Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1114             23.06.2014г.               гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                                VІІ състав

На двадесети юни                                           две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 919 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на И.Х.А., ЕГН-********** *** Левски 4, против решение № РД-43/26.03.2014г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр.Бургас (ТП на НОИ-Бургас), с което е потвърдено разпореждане № 021-00-6167-3/21.02.2014г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Бургас, с което му е отказано отпускане на обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно. Счита за неправилно становището на директора на ТП на НОИ-Бургас, че 9-те от последните 15 месеца, преди прекратяване на осигуряването, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд Безработица, следва да бъдат календарни, както и че е неприложима нормата на чл.38, ал.10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). От изложените в жалбата доводи като отменително основание се извлича неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява и не прави доказателствени искания.

Ответникът, директор на ТП на НОИ-Бургас, не изразява становище по основателността на оспорването. Също не се явява пред съда и не прави искания свързани със събирането на доказателства.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 32/15.11.2013г. (л.29 от делото), е прекратено трудовото правоотношение на И.Х.А. при работодателят му „Олимп 99“ЕООД, считано от 16.11.2013г.

На 18.11.2013г. А. се е регистрирал като търсещо работа лице в Дирекция „Бюро по труда”, Агенция за заетостта, видно от представената служебна бележка изх.№ 8832/18.11.2013г. (л.28).

На 17.12.2013г. той е подал до директора на РУСО-Бургас, заявление вх.№ 021-00-6107/17.12.2013г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на осн. чл.54а от КСО, като е декларирал, че за периода от 16.11.2013г. до 17.12.2013г. не е получавал парично обезщетение за временна неработоспособност, след прекратяване на осигуряването.

С разпореждане № 021-00-6107-1/30.12.2013г. (л.20), издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в РУСО-Бургас, на жалбоподателя е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО с мотив, че няма осигуряване във фонд Безработица за 9 месеца от последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването /за периода 16.08.2012г.-15.11.2013г. вкл./. По възражение на А., това разпореждане е било отменено от директора на ТП на НОИ-Бургас с решение № РД-18/04.02.2014г., с мотив, че към момента на постановяване на разпореждането са липсвали данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицето, за м.ноември 2013г. и същите не са били взети предвид.

След като събрал необходимата информация, ръководителят на осигуряването за безработица в РУСО-Бургас издал разпореждане № 021-00-6167-3/21.02.2014г., с което отново отказал отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО със същия мотив. Била извършена проверка в регистъра на осигурените лица на ТП на НОИ, за подадената информация от осигурителите за И.Х.А.. От приложената по делото справка от този регистър (л.16), която не е подписана от длъжностно лице, е видно, че за А. осигурителите са подали информация за осигурителен стаж, за периода от 16.08.2012г.-15.11.2013г. вкл., както следва:

1.            16.08.2012г.-31.08.2012г. – 12 р.д. /непълен месец/;

2.            01.09.2012г.-30.09.2012г. – пълен месец;

3.            02.04.2013г.-30.04.2013г. – 21 р.д. /непълен месец/;

4.            01.05.2013г.-31.05.2013г. – пълен месец;

5.            01.06.2013г.-30.06.2013г. – пълен месец;

6.            01.07.2013г.-31.07.2013г. – пълен месец;

7.            01.08.2013г.-31.08.2013г. – пълен месец;

8.            01.09.2013г.-30.09.2013г. – пълен месец;

9.            01.10.2013г.-31.10.2013г. – пълен месец и

10.        01.11.2013г.-15.11.2013г. – 11 р.д. /непълен месец/.

С възражение вх.№ ПОВН-24/27.02.2013г. (л.10) разпореждането е оспорено по административен ред с твърдение, че осигурителния страж за безработица за периода 16.08.2012г.-15.11.2013г. вкл., възлиза на 9 месеца и 2 дни, поради което е налице правото на А. за изплащане на обезщетение за безработица, защото осигурителният страж следва да се изчисли на база отработените месеци и дни съгласно чл.38, ал.10 от НПОС.

С обжалваното решение № РД-43/26.03.2014г. на директора на ТП на НОИ-Бургас е потвърдено изцяло разпореждането. В мотивите на решението е прието, че чл.38, ал.10 от НПОС в случая не намира приложение, тъй като регламентира изчисляването на осигурителния стаж, а по чл.54а, ал.1 от КСО законодателят е обвързал правото на обезщетение с наличие на период от време (дни в осигуряване), не с изискуема продължителност на осигурителния стаж.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма, в съответствие с процесуалноправните и материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл.54а, ал.1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд Безработица най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1.Имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2.Не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава и 3.Не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл.4.

В случая не е налице спор по делото, че по отношение на жалбоподателя са налице предпоставките по чл.54а, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КСО. Спор има единствено за обстоятелството дали времето за които И.А. има внесени осигурителни вноски във фонд Безработица, трябва да бъде изчислено по реда на  чл.38, ал.10 от НПОС, или следва да се изчислява по календарни месеци и дни. Отговор на този спор дава пряко разпоредбата на чл.54а, ал.1 КСО, която използва словосъчетанието „9 месеца“, без указание, че се касае за календарни такива. Незаконосъобразно директорът на ТП на НОИ-Бургас приема, че тези 9 месеца трябва да са календарни. Законодателят не го е казал, нито го е имал предвид и това напълно се подкрепя от изменението на разпоредбата в ДВ, бр.115 от 2004г., с което думите „15 календарни месеца“ са заменени с „15 месеца“. По делото не е спорно, че преди прекратяване на трудовото му правоотношение жалбоподателят е имал 9 месеца и 2 дни осигурителен стаж, изчислени по реда на чл.38, ал.10 от НПОС, т.е. налице е изискването по чл.54а, ал.1 КСО да е бил задължително осигурен най-малко 9 месеца от последните 15 календарни месеца преди прекратяване на осигуряването. При тези данни отказът на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Бургас, да отпусне исканото парично обезщетение за безработица е незаконосъобразен и потвърждавайки го в обжалваното решение, директорът на ТП на НОИ-Бургас е постановил неправилен акт. (В тази насока вж. решение № 3114 от 23.03.2006г. на ВАС по адм.д. № 5368/2005г., VI о.)

В този ред на правните съждения и с оглед правилото на чл.173, ал.2 от АПК, административният акт следва да бъде отменен, а преписката върната на органа по социално осигуряване за ново произнасяне по същество, след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, съгласно чл.35 от АПК и при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № РД-43/26.03.2014г. на директора на ТП на НОИ-Бургас и потвърденото с него разпореждане № 021-00-6167-3/21.02.2014г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Бургас, с което на И.Х.А., ЕГН-********** е отказано отпускане на обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.  

 

 

 

                                      

                                                                            СЪДИЯ: