Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №  959       /15.05.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на трети май , през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                   ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар Г.С., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 916/2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „ПФК Нефтохимик Бургас 1962” АД, ЕИК 203123031, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.“Изгрев“, Спортен център „Изгрев” ет.2, представлявано от Н.Д.Т. – изпълнителен директор, със съдебен адрес *** – 2, чрез адвокат Е.М., е оспорил решение № 308/12.03.2018г., постановено по АНД № 642/2018г. по описа на Районен съд Бургас, с което е изменено наказателно постановление №02-0001579/29.12.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас. С наказателното постановление на касатора, в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл.415 от Кодекса на труда (КТ), като районният съд с обжалваното решение е изменил наказателното постановление в частта относно размера на наложената санкция, като я намалил от 5 000 лв. на 1 500 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

Дружеството-касатор е наказано за неизпълнение на предписание. При проверка извършена на 29.08.2017г. служители на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас констатирали, че дружеството, в качеството на работодател, не е изплатило обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на Г.Т.В., съгласно изискванията на чл.224 от КТ и издали предписание да бъде изплатено това обезщетение в срок най-късно до 28.09.2017г. Предписанието е материализирано в протокол № 1692/29.08.2017г., в който се съдържат констатации за общо четири нарушения и за всяко от тези нарушения е издадено отделно предписание, с отделен посочен срок за изпълнение, като всички четири предписания са материализирани в един протокол. Протоколът е връчен на законния представител на дружеството-касатор на 29.08.2017г.

На 25.10.2017г. инспектори от Дирекция „Инспекция по труда” извършили проверка и констатирали, че предписанието - да бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на Г.Т.В., не е изпълнено. Проверката е извършена почти един месец след изтичане на крайния срок, даден в предписанието. При тази констатация е съставен процесния АУАН, връчен на законния представител на дружеството. Два месеца по-късно на 29.12.2017г. е издадено наказателното постановление.

При тези факти районния съд с обжалваното решение е приел, че е осъществен състав на административно нарушение, регламентирано в чл. 415, ал.1 от КТ и не са допуснати съществени нарушения на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Касационните възражения са неоснователни.

Протоколът, в който се съдържат предписанията е акт, който ги материализира, но обстоятелството, че тези предписания са описани в един акт, не води до извода, че става въпрос за едно единствено предписание. Предписанията касаят различни нарушения, които са констатирани в хода на проверката, извършена на 29.08.2017г. Всяко от предписанията има различно съдържание и различни крайни срокове за изпълнение. Правилно районният съд е приел, че всяко от тези предписания представлява отделно властническо волеизявление, т.е. в случая има четири административни акта по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, които са материализирани в един протокол. За изпълнение на всяко от предписанията дружеството е следвало да извърши различни правни и фактически действия, за това правилно административнонаказващият орган е наложил четири наказания, като е приел, че става въпрос за четири различни нарушения, доколкото не са изпълнени всички предписания, материализирани в този протокол. Процесният случай касае предписание номер четири.

Така даденото предписание, представляващо административен акт не е било оспорено по реда на АПК и е влязло в сила на 13.09.2017г., доколкото актът е връчен на 29.08.2017г. Крайният срок за неговото изпълнение е 28.09.2017г. Към 25.10.2017г. предписанието все още не е било изпълнено. Доколкото предписанието има адресат и това е дружеството-касатор, няма съмнение и кой е субектът, който носи административнонаказателната отговорност.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 308/12.03.2018г., постановено по АНД № 642/2018г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: