Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

    1173                          15.06. 2018 год.                     гр.Бургас

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,ХІІІ административен състав

на тридесет и първи май 2018 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ПАНАЙОТ ГЕНКОВ                                    

                                     ЧЛЕНОВЕ :  РУМЕН ЙОСИФОВ 

                                                              ДИАНА ПЕТКОВА                                                                                                                                                                       

Секретар    М. Вълчева

Прокурор   Д.Петров

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петкова

канд.дело № 915 по описа на 2018 г.

          За да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството по делото е по реда на чл.208 и сл.АПК във вр. с чл.63 ЗАНН.

          Образувано е по касационна жалба от Т. Н. Р. *** против Решение № 275/2.03.2018 год.,постановено по анд.№116/2018 год. на РС-Бургас,с което е изменено НП, с което на касатора е наложено на осн.638 ал.5 от Кодекса за застраховането/КЗ/ административно наказание“глоба“ в размер на 800 лв.,като определя основанието като такова по чл.638 ал.3 КЗ и намалява глобата на 400 лв.

          Касаторът  релевира доводи за незаконосъобразност на съдебното решение,с което е изменено НП издадено от касатора, поради  противоречие с материалния закон-касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 НПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН. Сочи,че съдът е приложил неправилно закона,тъй като не е установено по категоричен начин авторството на нарушението.Твърди че са налице и предпоставките на чл.28 ЗАНН.Иска отмяна на съдебното решение,както и на НП.

         В с.з. касаторът редовно и своевременно призован  не изпраща представител.

        Ответната страна  редовно и своевременно призована не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата.

        Представителят на ОП-Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.Счита, че решението на въззивната инстанция не страда от пороци съставляващи основания за неговата отмяна.

         Настоящата съдебна инстанция, извърши проверка на оспорения съдебен акт на посочените в него касационни основания, които съставляват такива по чл.348 ал.1 т.1  НПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН., както и служебна проверка  с оглед чл.218 ал.2 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН и  приема за установено следното:

        Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законово установения срок по чл.211 ал.1 АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл.212 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

        Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

        С решението, предмет на касационната проверка РС-Бургас е изменил НП №17-0346-000469/24.10.2017 год. издадено от Началник РУМВР-Созопол,с което на Т. Н. Р. на осн.чл.638 ал.5 от КЗ е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 800 лв.,като е изменил основанието на чл.638 ал.3 КЗ и съответно  размерът на наложената глоба на 400 лв.

        Районният съд е изложил подробни мотиви относно установените по делото факти и направените въз основа на събраните доказателства правни изводи..Съдебният състав е счел,че АУАН и НП са издадено от оправомощени за това лица,в рамките на предоставената им компетентност.Съдебния състав е формирал и извод за липса на фактически обстоятелства които да мотивират АНО да квалифицира деянието като извършено в условията на повторност,поради което е и  изменил  НП.

        Касационната инстанция напълно споделя установената от районния съд фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи относно наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на касатора.В този смисъл касационната инстанция намира за неоснователни твърденията на касатора че не е установено авторството на нарушението.Твърденията му в тази насока не се подкрепят от събраните по делото доказателства.Напротив от разпита на актосъставителя А.Г. се установява че автомобила е бил управляван от жалбоподателя.Нещо повече съгласно чл.189 ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.Касаторът по никакъв начин не е оборил констатациите в АУАН.Безспорно по делото е установено,че към момента на проверката извършена от органите на РУ на МВР-Созопол-3.08.2017 год. в 15.40 ч. собственика на автомобила не е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Представената застрахователна полица от 3.08.2017 год. е със срок на валидност от 18.47ч. на 3.08.2017 год. до 23.59 ч. на 3.08.2018 год.В същност отразения  застрахователната полица час на сключване на застраховката опровергава твърденията на касатора ,че е към момента на проверката той само е изчаквал собственика на автомобила,негов баща да сключи новия договор за застраховката ГО.Следва да се посочи че съдебния състав е проявил дължимата процесуална активност,събирайки необходимия доказателствен материал,способстващ за разкриване на обективната действителност.Твърденията обективирани в касационната жалба не са подкрепени с надлежни доказателства,поради което настоящата инстанция ги възприема единствено като проявление на защитната теза на касатора.

        Касационната инстанция не споделя твърденията на касатороа относно приложимостта на чл.28 ЗАНН.Процесното административно нарушение не се отличава от всяко друго такова,липсват каквито и да са специфични характеристики на случая,които биха могли да го квалифицират като маловажен по чл.28 ЗАНН.Освен това макар административното нарушение по чл.638 ал.3 КЗ да е формално,а не резултатно,по своето естество задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е свързана преди всичко с обезпечаване причинени на трети лица вреди при евентуално ПТП.

        С оглед на изложеното,съдът в настоящия си състав намира че касационната жалба е неоснователна ,а решението на РС-Бургас е валидно,допустимо и в съответствие с материалния закон поради което следва да бъде оставено в сила.

        Водим от горното и на осн.чл.221 АПК във вр. с чл.63 ЗАНН,съдът

 

 

                                                Р    Е    Ш   И

 

       ОСТАВЯ  в сила Решение №275/2.03.2018 год.,постановено по анд.№116/2018 ГОД. по описа на РС-Бургас.

        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.