Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№1617                               02.10.2018г.                              гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Бургас                                                            VІІ-ми състав

На осемнадесети септември                         две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Румен Йосифов

Секретар: С. Х.

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов

административно дело № 918 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.53, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Напоителни системи“ЕАД, ЕИК-831160078, гр.София, р-н Овча купел, бул.Цар Борис ІІІ №136, против отказ изх.№ 17-130/09.03.2018г. (включен в преписка: 01-384982/04.12.2017г.) на началник Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК)-Бургас, с който се отказва да се извърши поисканото изменение на кадастралната карта и регистъра към нея за гр.Несебър, област Бургас, одобрени със заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК-София, по отношение на поземлен имот с идентификатор 51500.37.4 и 51500.203.4, предмет на заявление вх.№ 01-384982/04.12.2017г. на СГКК-Бургас, подадено от „Напоителни системи“ЕАД.

В жалбата се твърди, че с подаденото заявление дружеството е поискало единствено изменение на КККР относно нанасяне на съществуващи сгради с проектни идентификатори 51500.203.4.1 и 51500.37.4.1 и вписването на „Напоителни системи“ЕАД като собственик. Сочи, че видно от приложените към преписката документи, постъпилото възражение от наследниците на Г.И. З.се отнася единствено до собствеността върху земята, но не и върху постройките, за които се претендира вписване от дружеството. Представя писмени доказателства. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.Т. поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. Ангажира доказателства, включително и извършването на съдебно-техническа експертиза. Претендира разноски, описани в нарочен списък. Представя писмени бележки.

Ответната страна – началник на СГКК-Бургас, в становище обективирано в придружителното писмо с което жалбата и преписката са препратени до съда, оспорва жалбата на всички изложени в нея основания за незаконосъобразност и неправилност на издадения административен акт. Счита същата за неоснователна и претендира всички направени по делото разноски, като прави възражение в случай на прекомерност на заплатеното от отсрещната страна възнаграждение. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Заинтересованата страна М.Д.К., редовно уведомена, не се явява и не се представлява.

Заинтересованите страни В.Г.И., Д.Г.И., А.К.И. и К.Г.К. се представляват в процеса от адвокат М. С.. Представили са писмен отговор, в съдебно заседание поддържат тезата, че жалбата е неоснователна и недоказана по отношение на искането да бъде отменен отказът и да бъде нанесена сграда с проектен идентификатор 51500.37.4.1. Считат, че няма сграда, която да съществува и да представлява самостоятелен обект на правото на собственост, за да бъде нанесена по такъв начин, както е поискал жалбоподателя. Искат от съда да остави отказа в сила в тази част и претендират присъждане на разноски.

Заинтересованата страна Държавна дивечовъдна станция – Несебър, се представлява от юрисконсулт М. Т., който в първото по делото заседание твърди, че имот с идентификатор 51500.203.4 е частна държавна собственост по смисъла на чл.27, ал.1 от Закона за горите. Сочи, че тази сграда повече от 30г. съществува там и стопанството няма никакви претенции към „Напоителни системи“ЕАД. Приема, че жалбата на дружеството е основателна.

 

От събраните и проверени по делото доказателства съдът прие за установено следното:

Със заявление вх.№ 01-384982/04.12.2017г. „Напоителни системи“ЕАД е сезирало СГКК-Бургас с искане за извършване на следните услуги: нанасяне на настъпили промени в кадастрална карта (КК); нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ); определяне и запазване на идентификатор; издаване на скица за имот или сграда в неурбанизирана територия и издаване на удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за имотите:

·              Поземлен имот 51500.203.4 в местност „Янкови къшли“; вид собственост: държавна публична; вид територия: горска, НТП - за водостопанско, хидромелиоративно съоръжение; площ 1026 кв.м.; стар номер 203004  и

·              Поземлсн имот 51500.37.4 в местност „Янкови къшли“; вид собственост: частна, вид територия: горска, НТП - друг вид недървопроизво-дителна горска площ; площ 4`887 кв.м., стар номер 037004.

Заедно със заявлението, „Напоителни системи“ЕАД е представило проект за изменение на КККР за обект „Нанасяне на сгради в поземлени имоти с идентификатори 51500.203.4 и 51500.37.4 по КККР на гр.Несебър, общ.Несебър, обл.Бургас“. Приложена е обяснителна записка, от която се установява, че за целите на разработката, съгласно чл.51, ал.6 от ЗКИР е извършено геодезическо заснемане на съществуващи сгради, както следва: двуетажна масивна сграда (кантон) със заснета площ от 61 кв.м., попадаща в ПИ 51500.203.4. по КККР на гр.Несебър и двуетажна масивна стопанска сграда (склад) със заснета площ от 13 кв.м., попадаща в ПИ 51500.37.4 по КККР на гр.Несебър. Масивна жилищна сграда с проектен идентификатор 51500.203.4.1 е с предназначение „Сграда със специално предназначение“, брой етажи - 2, без обособени самостоятелни обекти в нея и с графична площ 61 кв.м. Сградата е въведена като държавна частна собственост на „Напоителни системи“ЕАД, клон Бургас. Масивна стопанска сграда с проектен идентификатор 51500.37.4.1 е с предназначение „Складова база, склад", брой етажи - 2, без обособени самостоятелни обекти в нея и с графична площ 13 кв.м. Сградата е въведена като държавна частна собственост на „Напоителни системи“ЕАД, клон Бургас. Изработени са скици-проект за нанасяне на сгради в ПИ 51500.203.4 и в ПИ 51500.37.4. Представени са предварителна обработка на геодезическите измервания, предварителна обработка на планова мрежа, параметрично изравнение на планова мрежа, предварителна обработка на нивелачна мрежа и полярна геодезическа снимка.

Като доказателство към заявлението са приложени акт за държавна собственост №9044/15.05.1970г., съставен от Градски народен съвет - Несебър за държавен имот по смисъла на чл.6 от Закона за собствеността, представляващ „двуетажна масивна сграда с ел.инсталация за кантон на отводнителната система Несебър, находяща се в землището на с.Влас, застроена в/у 53 кв.м. – 120…“, която сграда е построена през 1959г. За другата сграда, чието нанасяне се претендира от дружеството, също е представен акт за държавна собственост №9053/ 15.05.1970г., съставен от Градски народен съвет - Несебър за държавен имот по смисъла на чл.6 от Закона за собствеността, представляващ „склад при кантона Влас отводнителна система Несебър в землището на с.Влас, застроен в/у 12 кв.м.-24 куб.м.“, която сграда е построена през 1969г.

На л.64 от делото е представен изходен КРНИ, а на л.59 – КРНИ по проекта за изменение.

С уведомление изх.№24-26456/29.12.2017г., СГКК-Бургас на основание чл.26 от АПК е уведомила Г.И. З.и МЗГ-Държавна дивечовъдна станция Несебър за започване на административно производство по подаденото от „Напоителни системи“ЕАД заявление за промяна на КККР и КРНИ на гр.Несебър. В уведомлението се посочва, че върху имот с идентификатор 51500.203.4 е вписана собственост на МЗГ–Държавна дивечовъдна станция Несебър без документ за собственост, а върху имот с идентификатор 51500.37.4 е вписана собственост на Г.И. З.с документ за собственост съдебно решение по чл.14, ал.8 от ЗСПЗЗ за имоти в стари реални (възстановими) граници №179, том 9 от 24.10.1995г., издадено от Районен съд - Несебър. На уведомените лица е определен седемдневен срок за представяне на писмени становища и доказателства. След проведена кореспонденция с Община Несебър, административният орган е получил удостоверение за наследници на Г.И. З.№04/17.01.2018г., издадено от Кметство гр.Свети Влас. Уведомлението е изпратено до посочените наследници, като доказателство за това са приложените известия за доставяне, както следва: Д.Г.И. (л.33), А.К.И. (л.34), В.Г.И. (л.35), които са получили уведомлението на 12.02.2018г. К.Г.К. е получила съобщението на 10.02.2018г. (л.37), а за М.Д.К. липсват данни да е получено (л.32). Уведомлението е достигнало до Държавна дивечовъдна станция Несебър на 13.02.2018г. (л.36).

Наследниците на З.– В.Г.И., К.Г.К., Д.Г.И., М.Д.К. и А.К.И. са отправили възражение рег.№02-470/16.02.2018г. до СГКК-Бургас, в което възразяват срещу исканата от „Напоителни системи“ЕАД промяна в КККР и КРНИ на гр.Несебър. Във възражението се сочи, че правото им на собственост върху имот 51500.37.4 е констатирано с нотариален акт №179, том ІХ, нот. дело №1265/29.08.1995г., съставен от районен съдия в РС-Несебър. Сочат, че в процесния имот няма сграда, която да бъде отразена в КК като съществуваща. Твърдят, че във възстановения им с решение на Поземлена комисия - Несебър имот никога не е имало изградени постройки и не са изграждани такива за периода на осъществяване на правото им на собственост. Според посочените наследници, представената пред административния орган скица-проект не отговаря на действителността. Изразяват становище, че реално не е налице недвижим имот – обект на кадастъра по смисъла на чл.23 от ЗКИР, поради което е недопустимо КК да се попълва с обект, който не съществува. Към възражението са приложени като доказателства цитираният нотариален акт (л.30), скица №К00010/20.01.2000г. (л.31) по нотариален акт №179/24.10.1995г. и удостоверение за наследници  на Г.И. З.№015/13.02.2018г., издадено от Кметство гр.Свети Влас.

Началникът на СГКК-Бургас е издал удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР №25-28255/07.03.2018г. за обекти 51500.37.4 и 51500.203.4., като съгласно съдържанието на същото, проектът и документите към него отговарят на изискванията по чл.75 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и на чл.14 и чл.16 от Наредба №РД-02-20-4/11.10.2016г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри. Проектът за изменение на КККР, внесен със заявление вх. № 01-384982/04.12.2017г. е приет, като може да служи за процедиране на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по чл.53а, т.3 от ЗКИР.

При така представените доказателства и на основание чл.51, ал.1, т.2, ал.2 и ал.5, и чл.54, ал.2 от ЗКИР, вр. чл.59, ал.1 от АПК, началникът на СГКК-Бургас е постановил отказ изх.№ 17-130/09.03.2018г., с който отказва да извърши поисканото изменение на КККР на гр.Несебър, област Бургас, одобрени със заповед №РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК-София, по отношение на поземлен имот с идентификатор 51500.37.4 и 51500.203.4, предмет на заявление вх.№ 01-384982/04.12.2017г. на СГКК-Бургас, подадено от „Напоителни системи“ЕАД.

Индивидуалният административен акт е съобщен на 14.03.2018г. както на заявителя (л.22), така и на наследниците на З.(л.16-л.21). Отказът е бил съобщен на Държавна дивечовъдна станция Несебър на 15.03.2018г. (л.15).

Недоволно от така постановения отказ, „Напоителни системи“ ЕАД атакува същия в настоящото съдебно производство с доводи за неправилност и незаконосъобразност. В сезиращата жалба изрично е посочено, че дружеството иска нанасяне в КККР и КРНИ на гр.Несебър само на две постройки и няма претенции относно собствеността на земята, върху която те са реализирани. Дружеството се позовава на факта, че тези постройки са актувани като държавна собственост и в тях като собственик е посочен жалбоподателя. Иска се отмяна на постановения отказ като неправилен и необоснован.

Заинтересованите страни В.Г.И., К.Г.К., Д.Г.И., М.Д.К. и А.К.И. са представили писмен отговор на жалбата, в който сочат, че действията на административния орган са правилни и законосъобразни. Твърдят, че са собственици на имот с идентификатор 51500.37.4 (неправилно изписан като 51599.37.4) и в него няма сграда, която да бъде отразена в КК като съществуваща. Правят изявление, че от акт за държавна собственост №9053/15.05.1970г., не може да се направи извод, че конкретната сграда е изградена в техния поземлен имот предвид описанието на сградата като „склад при кантона Влас, застроен в/у 12 кв.м.“. Иска се от съда да отхвърли жалбата, с която е сезиран.

С цел доказване на твърденията в жалбата, дружеството-жалбоподател ангажира извършването на съдебно-техническа експертиза. В заключението на вещото лице по нея – С.И. се посочва, че е извършена справка за процесните имоти в e-cadastar и направени контролни замервания на място с електронна ролетка Bosch PLR15. Относно ПИ 51500.203.4 вещото лице сочи, че той е разположен в близост до курортен комплекс (КК) Слънчев бряг с достъп от пътя КК Слънчев бряг – с.Кошарица. В същия е разположена двуетажна масивна сграда в задоволително строително състояние. Дворът около сградата (бивш кантон) е ограден с ограда с бетонова основа с Н~60см. и метални пана (в голямата си част същите липсват). Сградата е с площ 61,08 кв.м. и съвпада по характеристики със сградата с проектен идентификатор 51500.203.4. Контролното замерване на оградата на дворното място от югозапад е ~53м., а измерената по e-cadastar югозападна страна на ПИ с идентификатори 51500.203.4 е ~43,20м., или оградата на дворното място от към съседния ПИ с идентификатори 51500.37.4 не съвпада с имотната им граница по КК. Относно ПИ 51500.37.4, сочи, че той граничи с КК Слънчев бряг през пътя Бургас-Варна. От северозапад граничи с процесния ПИ с идентификатор 51500.203.4. В процесния ПИ е разположен „силует на постройка" с размери 3,40x3,80м. с тухлени стени 12см, на един етаж без покрив. Строителното състояние на постройката не отговаря на характеристиките за строеж (липсва покривна конструкция). Според експертът сградата с проектен идентификатор 51500.37.4.1 съвпада само по площ 13кв.м, но не по етажност – по проект брой етажи 2 с едноетажната постройка, на място. Представени са снимки на постройките.

В последното по делото заседание вещото лице на въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя е отговорил, че „силует на постройка“ означава подобие на постройка. В случая постройката няма покривна конструкция, няма дограма и е допълнил в отговор, че под въздействие на атмосферните условия и времето, сградата е в процес на самосрутване. Уточнява, че е използвал израза „приблизително“, тъй като измерването се е извършило с геодезически уреди, което и е точното измерване, а измерването, реализирано от експерта, е с ръчни уреди, на място. На въпрос на процесуалния представител на заинтересованите страни е уточнил, че сградата попада в очертанията на ограда – бетонова основа и метални пана. Страните са изразили становище за приемане на експертизата.

По делото ответникът е представил скица №15-208367/04.04.2018г. на ПИ с идентификатор 51500.37.4, собственост на Г.И. З.. Представена е и скица №15-208363/04.04.2018г. на ПИ с идентификатор 51500.203.4, собственост на ДАГ-Държавно ловно стопанство и МЗГ-Държавна дивечовъдна станция Несебър, като за тях не е отбелязан документ за собственост.

 

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл.150, ал.1 от АПК за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима.

Съобразно изричната разпоредба на чл.145 ал.1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт, като проверява и дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материално-правните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона. Съдът на основание чл.168 от АПК извършва цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения акт, като не се ограничава само до проверка на  направените в жалбата твърдения за незаконосъобразност на акта.

За да се постанови решение по настоящия казус съдът следва да установи дали между страните в производството за всеки от имотите за ПИ 51500.37.4 („Напоителни системи“ЕАД и наследници на Г.И. З.– В.Г.И., К.Г.К., Д.Г.И., М.Д.К. и А.К.И.) и за ПИ 51500.203.4  („Напоителни системи“ЕАД и Държавна дивечовъдна станция Несебър) съществува спор за материално право, така както е приел началникът на СГКК-Бургас при постановяване на обжалвания отказ изх.№ 17-130/09.03.2017г.

Съдът намира, че обжалвания индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган, при спазване на необходимата форма и административнопроизводствените правила за неговото издаване, но в противоречие с материалния закон.

Предмет на настоящето производство е отказано изменение по реда на чл.53, ал.2 от ЗКИР на КККР и КРНИ на гр.Несебър за два имота, който отказ по своята същност е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК на компетентен орган по смисъла на чл.54 от ЗКИР – началника на СГКК, материализирано е в писмена форма. Представена е заповед №РД-20-167/ 22.12.2017г. на изпълнителния директор на АГКК за определяне на заместник на началник СГКК-Бургас за периода 08.01.2018г. – 09.02.2018г. Производството пред административния орган се е развило съобразно изискванията на АПК, поради което не се установяват нарушения, водещи до отмяната на атакувания акт на това основание. Изрично е изпълнено изискването на чл.53, ал.3 от ЗКИР за измененията по ал.1, т.2 и ал.2 от същата правна норма да се съобщи по реда на АПК на всички заинтересовани лица в тридневен срок от извършването им. Съгласно чл.61, ал.1 от АПК административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително и на тези, които не са участвали в производството.

Материалния закон е приложен неправилно.

Видно от мотивната част на постановения отказ, административният орган е достигна до извода, че искането е за промяна на одобрени КККР и има своето правно основание в чл.51, ал.1, т.2, и чл.54, ал.1 от ЗКИР, като е приел, че следва да пристъпи към изменение на КККР на гр. Несебър поради налична в нея непълнота или грешка.

Съдът намира, че следва да изложи мотиви относно незаконосъобразността на постановения отказ за  всеки един от двата поземлени имота по отделно, както следва:

Относно ПИ с идентификатор 51500.203.4

Представена е скица на поземлен имот №15-208363/04.04.2018г. (л.14) за ПИ с идентификатор 51500.203.4. по КККР на гр.Несебър, одобрени със заповед №РД-18-46/18.08.2006г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, издадена от ответника. Имотът е разположен в местност „Янкови къшли“, има площ 1026 кв.м.; трайно предназначение – горска територия с НТП за водостопанско, хидромелиоративно съоръжение; номер по предходен план 203004, при съседи имоти с идентификатори 51500.203.19; 51500.37.4 и 51500.37.3. За собственици са посочени ДАГ- Държавно ловно стопанство и МЗГ- Държавна дивечовъдна станция Несебър; като няма данни за идеалните части и няма документ за собственост. Съдът намира, че в случая е налице съществено процесуално нарушение – постановеният отказ не съдържа мотиви относно искането на жалбоподателя за извършване на промени в тази му част. Липсата на мотиви не позволява провеждане на контрол за законосъобразност от страна на съда, поради което отказът в тази му част следва да бъде отменен. Съдът намира за необходимо да отбележи и следното: видно от фактите и обстоятелствата по делото, между „Напоителни системи“ЕАД и Държавна дивечовъдна станция Несебър не съществува спор относно необходимостта от вписване на сграда с проектен идентификатор 51500.203.4, а вписаният собственик на имота не е направил възражение, подобно на това на наследниците на З.. В първото по делото съдебно заседание процесуалния представител на собственика изрично е направил волеизявление, че процесната сграда съществува повече от 30г. и жалбата на „Напоителни системи“ЕАД е основателна. В този смисъл дори отказът да съдържаше мотиви относно този имот, съгласно които процесната постройка в него не може да бъде вписана като собственост на жалбоподателя, от събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че поисканото от жалбоподателя изменение на КККР и КРНИ на гр.Несебър за този имот е следвало да бъде извършено.

Относно ПИ с идентификатор 51500.37.4

Представена е скица на поземлен имот №15-208367/04.04.2018г. (л.13) за ПИ с идентификатор 51500.37.4. по КККР на гр.Несебър, одобрени със заповед №РД-18-46/18.08.2006г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, издадена от ответника. Имотът е разположен в местност „Янкови къшли“, има площ 4887 кв.м.; трайно предназначение – горска територия с НТП друг вид недървопроизводителна горска площ; номер по предходен план 037004, при съседи имоти с идентификатори 51500.203.2; 51500.203.15; 51500.37.7; 51500.37.6; 51500.37.3; 51500.203.4; 51500.203.19 и 51500.203.43. Като собственик е посочен Г.И. З.. Няма данни за идеалните части. Като документ за собственост е вписан съдебно решение по чл.14, ал.8 от ЗСПЗЗ за имоти в стари реални (възстановими) граници №179, том 9 от 24.10.1995г., издадено от Районен съд - Несебър. Следва да се посочи изрично, че видно от цитирания нотариален акт (л.30), същият е бил съставен на 29.08.1995г. по нотариално дело №2265/1995г.

Наследниците на З. твърдят, че в имота никога не е съществувал обект по смисъла на чл.23 от ЗКИР, собственост на жалбоподателя, който да подлежи на нанасяне в КККР. Съдът не е съгласен с това твърдение. В заключението по съдебно-техническата експертиза вещото лице е представило снимка на която се установява съществуването на т.нар. от него „силует на постройка“ с размери 3,40*3,80м, с тухлени стени, на един етаж без покрив. Вещото лице е направило правен извод, че „строителното състояние на постройката не отговаря на характеристиките за строеж (липсва покривна конструкция)“. Настоящият съдебен състав не цени извода на експерта, тъй като освен, че е правен по своя характер, той е противоречив и по съдържание. Видно от приложените две снимки безспорно се установява, че върху посочения „силует на постройка“ съществува конструкция, върху която са били наредени покривни плоскости. Част от тези плоскости съществуват и на втората снимка на л.117 от делото. Експертът в съдебно заседание изрично посочва, че е възможно този покрив да се влияе от атмосферни условия и да се саморазрушава. Законодателят не е установил условия от какъв материал и каква по вид трябва да е конструкцията на съоръжението, за да бъде признато същото за покрив. Фактът, че установената конструкция е едноетажна, вместо посочената в заявлението от жалбоподателя двуетажна такава, не означава, че тя въобще не съществува.

Според чл.23, т.2 от ЗКИР недвижим имот – обект на кадастъра е сграда, включително изградена в груб строеж, както и съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект. В последното по делото съдебно заседание процесуалния представител на наследниците на З. сочи, че в  ЗУТ няма легално определение за сграда, но това определение може да се дефинира и да преповтаря това определение, което съществува по чл.164 от Закон за благоустройството от 1941г. (отм.), според която правна норма сграда (постройка) по смисъла на този закон е всеки строеж, над или под земята, ограничен отстрани със стени или колони, а отгоре – с покрив и предназначен за жилищни, домакински, стопански или други нужди. Съдът установи, че легална дефиниция за сграда в действащото българско законодателство се съдържа в Закона за енергийната ефективност, като съгласно §1, т. 27 от ДР сградата е конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на вътрешната температура. Безспорно, и двете посочени определения изискват сградата да има покрив. Наличието на покрив (макар и в процес на разрушаване) се установява от снимковия материал, съдържащ се в заключението на вещото лице и неоспорен от ответника и заинтересованите страни.

Искането за промяна на КККР на гр.Несебър, подадено от „Напоителни системи“ЕАД е с правно основание чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, съгласно който кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. Според чл.54, ал.1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. От събраните по делото доказателства се установява, че действително дружеството-заявител е собственик на обектите - сгради, за които се иска нанасяне в КККР, като този факт не е спорен между страните. Административният орган достига до неправилния извод, че между страните съществува спор за собственост, какъвто на практика липсва. „Напоителни системи“ЕАД се легитимират като собственик на постройка от 12 кв.м., докато наследниците на З. се легитимират като собственици на недвижим имот, който съгласно представения нотариален акт е пасище в местността „Янкови къшли“ с площ 4889 кв.м., шеста категория, парцел№4 от масив №37, съставляващ имот №37004 по плана за земеразделяне, разположен в землището на гр.Несебър. Следователно, не е налице спор за собственост – наследниците притежават земята, жалбоподателя притежава постройката. В този смисъл не е налице хипотезата на чл.54, ал. 2 от ЗКИР, според която когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Ето защо и за този имот неправилно началникът на СГКК-Бургас е достигнал до извода, че следва да постанови отказ да извърши поисканото изменение на КККР за гр.Несебър.

Страните по делото са поискали присъждане на разноски. Като съобрази нормата на чл.143, ал.3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на „Напоителни системи“ЕАД следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл.144 от АПК и ТР №3/13.05.2010г. по т.д. №5/2009 на ВАС. Съгласно представен от жалбоподателя списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.121) като следва да се признаят и заплатените от дружеството 400 лева депозит за съдебно-техническа експертиза. Видно от становището на ответника на л.4 от делото същият е направил възражение за прекомерност на разноските, но предвид размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение, това възражение следва да бъде възприето като неоснователно. Дружеството не е предявило претенция за репариране на заплатената от него държавна такса в размер на 50 лева. Общият размер, който следва да се присъди в полза на „Напоителни системи“ЕАД като съдебно-деловодни разноски е 500 лева

Предвид гореизложеното и на основание чл.172 АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ отказ изх.№ 17-130/09.03.2018г. (включен в преписка: 01-384982/04.12.2017г.) на началник Служба по геодезия, картография и кадастър Бургас, с който се отказва да се извърши поисканото изменение на кадастралната карта и регистъра към нея за гр.Несебър, област Бургас, одобрени със заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК-София, по отношение на поземлен имот с идентификатор 51500.37.4 и 51500.203.4, предмет на заявление вх.№ 01-384982/04.12.2017г. на СГКК-Бургас, подадено от „Напоителни системи“ЕАД.

ОСЪЖДА  Агенцията по геодезия, картография и кадастър София да заплати на „Напоителни системи“ЕАД сумата 500 (петстотин) лева за съдебно-деловодни разноски.

 Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

 

                                                                  СЪДИЯ: