба против заповедта за премахване на незаконния строеж, с оглед режима на фактическо съжителство, съдът намира, че така посоченото обстоятелство не би могло да обоснове правния интерес от направеното оспорване. Дори и да се възприемат изложените от жалбоподателката доводи, следва да се има предвид, че настоящата нормативна уредба не приравнява фактическото съжителстване на брачното такова и по отношение на придобитото по време на съжителстването имущество не е налице „съпружеска имуществена общност”, тоест то не става обща собственост на двете съжителстващи лице.   Ето защо, жалбоподателката дори да е участвала в строителството на постановения за премахване строеж, след като имота в който е разположен строежа е лична собственост на лицето с което съжителства, то по силата на чл.92 от Закона за собствеността, собственика на земята е собственика и на постройката върху нея, поради което тя няма вещни права по отношение на тази постройка, които права да обосноват правото и на жалба.

По изложените съображения Административен съд гр.Бургас приема, че на основание чл.159, т.4 от АПК, жалбата на Н.С.С. срещу заповед № ДК-02-БС-15/16.01.2008г. на началника на РДНСК, гр.Бургас, следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото да се прекрати.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.С.С.  с ЕГН ********** *** против заповед № ДК-02-БС-15 от 16.01.2008г. издадена от Началника на РДНСК гр.Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 928 по описа за 2012г. на Административен съд гр.Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: