Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, №1201 / 2 юли 2014 г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на трети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

    СЪДИЯ:   ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 918 по описа за 2014 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Жалбоподателят Ж. И. Б. *** е оспорил решение изх.№ 94Ж-2106-3/01.04.2014г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 551027/27.02.2014г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас. С разпореждане на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ж. И. Б.. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и иска да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и с представител по пълномощие поддържа жалбата, ангажира писмени и гласни доказателства и пледира за отмяна на оспореното решение.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

Със заявление от 03.12.2013г. жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО. В хода на административното производство въз основа на представените със заявлението документи, доказващи продължителността и категорията на трудовия стаж на жалбоподателя са зачетени 5г. 2м. 15 дни трудов стаж ІІ категория и 33г. 9м. 1 ден трудов стаж ІІІ категория. Целият стаж превърнат по реда чл.104 от КСО в такъв от ІІІ категория е определен в размер на 40г. 3м. 5 дни. Така, според административния орган, сборът от осигурителния стаж и възрастта на лицето (58г. 1м. 6 дни) е 98 години, 4 месеца и 11 дни. Направен е извод, че не е изпълнено изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст не по-малко от 100.

В обжалваното решение органът е посочил, че не са налице условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО за отпускане на пенсия на жалбоподателя при условия на ІІ категория труд, защото трудовият му стаж положен от тази категория е само 5г. 2м 15 дни, а законът изисква да са налице 15 години трудов стаж при условията на ІІ категория. 

С разпореждането от 27.02.2014г. на ръководителя по пенсионно осигуряване на жалбоподателя е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО поради наличие на по-малко от 15 години осигурителен стаж при ІІ категория труд и по-нисък от 100 сбор от осигурителен стаж и възраст.

Пред директора на ТП на НОИ Бургас и по настоящото дело спорът се свежда до това, каква категория труд е полагал жалбоподателя в периода 21.02.1983г. – 09.05.1994г., когато е заемал длъжността „началник влак” в „Трансстрой – Бургас” АД (с наименование към релевантния период СП „Трансстрой”). Жалбоподателят счита, че този стаж следва да бъде зачетен като труд от ІІ категория, а според административния орган това е труд положен при условията на ІІІ категория.

В удостоверяване Обр. УП-3 № 70/06.06.2006г. издадено от "Трансстрой-Бургас" АД, за времето от 06.12.1982г. до 21.02.1983г. на жалбоподателят са заверени 02 месеца и 15 дни осигурителен стаж, положен на длъжност "монтажник", от 21.02.1983г. до 09.05.1994г. са заверени 11 години 02 месеца и 18 дни осигурителен стаж, положен на длъжност "началник влак", а за времето от 09.05.1994г. до 05.03.2003г. са заверени 08 години 09 месеца и 26 дни осигурителен стаж, положен на длъжност "р-л ж.п.механизация". Осигурителят е направил заверка за първия период, че стажът е втора категория труд по т.26 от отм.ПКТП, а за втория период, че стажът е втора категория труд по т. 8 от отм.ПКТП .

 Настоящият спор възниква от факта, че в списъците на професии и специалности в посочената от осигурителя точка от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране - т.8, длъжността, която е упражнявал жалбоподателя "началник влак" в строителството не фигурира.

Според административният орган длъжността "началник влак" е призната за втора категория по т.53 от отм.ПКТП единствено, ако трудът е полаган в ж.п.гара към основен пътен ж.п. възел, в Българските държавни железници. Жалбоподателят Б. е работил на тази длъжност извън системата на БДЖ -във фирма със строителна дейност, поради това органът е приел, че трудът му не е бил със същия обем, интензитет и при същите вредни и тежки условия на работа, както в системата на БДЖ.

По делото в качеството на свидетели са разпитани съпругата на жалбоподателя К. Д. Б. и Ж. Х. Ж., работил като пом.машинист и машинист в „Трансстрой - Бургас” АД.

Първият свидетел посочи, че работи в сферата на БДЖ от 1998г., изготвяла е образци за пенсиониране, такива, каквито и съпругът й представил. Заяви, че й е позната работата като „началник влак” в пътнически и товарни превози. Посочи, че при съкращение в железниците е взето решение да бъдат съкратени онези лица, които могат да се пенсионират по-рано поради по-ниска категория труд, която са полагали. Твърди, че стажът на съпруга й е изчислен от управленията в София и Пловдив и е попаднал в този списък, защото последният работодател е считал, че тези лица ще могат да се пенсионират. Посочи, че в БДЖ началник влак има бригада от маневристи, които улесняват част от задълженията вменени му, за разлика от „Трансстрой - Бургас” АД.

Вторият свидетел заяви, че от 1983г. започнал работа като пом.машинист в „Трансстрой – Бургас” АД, тогава жалбоподателя е бил началник влак. От 1986г. свидетелят работи като машинист при същия работодател. Към настоящия момент е пенсионер. Посочи, че работата като началник влак в „Трансстрой – Бургас” АД е по-трудна отколкото в БДЖ и началник влак има по-големи отговорности.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата - предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирано лице и е процесуално  допустима. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. При издаването му, административният орган не е допуснал нарушения на процесуално-правните разпоредби на закона. Решението е мотивирано, като в мотивите административният орган е посочил, както фактическите основания за издаването, така и правните основания. Обжалваният акт обаче, противоречи на материалния закон.

Съгласно §4, ал.1 от ПЗР на КСО до 31 декември 2014 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете.

Причисляването на даден труд към първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване предполага две възможности. Първата е лицето да е заемало длъжност и да е било с място на работа, които са изрично нормативно установени като такива от съответната категория в Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) (приложим към релевантния за спора период) и самото формално наличие на които презюмира тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност е законодателно установена в общите разпоредби на т.67 и т.68 от ПКТП (отм.), и се изразява в правото да се докаже по съответния ред, че макар и да не е положен на длъжност и в отрасъл на производството, посочени в правилника, трудът е бил със същата вредност и тежест като на работещите на тези длъжности и отрасли.

Събраните по делото доказателства, в това число и представените длъжностна характеристика за длъжността „началник влак” в СП „Трансстрой” (л.59 и сл.) и длъжностна характеристика „началник влак” на „БДЖ” ЕАД, поделение „Товарни превози – Пловдив” (л.70) обуславят извода, че трудът полаган от жалбоподателя на длъжността „началник влак” в СП „Трансстрой” през спорния период 21.02.1983г. – 09.05.1994г. е със същата тежест и вредност като длъжността „началник влак” в БДЖ и следва да бъде зачетена като ІІ категория труд, на основание т.67, ал.1 във вр. с т.53 от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.). При съпоставка на съдържанието на длъжностните характеристики се установява идентичност както на основните функции и задължения на лицата, заемащи тази длъжност на двете местоработи, така и относно основните нормативни актове, които отделните служители следва да знаят и изпълняват. Съдържанието на длъжностните характеристики се припокрива и по отношение на организационните връзки и взаимоотношения, защото положения труд е идентичен и с едно и също предназначение. Малките различия, които се констатират при сравнение между двете длъжностни характеристики се дължат на различните периоди от време, през които те са действали. Длъжностната характеристика на СП „Трансстрой” е за период от време преди 1989г., докато длъжностната характеристика на БДЖ е в сила от 01.04.2006г. През този над 20-годишен период в страната са се променили радикално обществените отношения, което обяснява малките различия, констатирани при сравнението. От значение обаче е фактът, че задълженията, които има лицето, изпълняващо длъжността „началник влак” в БДЖ и в СП „Трансстрой” са идентични.

Изложеното обосновава извода, че труда положен от Ж.Б. през периода 21.02.1983г. – 09.05.1994г. следва да бъде зачетен като такъв от ІІ категория. Налице е приложното поле на т.67 от Правилник за  категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) с оглед данните за идентична вредност и тежест на работата с тази по т.53 от същия правилник. При този извод по отношение на жалбоподателя се явяват налични предпоставките по §4, ал.1 от ПЗР на КСО, във вр. с чл. 68, ал.1 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, защото към релевантния момент той има навършена изискуемата възраст от 58г., 1м. и 6 дни и отработени над изискуемите 15 години труд при условията на ІІ категория (5г.2м.15дн. – зачетени от административния орган + 11г. 2м.18.д., представляващи периода 21.02.1983г. – 09.05.1994г.). Този стаж превърнат в стаж от ІІІ категория дава възможност на лицето да получи и необходимия изискуем от закона сбор от стаж и възраст, който в случая надхвърля 100 точки. 

Отказвайки на Ж.Б. правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО длъжностното лице по пенсионното осигуряване е постановило разпореждане, противоречащо на материалния закон, а като е отхвърлил жалбата срещу това разпореждане, директора на ТП на НОИ Бургас е постановил материално незаконосъобразен административен акт – чл. 146, т.4 от АПК, което е основание за тяхната отмяна.

Административната преписка следва да бъде върната на директора на ТП на НОИ Бургас за ново произнасяне по въпроса, с който е сезиран, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя, но такива не са претендирани и не се дължат.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение изх.№ 94Ж-2106-3 от 01.04.2014г. на директора на ТП на НОИ Бургас и разпореждане № 551027/27.02.2014г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас.

ИЗПРАЩА преписката на ТП на НОИ Бургас за ново произнасяне по заявление № 44948/03.12.2013г. на Ж.П.Б. съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщаването му, през ВАС на РБ.

        

 

СЪДИЯ: