ПРОТОКОЛ

 

 

Година 2015, 03.06.                                                                    град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                    ІV Административен състав

На трети юни                                             две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

Секретар: С.А.

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Радикова

Административно дело номер 916 по описа за 2015 година

 

На именното повикване в 11:20 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА Р.И.С., редовно призована, се явява лично и с адвокат Н., с представено пълномощно по делото.

 

ОТВЕТНИКЪТ ПО ОСПОРВАНЕТО Директор на дирекция „Социално подпомагане” Бургас, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

 

Не се явява заинтересованата страна К.Г.Я., нередовно призован.

 

Явява се Г.К.Я..

 

В залата присъства С.А.Н. - социален работник в отдел „Закрила на детето”, съобразно заповед № ЗД-РД03/247/28.05.2015 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Бургас.

 

СЪДЪТ намира, че следва да заличи като заинтересована страна К.Г.Я., тъй като с оспорения акт не се накърняват негови права и законни интереси. Според доказателствата по делото родителите на детето са разведени, като упражняването на родителските права е било предоставено на майката Р.И.С..

По изложените съображения съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ЗАЛИЧАВА К.Г.Я. като заинтересована страна по административно дело № 916/2015 г. по опис на Административен съд Бургас.

 

СЪДЪТ извежда от залата Г.К.Я. и С.А.Н..

Предвид липсата на процесуални пречки за даване ход на делото съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

 

АДВОКАТ Н.: Поддържам жалбата. Считам че заповедта е процесуално и материалноправно незаконосъобразна.

Поддържаме категорично твърдението в жалбата, че декларацията, която е представена по делото и единствено, въз основа на която е издавена обжалваната заповед, е написана от доверителката ми по настояване на социалния работник Х., която работи с детето, указано е съдържанието, което следва да има декларацията, както и целта, за която се пише, което е мотивирало доверителката ми да я напише, а именно да сплаши детето, за да започне да я слуша. Декларацията е писана в присъствието на детето и то е запознато със съдържанието й. Моля съдът при разпита на детето да уточни тези обстоятелства, защото то самото може да каже обстоятелствата, при които е написана тази декларация, какво е наложило това.

Във връзка с постъпилата административна преписка, оспорвам всички констатации в социалните доклади. Всички констатации, които се излагат, твърдения, квалификации на майката по отношение на дъщерята не отговарят на истината и са извадени от контекста.

Имам искане да изискате от Център за обществена подкрепа, респ. Дирекция „Социално подпомагане” всички протоколи от проведени срещи между социален работник, психолог, майката, детето и всички лица, които са споменати и разпитвани във връзка с предоставените социални услуги на детето.

Също имаме искане за разпит на един свидетел, който водим в днешно съдебно заседание. Това е И.П., която много добре познава и майката, и детето дълги години.

Правя още едно искане на основание чл.166, ал. 4 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, което е допуснато по силата на закона. Макар че в самата заповед административният орган не се позовава на чл. 33 от ППЗЗД, считам че са налице изменения на обстоятелствата след настаняване на детето. Г. се чувства много зле, настанена е сред деца от ромки произход или с деца с промени в поведението си. Това се отразява на психиката на детето и на майката.

 

СЪДЪТ намира, че следва да приеме като доказателства по делото документите, представени с административната преписка.

Основателно е искането за събиране на гласни доказателства, направено от пълномощника на жалбоподателя.

Що се касае до искането за събиране на писмени доказателства, съдът намира същото за неоснователно, тъй като според заявеното от пълномощника на жалбоподателя, тези доказателства касаят период, значително предхождащ този, който е предмет на оспорената заповед.

По изложените съображения съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА като доказателства по делото документите, представени с административната преписка.

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел И.И.П..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за събиране на писмени доказателства – всички протоколи, удостоверяващи проведени срещи между социален работник и Г.К.Я., съставени преди датата на издаване на оспорения акт.

 

ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелката, като снема самоличността й и я предупреждава за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

И.И.П. – 28 години, българска гражданка, неосъждана, без родство със страните, безработна.

СВИДЕТЕЛКАТА  П.: Предупредена съм за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещавам да говоря истината.

СВИДЕТЕЛКАТА П. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Познавам Р. от около 5 години. Преди това се познавах с голямата й дъщеря от около десетина години. Приятелки бяхме с нея. Голямата й дъщеря е на 28 години. Живеем с Р. в съседни блокове. Почти през ден се виждаме с нея. Г. познавам също от 5 години.

От момента, в който се запознах с Р., тя беше в брак с бащата на Г.. Не мога да кажа какви бяха отношенията в семейството на Р. към онзи момент, защото не сме поддържали такава връзка. Не съм разпитвала подробно за причините за развода. Г. остана да живее при майка се след развода.

Според мен между Г. и майка й не е имало конфликти, които да са по-различни от нормалните отношения между майка и дъщеря. Стигало се е до там да се скарат, че Г. не си е оправила стаята, не иска да учи.

Успехът на Г. в училище е добър .

Аз съм излизала заедно с Р. и с Г. и сме се прибирали навреме. Вземала съм детето и с мен. Когато е била с мен Г., не е имало никакви проблеми. Тя ме слуша, когато е с мен.

Р. ми е споделяла, че е ядосана, както и аз правя същото по отношение на моите деца.

От около година социалните служители се намесиха в отношенията между Г. и майка й. Р. потърси помощ от социалните служители. Неразбирателството им накара Р. да потърси помощта на социалните работници, един вид за да я сплаши. Г. проявяваше инат и непокорство и не искаше да слуша майка си и тогава тя реши да потърси помощ от социалните работници, за да може да я сплаши, за да могат да се нагодят нещата и да започне детето да слуша и да се разбират добре.

Г. не ми се е оплаквала от майка си.

Р. ми каза, че на 13 май са отишли социалните и са взели Г.. Това ми каза преди няколко дни. Аз бях силно потресена какво се случва. Всичко беше нормално, аз се виждах с детето. Тогава аз не бях се виждала с тях една седмица Случиха ми се някои неща и отсъствах за кратко от града.

 

СВИДЕТЕЛКАТА П. НА ВЪПРОСИ НА АДВОКАТ Н.: Г. малко преди да я вземат беше усмихната и според мен всичко беше нормално, беше спокойна, щастлива.

Р. и Г. обичат да общуват. Г. е много привързана към майка си. Имат общи занимания. Когато аз съм ходила у тях, тя е искала да бъде все до нас.

Г. не се страхува от майка си. Майката се държи нормално с детето. Не съм виждала Р. да я бие.

Неочаквано беше, че Г. я взеха от Р. и след този момент Р. много се промени. Отслабна рязко, непрекъснато, когато ми се обажда по телефона, плаче. Изобщо не е същият човек.

Не е ходила да види Г. откакто са я прибрали.

Поправям се в центъра е ходила да види Г. два-три пъти.

 

СЪДЪТ следва да пристъпи към изслушване на детето Г.К.Я. при хипотезата на чл.15, ал. 1 от Закона за закрила на детето, като с оглед извършване на преценка по чл. 15, ал. 5 от същия закон намира за необходимо да вземе становището на С.А.Н. – социален работник в отдел „Закрила на детето”, упълномощена нарочно за това от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Бургас.

 

ВЪПРОС НА СЪДА: Госпожо Н., считате ли, че има такава зависимост между тях, която би представлявала пречка детето да говори истината?

Г-ЖА Н.: Считам че при изслушване на детето е възможно присъствието на майката в залата да окаже съдействие и детето да не говори истината или да дава различни тълкувания на факти.

 

СЪДЪТ, като отчете възрастта на детето, наличните по делото доказателства, мотивите за издаване на оспорения акт и становището на социалния работник С. Н., намира че изслушването на Г.К.Я., която е на 13 години и половина, следва да бъде проведено в отсъствие на родителя Р.И.С.. Поради това Р.С. следва да бъде изведена от залата, като на изслушването следва да присъства социалният работник и процесуалният представител на жалбоподателката. След приключване на изслушването за резултатите от същото съдът ще запознае и жалбоподателката Р.И.С..

По изложените съображения и на основание чл. 15, ал. 1, 4 и 5 от ЗЗД съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИСТЪПВА към изслушване на непълнолетното дете Г.К.Я. в присъствие на социалния работник С.А.Н. и адвокат Н., като отстранява от залата майката на детето Р.И.С..

 

Г.Я.: На 13 години съм. Малко се притеснявам. С мама съм заедно откакто съм се родила, никога не сме се разделяли. Тате си тръгна от нас когато съм била на три години и оттогава съм все с мама. Мама се кара като не си почиствам стаята и не искам да уча. С госпожите от социалната служба започнах да се срещам преди няколко месеца, около шест месеца. Ние заедно отидохме, защото в края на миналата учебна година, когато ни даваха удостоверенията за завършване, аз отидох на училище в 9:00 часа и след един час се прибрах, защото ме дразнеха в училище по принцип защото съм дебела. Като се върнах, мама ме попита защо се прибирам толкова рано и аз я излъга, че сме свършили училище, но госпожата се обади да попита защо съм си тръгнала по-рано.

Преди този случай се карахме само за почистване на стаята и че не уча. Когато не си чистя стаята мама казва, че не е хубаво да съм толкова мръсна, ще ставам голяма, ще ставам домакиня. Когато ми каже да си почистя стаята, аз казвам „утре” и накрая приятелят на майка ми той ми чисти стаята.

Мама не ме наказва. Не ме наказва да не излизам. Аз не играя, защото съученичките ми са в друг комплекс. В блока няма деца, повече са стари хора.

В социалната служба сме имали няколко срещи. Ние ходехме с мама когато ни извикат. По принцип едната отива един ден, другата – в друг ден, поотделно. Започнаха да се оправят отношенията между нас. По-малко лъжа. Стаята понякога аз я чистя, понякога – приятелят на майка, аз му казвам татко. Живеем заедно от миналата година, но всъщност са от три години заедно, а сега една година в този апартамент живеем заедно. Разбираме се добре с него.

Последния път бяхме излезли в Морската градина, когато се обадиха от социалните да кажат, че след половин час ще дойдат да ме вземат. Аз се изплаших.

На 08.05.2015 г. ходихме там, аз трябваше да отида, но закъснях малко. Половината среща беше минала. Мама беше там и г-жа Х., тя е социален работник, се качи до горе да вземе два бели листа формат А4, даде на майка и каза да си напише декларация. Майка я попита какво да пише, а тя каза да пише, че не се разбираме и седна да диктува. Когато стигна до тази част, че ме бие три пъти на седмица, аз просто подскочих и казах, че не е вярно, че това е лъжа и г-жа Х. ме изгони навън. Те ме изгониха от стаята и аз тръгнах да се прибирам. Там беше и психолог Ненова, но тя не се обаждаше почти. Аз присъствах, когато тя диктуваше. Аз не присъствах на половината среща и не знам мама какво е казала на г-жа Х., когато в началото е карала майка да пише такава декларация.

Не знам, но не ми е хубаво там, искам да се прибера вкъщи при мама, при роднините. Там не ми е хубаво.

Не ме е страх от мама. Не се е случвало да ме бие. Като малка са ме наказвали когато съм била 3-4-годишна.

Не се чувствам добре там, празно ми е, разбирате ли.

Сега ходя на училище и се връщам в центъра. Само в първия ден ме заведоха на училище, след това ходех сама и още си ходя сама. Спя в центъра. По принцип стаята е за двама човека, но аз съм сама. Ние сме трима човека, всеки сам в стая. В центъра се прибирам след като свърши училище, само вторник се прибирам към 14:00-14:20 часа, защото имам седем часа. Почти цял месец съм в центъра. Сега на 15 трябва да изляза. В центъра майка идва всеки ден да ме вижда към 14-15 часа. Има психолог при нас. Само веднъж имах среща с психолог.

Аз наистина си взех поука, в смисъл не е хубаво да се лъже, искам да се прибера. Сигурна съм, че това е само заради лъжата и за това, че не си оправям стаята, не уча, че отвръщам понякога на мама. По принцип за стаята се караме. Като каже да си изчистя стаята, аз примерно стоя на телефона и казвам, че след малко ще я изчистя, а не го правя.

С мама си говоря за училище. Тя знае, че съучениците не се държат добре с мен, че ме обиждат, че съм дебела и ми казва да не им обръщам внимание. Миналата седмица едно момче ме удари с топка по главата и мама ходи да говори с госпожата.

В апартамента имам стая, имам таблет, нямам компютър.

В центъра не се държат лошо с мен, не ме обиждат, но не ми е хубава там, не ми е приятно.

Вече ще слушам мама. Вече ще казвам само истината, колкото и да е лоша, няма да лъжа повече. Имам предвид да си кажа и лошите постъпки. Няма да лъжа повече. Стига с лъжите вече.

 

Г-ЖА С. Н.: Мисля че детето не каза много неща, че често са възниквали конфликти с майка й. Пред мен не е споделяла за упражнено физическо насилие от майката. Пред мен не е казвала такова нещо. С Г. сме говорили за училище, за други неща. Темата за побоя не сме обсъждали. Колегите и социалният работник Х. са ми споделяли, че в срещи с тях са излизали такива неща. Пред мен не са казвали, но пред други колеги са казвали.

 

В залата влиза Р.С., която съдът запозна с изявленията на Г.К.Я..

 

СЪДЪТ, с оглед уточняване на фактите, изложени в жалбата,  задава на жалбоподателката Р.С. въпрос: Кажете, г-жо С., по какъв повод изобщо стана така, че някой да Ви накара да напишете тази декларация?

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА С.: Обади ми се г-жа Х. и каза: „Трябва да дойдете за Г.!” Аз отидох от работа, Г. каза, че няма да дойде, обаче по-късно дойде. Когато дойде Г., тогава тя ни свали два бели листа. Г. наистина не ме слуша понякога. Ще й кажа да си оправи стаята, тя казва, че ще го направи после, в събота, в неделя. В него ден пак за това се бяхме скарали. Когато написах в декларацията, че я бия, както ми беше казал социалният работник, Г. скочи и каза, че не е вярно и те я изгониха от стаята с много груб тон.

Не съм удряла Г.. Мога да й викна, да й кажа да излезе от стаята, но не съм я удряла.

Първоначално, преди около половин година, потърсих социалните, защото Г. не ме слушаше, а ми бяха казали, че при социалните има безплатен психолог. Отидох за такава помощ.

 

АДВОКАТ Н.: Нямаме други доказателствени искания.

 

СЪДЪТ намира, че следва да уважи искането на жалбоподателката за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на оспорения акт. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство и в хода на административното такова доказателства, и най-вече при отчитане интересите на детето Г.К.Я., съдът намира, че е налице противопоставим на презумирания обществен интерес, доказан такъв за жалбоподателката. Нито в предходните социални доклади, нито в свидетелските показания, а и становището на социален работник, и в сведенията, съобщени от изслушаното дете, не се съдържат данни за упражняване на физическо насилие от страна на жалбоподателката спрямо дъщеря й. Единствените такива се съдържат в представената по делото декларация, послужила като основание за издаване на акта.

Съдът намира, че в случая продължаването на предварителното изпълнение на акта, би довело до влошаване на психическото състояние на детето, затова намира, че са налице предпоставки да бъде спряно предварителното изпълнение на оспорената заповед.

С оглед липсата на други доказателствени искания, съдът намира, че следва да приключи съдебното дирене и даде ход на устните състезания, затова

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

СПИРА допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на заповед № ЗД-РД 03/224/15.05.2015 г., издадена от Директора на дирекция „Социално подпомагане” Бургас.

Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от днес за жалбоподателя и в същия срок от датата на съобщаването му на ответника.

ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.

ДАВА ход на устните състезания.

 

АДВОКАТ Н.:  Уважаема госпожо съдия, моля да постановите решение, с което да отмените обжалваната заповед като материално и процесуално незаконосъобразно. По делото не се установи срещу детето да е било осъществено някакво психическо или физическо насилие, което да е създало сериозна опасност от психическо и физическо увреждане, които всъщност са предпоставки на закона за извеждането и настаняването в спешен център. От самото изслушване на детето се установи, че между него и майката действително има конфликти, може би често, но не са свързани с физическо насилие и не излизат извън обичайния конфликт между родител и дете, като трябва да се има предвид особената възраст на детето, в която разбирателството с родителя е по-сложно, по-трудно постижимо. Майката е загрижена за детето, решена е да изчисти конфликта между тях. В интерес на детето е поискала съдействие от органа, който е призван да защитава децата и да съдейства в отношенията между родителите и децата. Стана ясно, че декларацията, която е разписала жалбоподателката, е направена след чуждо въздействие и не е била наясно каква е била идеята на тази декларация в никакъв случай. Тя не е имала очакване детето да бъде отнето. Самото отнемане е било шок за нея и детето, така че категорично считам, че заповедта е материално незаконосъобразна. Считам че, тъй като в самата заповед административният орган не се е позовал на бързата процедура на чл. 33 от ППЗЗД, същият би следвало да спази процедурата да информира родителите за започнатото производство, да изслуша близки, познати, съседи преди да предприеме тази толкова крайна и неблагоприятна мярка за детето, така че моля да отмените заповедта като незаконосъобразна.

Моля да присъдите разноски и моля да ми дадете срок да представя подробни писмени бележки.

 

СЪДЪТ предоставя на страните възможност в 7-дневен срок от днес да изложат допълнителни аргументи в подкрепа на застъпената от тях позиция по спора и обяви, че ще се произнесе в законния срок.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 12:28 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                                      СЪДИЯ: