Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Бургас, №1200/02.07.2014г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                                                             СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

при секретар Г.Фортунова, като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 924 по описа за 2014 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на гл.Х, раздел І от АПК във вр. с чл.215 от ЗУТ.

Жалбоподателите Я.Д.Б. и Б.Г.П.,*** са оспорили заповед № 950/09.04.2014г. на зам.кмета по „УТС” при Община Бургас, с която е забранено ползването на строеж „Жилищна сграда с офиси и ателиета – сутерен със складови помещения, партер с три офиса и ателие, три жилищни етажа и използваемо подпокривно пространство – 6 бр. жилища и две ателиета”, находящ се в УПИ ІІ-508, кв. 184 по плана на ЗЦГЧ, гр.Бургас с административен адрес ул.”Иван Шишман” № 30. Жалбоподателите твърдят, че сградата има констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 16.12.2011г. Те са направили постъпки пред надзорната фирма за придвижване на документите по издаване на разрешение за ползване и въвеждане на сградата в експлоатация и твърдят, че имат уверението, че тези документи ще бъдат внесени в деловодството на община Бургас на 28.04.2014г. Не оспорват факта, че към момента на издаване на заповедта сградата не е въведена в експлоатация, но твърдят, че причината за това е наскоро приключилото строителство и острата жилищна нужда на притежателите на самостоятелни обекти в сградата. Считат, че по-справедливо и оправдано е да ползват вече изградените жилища, вместо като нуждаещи се да чакат такива от Община Бургас. Твърдят, че с цел въвеждане на сградата в експлоатация са подписали договор за присъединяване с ЕVN и ВиК. Твърдят, че са направили всичко, което зависи от тях за да бъде въведена сградата в експлоатация съгласно изискванията на чл.177, ал.3 от ЗУТ. Считат, че в 7-дневен срок от подаване на документите следва да получат разрешението за въвеждане в експлоатация и за това намират обжалваната заповед за неоправдана.

В съдебно заседание първия жалбоподател, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата и иска отмяна на обжалваната заповед. Вторият жалбоподател не се явява и не изразява становище.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна.

Заинтересованите лица А.Д.Б., М.Я.Г., Т.Г.К., К.П.К. и П.Г.Н., редовно призовани не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

Според мотивите на обжалваната заповед описания строеж е собственост на двамата жалбоподатели и на всички заинтересовани лица, и строежът се ползва от тях. Същият е изпълнен в УПИ ІІ-508, кв. 184 по плана на ЗЦГЧ гр.Бургас, който е собственост на двамата жалбоподатели и на заинтересованото лице А.Д.Б.. Строежът представлява четириетажна жилищна сграда реализирана въз основа на одобрени инвестиционни проекти от 30.08.2005г. и издадено разрешение за строеж № П-176/14.09.2005г. Сградата е електрифицирана, водоснабдена и се ползва без да е въведена в експлоатация. Строежът е ІV категория съгласно чл.137, ал.1, т.4, б.б от ЗУТ и чл.8, ал.2 от Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи и въвеждането му в експлоатация подлежи на регистриране от органа по чл.177, ал.3 от ЗУТ.

Тези изводи административния орган е направил въз основа на констативен протокол №П-13/11.02.2014г., в който са отразени констатации извършени от работна група от специалисти в дирекция „Строителство” към Община Бургас след оглед на дворното място и жилищната сграда (л. 39 и л.40).

По делото от жалбоподателите е представено писмо изх.№94-01-42264/4/ от 29.04.2014г. подписано от началник отдел „КСВЕ” при Община Бургас, според което в деловодството на общината на 28.04.2014г. е внесено искане за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация за строежа, предмет на обжалваната заповед.

В съдебно заседание е представено копие от самото искане и писмо отговор с изх.номер от 30.04.2014г. (л.79 и л.80), в който е посочено кои от представените с искането документи са редовни и по отношение на кои има забележки и следва да се внесат корекции. В края на писмото е указано, че след отстраняване на забележките е необходимо да се направи ново искане за въвеждане в експлоатация.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата - предмет на настоящото производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирани лица и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл.178, ал.6 от ЗУТ това е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице. В конкретния случай оспореният акт е издаден от зам.кмета по „УТС” при Община Бургас, който е упълномощено длъжностно лице, черпещо правомощията си от заповед №188/21.01.2013г. на кмета на Община Бургас.

При издаването на обжалваната заповед административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Заповедта е мотивирана, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването й – наличие на строеж ползван без за това да има издадено удостоверение за експлоатация, така и правните основания за издаване – чл.178, ал.1 от ЗУТ. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материално-правните разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.

Съгласно чл.178, ал.1 ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ, като при нарушение на тази забрана, за строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други.

Релевантните факти за издаването на заповед с такова съдържание са: 1. строежът да подлежи на приемане, а такива, съгласно чл.137, ал.1 вр. чл.178, ал.2 от ЗУТ, са всички строежи от първа до пета категория включително; 2. строежът да се ползва към датата на съставяне на констативния акт и 3. за строежа да не е издадено разрешение за ползване, респ. удостоверение за въвеждане в експлоатация. В конкретния казус, тези релевантни факти са налице.

В процесния случай не е спорно, че строежът е ІV категория. Няма спор, че не е въведен в експлоатация по надлежния ред. Жалбоподателите твърдят, че веднага след снабдяване с акт обр.15 са направили постъпки за оформяне на преписката и подаването й с оглед издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Независимо от това обаче считат, че е справедливо и оправдано да ползват вече изградения имот независимо, че не е въведен в експлоатация.

Фактите по делото не са спорни и те обосновават извод за правилното приложение на материалния закон при издаването на обжалваната заповед. Действително е налице строеж, който се ползва, но не е въведен в експлоатация по реда на чл.177, ал.3 от ЗУТ, което е в нарушение на разпоредбата на чл.178, ал.1 от същия закон, поради това правилно административния орган е забранил ползването на строежа и е наредил неговото опразване.

Обстоятелството, че лицата адресати на обжалваната заповед между които и двамата жалбоподатели поетапно снабдяват строежа с необходимите актове съобразно степента на неговата завършеност и съответно са предприели действия по снабдяване на строежа с удостоверение за въвеждане в експлоатация, не води до извода, че този строеж, който очевидно фактически е завършен, може да се ползва. А това означава, че правомерните действия на лицата свързани със събирането на необходимите документи, с оглед заявяването и получаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация не предпоставят ползването на този строеж преди издаване на въпросното удостоверение, т.е. желанието да се снабдят с такова удостоверение не обосновава извод, че могат да ползват строежа преди надлежното му получаване. Същото се отнася и за възраженията относно факта на подаване на искането ведно с нужните документи за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, още повече, че след подаване на искането административния орган с писмо изх.№ 94-01-14959/1/30.04.2014г. е обсъдил всички представени документи и е установил, че искането не е подадено от всички възложители, не е представен сертификат за проектни енергийни характеристики на строежа, не е представен договор между възложителя и строителя за изпълнението на строежа, актове обр.10 и обр.11 не са попълнени и други. Изводът на органа е, че след отстраняване на забележките е необходимо да се направи ново искане за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа. Тези факти сочат на извода, че издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация е предпоставено от наличието на набор от документи, голяма част от които не са представени на административния орган, т.е. издаването на това удостоверение не предстои непосредствено, както твърдят жалбоподателите.

По изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Разноски се дължат в полза на ответната страна. Такива са навременно претендирани. Жалбоподателите следва да заплатят на Община Бургас по равно сумата общо в размер на 600 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение – чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас,

 

P E Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Д.Б. и Б.Г.П.,*** против заповед № 950/09.04.2014г. на зам.кмета по „УТС” при Община Бургас, с която е забранено ползването на строеж „Жилищна сграда с офиси и ателиета – сутерен със складови помещения, партер с три офиса и ателие, три жилищни етажа и използваемо подпокривно пространство – 6 бр. жилища и две ателиета”, находящ се в УПИ ІІ-508, кв. 184 по плана на ЗЦГЧ, гр.Бургас с административен адрес ул.”Иван Шишман” № 30, като неоснователна.

ОСЪЖДА Я.Д.Б. и Б.Г.П.,*** да заплатят на Община Бургас всеки от тях по 300 лв. или общо 600 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението на страните пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

                                                                                      Съдия: