Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 1330

 

гр. Бургас, 03 юли 2018г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на тринадесети юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                           СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА, като разгледа  докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  АД № 920 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 14а, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба, подадена от С.П.Н.,*** против Заповед № 0201-РД-01-0010/07.02.2018 г., издадена от директора на Дирекция "СП" гр. Бургас. Със заповедта наредено С.П.Н. да възстанови неправомерно получени месечни помощи по чл. 7 от ЗСПД за детето Б.К.П., за периода 01.02.2017 г. – 31.11.2017 г. в общ размер на 370.00 лева, ведно със законоустановената лихва.

Жалбоподателката иска отмяна на акта. Намира същия за постановен при неправилно приложение на материалния закон.    

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Г. поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по оспорването, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., намира оспорването за неоснователно и излага съображения в подкрепа на тезата си.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорването - адресат на акта и в предвидения от закона, срок.

І.ФАКТИТЕ:

Жалбоподателката С.Н. подала до директора на дирекция "СП" гр. Бургас молба – декларация с вх. № ЗСПД/Д-А/2977/29.02.2017 г. за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, за детето си Б.К.П.. В декларацията посочила, че е неомъжена – не живее с бащата на детето.

Въз основа на тази молба-декларация била издадена Заповед № ЗСПД/Д-А/2977/13.03.2017 г. на директора на Д "СП" гр. Бургас, с която на Н. били отпуснати месечни помощи по чл. 7, ал.1 от ЗСПД за отглеждане на дете, в размер на 37 лв. месечно.

По повод получена молба-декларация през месец декември 2017 г. от бащата К.П.за отпускане на  месечни помощи за дете, в качеството му на родител, на когото са присъдени родителските права за детето Б.П., директорът на Дирекция "СП" гр. Бургас издал Заповед № 0201-РД-01-0004/ 01.02.2018 г., с която на основание чл. 14 от ЗСПД разпоредил извършването на проверка относно установяване на обстоятелства за недобросъвестно получени от С.Н. месечни помощи за дете.

За резултатите от извършената проверка бил съставен констативен протокол № 30-12306/05.02.2018 г.. Според този документ, родителските права на детето Б.К.П. са присъдени на бащата К.П.съгласно решение № 269/ 12.02.2016г на Районен съд Бургас, който факт предпоставил извод, че изплатените месечни помощи за детето Б.П., за периода 01.02.2017г – 31.11.2017 г., са недобросъвестно получени от С.Н..

На 07.02.2018г била издадена обжалваната в настоящото производство заповед № 0201-РД-01-0010 на директора на Д "СП" гр. Бургас, с която на основание чл. 14, ал.3 от ЗСПД, във връзка със Заповед № 0201-РД-01-0009/01.02.2018 г. за извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получена социална помощ и Констативен протокол № 30-12306/ 05.02.2018 г., на жалбоподателката било наредено да възстанови неправомерно получени социални помощи в общ размер на 370.00 лв., ведно със законната лихва към датата на възстановяване. В мотивите на заповедта е указано, че недобросъвестно получена е помощта за детето Б.К.П..

В хода на съдебното производство жалбоподателката представя доказателства, целящи да удостоверят, че получените социални помощи за детето са разходвани изцяло да покриване на неговите нужди. Факт, който не се оспорва от ответника (л.53 от делото).

ІІ.ПРАВОТО:

Заповед № 0201-РД-01-0010/07.02.2018 г. на директора на Д "СП" гр. Бургас, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл. 14, ал.3 от ЗСПД - Директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Бургас и в изискуемата от закона писмена форма.

Съдът намира, че в хода на административното производство и при издаване на акта е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е предпоставило и неправилно приложение на материалния закон.

Между страните по делото не се спори относно факта, че за посочените в обжалвания акт периоди от време на жалбоподателката са били отпуснати и същата е получавала описаните в заповедта месечни помощи по чл. 7, ал.1 от ЗСПД за детето Б.П.. Не се спори и относно размера на получените суми. Спорът се свежда до това, дали оспорващата е действала добросъвестно при получаването им, респ. дали дължи тяхното възстановяване.

Според чл. 4 от ЗСПД, право на семейни помощи по чл. 2, ал. 1, т. 1, 6 - 8, в т.ч. и месечна помощ за дете по чл. 7, ал.1 от ЗСПД, имат семействата и бременните жени със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година.

Чл. 7, ал. 1 ЗСПД гласи, че месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, при условие че семейството живее постоянно в страната и детето: 1. не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължителна предучилищна подготовка на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3. до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 4. има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние; 5. живее постоянно в страната.

Според легалните дефиниции, дадени в §1, т.1 от ДР на ЗСПД, семейство са: съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак); съвместно живеещи родители без сключен граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес, техните ненавършили пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени и припознати, с изключение на сключилите брак); родителят и неговите/нейните ненавършили пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, с изключение на сключилите брак).

В конкретния случай съдът приема, че в хода на административното производство не са установени обстоятелства, релевиращи наличието на недобросъвестно поведение на С.Н. при получаването на семейна помощ по чл. 7, ал.1 от ЗСПД за детето Б.П..

Фактът, който административния орган подвежда правно под хипотезата на чл. 14, ал.3 от ЗСПД, се свежда до невярно деклариране на данни, от значение за преценката на правото по чл. 7 от същия закон, в молбата декларация, подадена от Н..

Безспорно в подадената декларация Н. е посочила, че е неомъжена и са удостоверени данни за нейния доход като самотен родител. Жалбоподателката е декларирала, че в семейството й по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗСПД са включени самата тя, като майка, и детето й Б.П.. Не се спори по делото, че бащата не е заявявал и на него не са били изплащани месечни помощи по чл. 7 от ЗСПД за процесния период. Обстоятелството, че упражняването на родителските права е предоставено на бащата, не изключва качеството „родител“ на жалбоподателката, тъй като тя не е лишена от родителски права. Процесуалният представител на ответника не оспорва факта, че за периода, посочен в процесната заповед, майката на детето е правила разходи, които касаят отглеждането му и същите са били свързани единствено и само с него.

При тези факти съдът приема, че месечната помощ заявена и получена от майката е използвана именно за целта, за която е отпусната – да подпомага отглеждането на дете до завършването на средно образование.

В ЗСПД не се съдържа легална дефиниция на понятието "добросъвестност" при получаване на семейни помощи за деца. С оглед общите принципи на правото, недобросъвестно получавана е тази помощ за дете, на която семейството е нямало право, но я е получило поради съзнателно укриване на правнорелевантни факти или невярното им деклариране. 

В хипотезата на чл. 14 от ЗСПД недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение само при положение, че невярно декларираните обстоятелства или укритите такива са довели до неправомерно отпускане на социалните помощи.

Константната съдебна практика приема, че „недобросъвестност“ ще има само при установен доход, който превишава или е равен на определения диференциран минимален доход и поради това изключва правото на социално подпомагане. Следователно, получените от С.Н. семейни помощи за детето Б.П. може да се считат за недобросъвестно получени, само ако бе установено, че нито тя, нито семейството й имат право на такава помощ поради доходи, по-високи от определения в чл. 7, ал. 1 от ЗСПД.

В настоящия случай ответникът не е направил такова доказване, въпреки очевидната необходимост. Административният орган е подходил формално към преценката за недобросъвестност при получаване на семейните помощи за деца, посочвайки единствено, че след като жалбоподателката е декларирала невярно обстоятелство, то тя е неправоимащо лице.

Действително, при подаване на молбите – декларации административният орган няма задължение да проверява верността на отразените в тях данни, но след като е установил, че са налице невярно декларирани факти, той е бил длъжен да прецени дали те реално са възпрепятствали надлежното възникване и упражняване на правото на семейна помощ на лицето.

Както в сигнала и в констативния протокол, така и в заповедта на Директора на ДСП, и в потвърждаващото го решение на Директора на РДСП, е посочено само, че декларираните неверни данни са допринесли за недобросъвестно получени средства от страна на жалбоподателката, без извършване на преценка дали семейството ( родител и ненавършило пълнолетие дете) действително следва да се подпомага. Такава преценка не е извършена и в хода на производството по чл. 14, ал.1 и ал.2 от ЗСПД, с което административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо от своя страна и до неправилно приложение на материалния закон.

Неправилно  Директорът на ДСП е приел, че само по себе си невярното деклариране на семейното положение автоматично предпоставя извод за неправомерност на получените средства.

Изискванията за отпускане на семейна помощ за деца са регламентирани в чл. 7 и чл. 4 от ЗСПД и именно те са от значение за възникване и упражняване на това право. Само липсата на някое от тях би била пречка за пораждане на правото на семейна помощ и основание за недължимост на получените плащания, каквито констатации липсват в оспорената заповед.

Като не е извършил надлежна преценка дали семейството действително следва да се подпомага, административният орган е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Още повече при отчитане на факта, че получените суми са били разходвани изцяло за нуждите на детето.

По изложените съображения съдът намира, че административният орган незаконосъобразно, е предприел действия за възстановяване на получените от Н. семейни помощи в общ размер на 370.00 лева, ведно със законната лихва. Затова, оспорената Заповед № 0201-РД-01-0010/07.02.2018 г. на директора на Д "СП" гр. Бургас следва да бъде отменена.

При този изход на спора, своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателката искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено в размер на 160 лева, представляващи  направени и доказани разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. и държавна такса – 10 лв. 

Предвид изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ Заповед № 0201-РД-01-0010/07.02.2018 г., издадена от директора на дирекция "СП" гр. Бургас, с която на С.П.Н. е наредено да възстанови неправомерно получени месечни помощи по чл. 7 от ЗСПД за детето Б.К.П., за периода 01.02.2017 г. – 31.11.2017 г. в общ размер на 370.00 лева, ведно със законоустановената  лихва.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Бургас да заплати на С.П.Н.,***, сума в размер на 160 (сто и шестдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд гр. София  в 14 дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                            СЪДИЯ: