Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е   

 

Град  Бургас, 10.05. 2011 година

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, пети състав, на девети май 2011 година, в закрито заседание в състав:

                                                           

СЪДИЯ: Станимира Друмева

                            

като разгледа искането на ”Лавенда” ООД – гр.Средец, по образуваното адм.д. № 928/2011г. по описа на Административен съд – гр.Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искане, подадено от ”Лавенда” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя Р. Л., с правно основание чл.250 и сл. от АПК, срещу действия и бездействия на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС). Към него е приложено като доказателство писмен отговор от А. Л.а - началник отдел „Здравеопазване на животните” към Главна Дирекция „Здравеопазване и потребители” към Европейската Комисия, Брюксел, Белгия. Дружеството твърди, че е собственик на стадо животни от близо 2 000 броя овце и агнета в село Момина Църква, общ.Средец, обл.Бургас. Стадото се отглежда в самостоятелна ферма, без досег до други животни, и по отношение на него не е откриван случай на зараза с шап, като са взети всички необходими мерки, за да не се допусне заразяване на животните. Сочи, че в региона на селата Факия, Долно Ябълково, Граничар и Момина църква е открит шап по говеда (крави), но вместо да предприеме мерки за ваксинация на животните, НВМС е създала само и единствено предпазна зона, като е избила заразените животни в нея. Позовава се на приложения към искането отговор от Европейската Комисия по здравето, че такава спешна ваксинация е предвидена в Директива 2003/85/ЕО на Съвета от 29.09.2003г. относно мерки на Общността за борба с болестта шап и за отмяна на Директива 85/511/ЕИО и Решения 89/531/ЕИО и 91/665/ЕИО, и за изменение на Директива 92/46/ЕИО, и решението за въвеждане на ваксинацията в допълнение към задължителното физическо премахване на възприемчивите към болестта животни се носи от дадената държава-членка на Общността – в случая от Република България. Счита, че съгласно разпоредбите на чл.50 и чл.52 от цитираната Директива и приложение Х към нея за региона на Странджа са налице всички критерии за вземане на решение да бъде извършена такава ваксинация на животните. Искането от съда е да се произнесе с разпореждане, с което да бъдат прекратени действията на органите на НВМС по ликвидацията на всички животни в областта и да се прибегне към тяхната ваксинация с помощта на държавата.       

От изложените в искането доводи и съображения съдът прави извод, че производството е по реда на чл.250 от АПК. 

В съответствие с предвидената законова процедура, съдът даде възможност на ответната страна – Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) при Министерство на земеделието и храните, като правоприемник на Националната ветеринарномедицинска служба, да изрази своето становище по случая и предостави данни за основателността на подаденото искане. Видно от постъпилото по делото становище, придружено с писмени доказателства, изпълнителният директор на БАБХ оспорва основателността на искането. Изложени са съображения и доводи относно неизпълнение на условията, визирани в Директивата, за вземане на решение за извършване на спешна ваксинация, както и анализ на критериите, посочени в Приложение Х от Директивата, въз основа на които, съобразени и с икономическите причини, е обоснован извода, че не е налице основание за искане от Европейската комисия на разрешение за ваксинация. Сочи се, че в подкрепа на тези изводи е и  отговора на А. Л.а - началник отдел „Здравеопазване на животните” към Главна Дирекция „Здравеопазване и потребители” към Европейската Комисия, Брюксел, Белгия, според което нито един от критериите по Приложение Х на Директивата не би бил приложим към специфичната ситуация.

Представено е към него становище от 4.05.2011г. на научна група за анализ на епизоотичната ситуация за болестта шап към Центъра за оценка на риска, в структурата на БАБХ, относно плюсовете и минусите от прилагане на спешна ваксинация срещу шап при създалата се епизоотична обстановка в Бургаска област през 2011г.  Заключението на научната група е, че при сегашната епизоотична обстановка не се налага прилагане на предпазна ваксинация на територията на „санитарния кордон”. Посочено е също, че подобен анализ на риска е извършен и във Финландия, и  изводът е, че в никакъв случай не трябва да се предприема спешна ваксинация, защото последствията ще бъдат много тежки – избиване на здрави животни, забрана за търговия с двукопитни животни и продукти от тях за повече от една година.  

По искане на ответната страна, към настоящото дело е присъединено административно дело № 669/2011г. по описа на Административен съд-гр.Бургас, образувано по предходно искане от „Лавенда” ООД, с правно основание чл.250 от АПК, и идентичен ответник. Производството по делото е прекратено по молба на дружеството за оттегляне на искането поради удовлетворение от предприетите действия на органите на НВМС. Видно от доказателствата по адм.д. № 669/2001г., органът е предоставил информация и писмени доказателства за предприетите мерки от страна на ветеринарните власти на Р.България за ограничаване и ликвидиране на заболяването шап по чифтокопитните животни, за констатираните огнища на шап в Бургаска област, унищожените възприемчиви животни и обяснение относно извършване на ваксинация, както и издадените на основание чл.126, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност заповеди от генералния директор на НВМС, сега изпълнителен директор на БАБХ, с които са определени мерките за ограничаване и ликвидиране на болестта шап по чифтокопитните животни. 

Бургаският административен съд, като прецени доводите на страните, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

За ограничаване, ликвидиране и контрол на болестта шап, като остра заразна вирусна болест по чифтокопитните животни, се прилага Закона за ветеринарномедицинската дейност и мерките, предвидени в  Директива 2003/85/ЕО на Съвета от 29.09.2003г. относно мерки на Общността за борба с болестта шап и за отмяна на Директива 85/511/ЕИО и Решения 89/531/ЕИО и 91/665/ЕИО, и за изменение на Директива 92/46/ЕИО, която е транспонирана в националното законодателство с Наредба № 17/03.02.2006г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап по двукопитните животни и за условията и реда за прилагането им.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че при извършени рутинни клинични прегледи от ветеринарномедицински екипи на БАБХ, за периода 19.03.2011г. - 25.03.2011г. са констатирани нови огнища на шап в с.Кирово, с.Граничар, с.Момина църква, с.Факия и с.Голямо буково, общ.Средец, обл.Бургас. Огнищата на шап в с.Момина църква, с.Факия и с.Голямо буково са потвърдени лабораторно в Националната референтна лаборатория на 25.03.2011г. Със заповед № РД-11-126/25.03.2011г. на изпълнителния директор на БАБХ, на основание чл.50, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и чл.2, ал.1, т.1 от Наредба № 23/20.01.2006г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните, и въз основа на лабораторни писма № ДДД-02-956, № ДДД-02-957 и № ДДД-02-958, трите от 25.03.2011г., са обявени трите огница на шап, сред които и това в с.Момина църква. На основание чл.126 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и чл.7, ал.1, чл.17, ал.3, т.3 и чл.20-43 от Наредба № 17/03.02.2006г. е издадена заповед № РД-11-127/25.03.2011г., с която изпълнителният директор на БАБХ е определил предпазна зона с радиус 3 км и надзорна зона с радиус 10 км за описаните в нея населени места, в т.ч. с.Момина църква, за ограничаване и ликвидиране на болестта е наредил да бъдат убити и загробени всички възприемчиви към шап животни, намиращи се в заразените животновъдни обекти, собствениците на убитите животни да бъдат обезщетени, забранил е влизането на хора, които не са жители на посочените населени места,  с изключение на лица, ангажирани със стопанска дейност, като всички възприемчиви животни, отглеждани в селищата, попадащи в 3 км-вата и 10 км-вата зона, да се отглеждат при оборен начин и собствениците на животновъдни обекти на територията на област Бургас и област Ямбол, да въведат строги мерки за биосигурност и недопускане на външни лица в обектите. На 28.03.2011г. са ликвидирани всички констатирани 209 говеда в заразена ферма в с.Момина църква.

Предвид установената по делото фактическа обстановка съдът намира за неоснователно твърдението в сезиращото го искане, с правно основание чл.250 от АПК, че действията на органите на БАБХ при МЗХ не се основават нито на административен акт, нито на закон.

Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1 от АПК, всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.  Производството по реда на чл.250 от АПК е административно производство за защита срещу всякакви фактически действия, които не се извършват в изпълнение на административни актове или на закона, т.е. това е ред за защита от неоснователни действия от името на администрацията, които не се извършват в изпълнение на индивидуален или общ административен акт и не произтичат пряко от закона.

Проследени хронологично и съобразно приложимия закон, съдът приема, че всички действия на органите на БАБХ са извършени съобразно дадените им от закона и Директивата правомощия, поради което не са налице предпоставките на чл.250 от АПК, съгласно който може да се осигури защита срещу фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. В случая не се касае за фактически действия, а правни действия, елемент от изпълнението на законово определени задължения и правомощия. Съществено за правните действия е това, че те винаги се предприемат въз основа на закон, овластяващ съответните правни субекти за тяхното извършване, или в изпълнение на закон, задължаващ правните субекти за тяхното извършване. Видно от доказателствата по делото, всички предприети от органите на БАБХ действия са основани на приложимия закон, поради което искането по чл.250 от АКП се явява неоснователно.

От друга страна, в сезиращото съда искане не се съдържат твърдения, а и от данните по делото не се установяват издавани актове от административния орган след датата 25.03.2011г. и конкретно предприети фактически действия след 28.03.2011г., които да се определят като такива в обхвата на чл.250 от АПК. За отбелязване е и факта, че самият жалбоподател е оттеглил първоначалното си искане до съда със същото правно основание, поради удовлетвореност от предприетите действия на органите на НВМС към 31.03.2011г., които е счел за адекватни и в съответствие със закона.

Предвид изложеното съдът приема, че не са налице такива действия по смисъла на чл.250 от АПК, за които да бъде разпоредено прекратяване по предвидения в кодекса ред.

В титулната част на искането се сочи, че същото е подадено и срещу бездействия на НВМС, но от обстоятелствената му част и петитума се извлича единствено като такова неприбягването към ваксинация на всички животни в областта с помощта на държавата.

Защитата срещу неоснователни бездействия от страна на административен орган се урежда в глава петнадесета, раздел втори от АПК. Предмет на оспорване по реда на чл.256 от АПК е неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закон, след като е бил сезиран с искане да извърши тези фактически действия, но в продължение на 14 дни бездейства. Втората хипотеза по чл.257 от АПК изисква бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, т.е. за разлика от първата хипотеза, задължението произтича пряко от нормативен акт, без да е необходимо административният орган да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия.

По делото няма данни да е подадено от молителя искане в горния смисъл до административния орган, каквото е изискването на чл.256 от АПК, поради което не е налице хипотезата на тази разпоредба. Неоснователно бездействие би било налице, ако административния орган е бил сезиран с искане за извършване на фактическо действие, което административният орган е бил длъжен да извърши по силата на закон, но случаят не е такъв. Отделно, дружеството-жалбоподател може да обоснове правен интерес и съответно претендира такова искане единствено досежно отглежданите от него животни в с.Момина църква, но не и за всички отглеждани животни в Бургаска област, тъй като е недопустимо упражняването на права и законни интереси от чуждо име.   

Дори и да се приеме, както се твърди в искането, че дружеството е поискало да се извърши спешна и предпазна ваксинация на всички животни, тъй като същите не са болни от шап, на което НВМС да е отговорила, че такава ваксинация е невъзможна поради изискване на Европейския съюз, съдът намира искането и в тази му част за неоснователно. Съществуващото за административния орган задължение съобразно разпоредбите на закона и приложимата Директива, за предприемане на мерки за ваксинация на животните, не може да бъде приравнено на задължението за извършване на фактически действия. Освен това, съдът намира, че този въпрос е изцяло от компетентността на административния орган и преценката дали да се предприемат такива мерки или не, респективно, да издаде или не съответен индивидуален административен акт, не подлежи на контрол от страна на съда в настоящото производство.

Предвид изложеното съдът приема за изцяло неоснователно подаденото от ”Лавенда” ООД искане, поради което следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, Административен съд – гр.Бургас, пети състав,

 

РАЗПОРЕДИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на ”Лавенда” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя Р.Л., срещу действия и бездействия на Националната ветеринарномедицинска служба по ликвидация на всички животни в област Бургас и прибягване към тяхната ваксинация с помощта на държавата.

            Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на  Върховния административен съд на Република България в 3-дневен срок от издаването му.

 

 

                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: