Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №511

 

гр. Бургас, 17 март  2015 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                                            АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ТОНИ П.А, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД 91/2015 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П.С.Д., чрез процесуален представител против Решение 1957/05.12.2014 година, постановено по н.а.х.д. 3997 по описа за 2014 година на Районен съд гр. Бургас. С решението е потвърдено наказателно постановление 14- 0769- 001747/17.07.2014 г., издадено от началник група в сектор ПП на ОД МВР Бургас, с което за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5,т.1 от ЗДвП на П.С.Д., е наложено административно наказание  глоба в размер на 100 лева и за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че при постановяване на  акта си първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като неправилно е преценил събраните в хода на съдебното производство, доказателства.

В съдебно заседание касаторът и ответника по касационната жалба, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представители. Касаторът представя писмено становище, с което поддържа жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас намира, че оспореното съдебно решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е частично основателна.

За да потвърди оспореното пред него наказателно постановление, първоинстанционният съд е приел, че въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства, може да се направи несъмнен и обоснован извод за съставомерност на деянията, за които е наложена санкция, както и че в хода на административно наказателното производство и при издаване на наказателното постановление не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Настоящият състав на съда, намира, че районния съд е приложил правилно процесуалния и материалния закон, само по отношение извършената преценка за законосъобразност на наказателното постановление, в частта, в която касатора е бил санкциониран за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5,т.1 от ЗДвП, му е било наложено административно наказание  глоба в размер на 100 лева.

По фактите, въз основа на които е направена преценка за съставомерност на деянието, както с наказателното постановление, така и със съдебното решение по делото няма спор.

Спорен е въпросът дали е правилна преценката на първоинстанционния съд, за съставомерност на деянието по чл. 174 ал.1 от ЗДвП.

Настоящият състав на съда намира, наведените в тази насока възражения за основателни.

В съдебното производство, развило се пред Районния съд са били установени следните факти:

На 30.03.2014г., около 07.44 часа, в гр. Бургас по бул. Демокрация в посока железопътна гара, П.С.Д. управлявал автобус марка Темса Турмалин 13, с рег. А 1084 КА, собственост на Лукойл Нефтохим Бургас”. На кръстовището с ул. Д. Димов водачът извършил маневра завиване в обратна посока при червен сигнал на светофара на кръстовището, забраняващ такава маневра. Зад автобуса се движил патрулен полицейски автомобил, който спрял водача на автобуса за проверка след извършване на нарушението. Последвала проверка за алкохол посредством техническо средство Алкотест Дрегер 7510,  ARBB 0068. Дрегерът отчел 0.53 промила. На касатора бил издаден талон за медицинско изследване 0001338, в който било указано да се яви най-късно в 08,15 часа в МБАЛ-Бургас за даване на кръвна проба. Талонът бил връчен на водача в 07,55 часа.

В показанията си св. П. (актосъставител) заявил пред съда, че след като издал талона за медицинско изследване обяснил на водача, че в указаното време следва да се яви в МБАЛ- Спешен център, където той и колегата му щели да го изчакат. Предложил му да вземе такси за да се придвижи. Д. заявил, че не може да остави автобуса без надзор. Свидетелят и колета му отишли до спешния център, но водача не се явил в указаното време. Дежурният лекар, направил отбелязване, че въпросният водач не се е явил. На излизане от Шокова зала, при потегляне с полицейския автомобил видели нарушителя, който им заявил, че иска да даде кръв. Обяснили му, че времето е изтекло и няма как да даде кръв, тъй като всичко е описано в журнала.

Св. Я. (колега на касатора) обяснил, че се връщал от работа, когато Д. му се обадил и му казал, че са му взели книжката заради употреба на алкохол. Помолил го да дойде на място и да прибере автобуса. Я. се обадил на друг свой колега и двамата отишли на мястото, посочено от Д.. Последният обяснил, че до 8,15ч. трябва да отиде до болницата. Я. го качил в колата си и в 8.12ч. пристигнали. Охранителят на болницата им се скарал, че са спрели на непозволено място. След като Д. влязъл в болницата, Я. си тръгнал.

Охранителят Пламен П., в показанията си пред съда посочва, че си спомня св. Я. и Д., тъй като двамата спрели пред Спешен център с автомобил, а нямали право на това. Направил им забележка за преместят колата, защото били спрели отстрани до патрулна полицейска кола. Те му обяснили, че имат уговорка с катаджиите. В последствие Д. останал до патрулката да чака катаджиите, а Я. си тръгнал. Посочва, че часът е бил около 8.10 и 8.12ч. и пояснява, че си води записки и затова е сигурен в съобщеното време. Към 8.16- 8.17ч. катаджиите излезли отвътре и размахвали някакъв документ. Нещо започнали да си говорят с Д. и доколкото разбрал, му обяснявали, че вече било късно.

П. е заявил, че когато полицаите дошли в болницата влезли вътре, а не са чакали отвън.

Първоинстанционният съд, изцяло е игнорирал фактите, съобщени от св. Я. и П. като е посочел, че е нелогично същите да имат спомен с точност до минути.

Преценил е ,че даденото от органите на полицията време от 20 минути е било напълно достатъчно жалбоподателят да се придвижи до лечебното заведение, тъй като същият се е намирал в рамките на града и е отбелязал, че водачът е можел да се придвижи по друг начин до болницата, а не да чака колегата си да го закара, след като знае, че е длъжен да се яви в рамките на дадените му 20 минути, както е можел е да заключи автобуса и да го остави, а колегата му да дойде впоследствие и да прибере превозното средство, като не е било задължително жалбоподателят да стои и да го чака до автобуса.

Направил е извод, че след като водачът не се е явил в указаното в талона за медицинско изследване време, при наличие на задължение за това, правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност по чл. 174 ал.1 от ЗДвП. Изрично е отбелязал, че независимо от това дали водачът е дал кръвна проба или не, наличието на алкохол в кръвта може да се доказва и посредством проверка с дрегер, тъй като той представлява техническо средство, което се счита за одобрен от БИМ тип средство за измерване съгласно чл. 30, ал.5 от Закона за измерването.

Според съда, жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят фактите, установени с АУАН и затова е направил извод, че твърденията му са защитна теза, с цел оневиняване и избягване на наказателна отговорност.

Този състав на съда намира, че първоинстанционния съд е извършил незаконосъобразна преценка на доказателствата, което е предпоставило неправилно приложение на материалния закон.

Без всякакво основание съдът не е кредитирал показанията на св. Я. и П.. Няма доказателства същите да са се намирали в такава връзка със санкционираното лице, която да предположи недобросъвестност при даване на показания. Неоснователен е и извода за нелогичност на показанията, предвид точното посочване на времето на пристигане на касатора в болницата. Св. П. напълно логично обяснява по какви причини е в състояние да посочи конкретен времеви отрязък-  водене на записки, с оглед служебните му задължения.

Съдът, в противоречие с нормите на НПК е приел презумптивна доказателствена сила на съставения АУАН. В хода на съдебното производство, в което предмет на проверка е законосъобразността на наказателното постановление, фактите, релевантни за правилното разрешаване на спора подлежат на доказване с всички допустими от НПК, средства.

Действително, разпоредбата на чл. 3 ал.3 т.2 от НАРЕДБА 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, предоставя право на длъжностното лице от службите за контрол да определи срока на явяване в лечебното заведение, който срок за населено място може да бъде до 45 минути.

В конкретния случай на водача са били предоставени 20 минути, които са недостатъчни за придвижване от мястото на което е установено нарушението в случая до болничното заведение. Наредбата не определя начина на предвижване. Затова времето следва да е достатъчно предвижването да бъде осъществено по обичайния начин- предвижване пеша.

Недопустимо е, длъжностното лице да определя начина на предвижване. Още по- малко може да се прави извод във вреда на санкционираното лице, защото то не е избрало начин на предвиждане, който според личната преценка на съда е най- удачен в случая.

Категорично по делото е доказано, че П.Д. се е явил в болничното заведение за изследване на кръвта. Установеното закъснение за явяване е пренебрежимо малко- в рамките на 2-3 минути. Поради това не е възможно да се направи извод, че със закъснението е целяно компрометиране на изследването или прикриване на отказ за изследване.

Полицейските служите и касатора са се срещнали в болничното заведение и последния категорично е заявил желание да му бъде извършено изследване, т.е. без съмнение е демонстриралоспорване на показанията от техническото устройство“ ( по см. на наредбата).

Обстоятелството, че точно в 8,15ч. дежурният лекар е направил запис в журнала за неявяване на лицето не представлява пречка от обективен характер, да бъде извършено изследването в 8,16- 8,20 часа.

Отделно от това, съдът констатира, че липсват доказателства за наличието на такъв запис в журнала точно в 8,15ч. В представения по делото талон за медицинско изследване има отбелязване, извършено от лекар- „Не се явил“, но без посочване на часа, в който е направена тази констатация.

При това положение, след като е било налице оспорване на показанията на техническото устройство, с което е била установена концентрация на алкохол в кръвта и нарушаване на правата на лицето, при нормативно предвидена възможност за проверка на тези показания посредством медицинско изследване, е невъзможно да се направи извод за доказана съставомерност на деянието, за което е наложена санкция.

Тук следва да се посочи и че установеното с техническото средство показание е 0, 53 промила, т.е. надвишаването на допустимата концентрация е 0,03, което е в рамките на допустимото отклонение при  изследване с конкретния вид техническо средство. В този смисъл, е налице и съмнение относно, приетия за доказан от първоинстанционния съд, факт- управление с концентрация на алкохол, надвишаваща допустимата по закон и установена с техническо средство.

По изложените съображения, този съд намира, че съдебното решение следва да бъде отменено в частта, в която е потвърдено наказателното постановление, с което по отношение на  касатора е реализирана административно наказателната отговорност по чл. 174 ал.1 от ЗДвП. В същата част следва да бъде отменено и наказателното постановление.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение 1957/05.12.2014 година, постановено по н.а.х.д. 3997 по описа за 2014 година на Районен съд гр. Бургас, в частта, в която е потвърдено наказателно постановление 14- 0769- 001747/17.07.2014 г., издадено от началник група в сектор ПП на ОД МВР Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП на П.С.Д., е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление 14- 0769- 001747/17.07.2014 г., издадено от началник група в сектор ПП на ОД МВР Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП на П.С.Д., е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1957/05.12.2014 година, постановено по н.а.х.д. 3997 по описа за 2014 година на Районен съд гр. Бургас, в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: