Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                   02.07.2012г.         град Бургас

 

 

Административен съд – гр. Бургас, трети състав, на двадесет и седми юни две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Чавдар Димитров

 

при секретаря С.Х. като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело номер 914 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.215, вр. с чл.57а от ЗУТ.

Образувано е по жалба на “Спортс пропърти Мениджмънт” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Лазур, спортен комплекс Лазур, със законен представител Т. Г. Х.,  против заповед № 699/21.03.2012г., издадена от заместник-кмета “УТС” на Община Бургас, с която на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ е разпоредено премахването на преместваем обект – бетонов павилион, с площ 3 кв.м., поставен в зелената площ между бл.68 и бл.69 в ж.к. Лазур, гр. Бургас. Иска се от съда да отмени оспорвания административен акт. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуалния си представител, поддържа жалбата, не сочи допълнителни доказателства.

Ответната страна – заместник – кметът на Община Бургас се представлява в процеса от юрисконсулт Станоева, която оспорва основателността на жалбата и настоява за отхвърлянето й. Представя допълнителни доказателства.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна по делото е установено, че след извършена на 07.02.2012г. проверка от служители на Община Бургас , бил изготвен протокол с правно основание чл.57а, ал.2 от ЗУТ от същата дата с № 21-“З”, в който било отразено обстоятелството, че павилион с площ от 3кв.м. с бетонова конструкция, разположен в зелената площ на междублокова улица , между бл.68 и бл.69 в ж.к. Лазур, гр. Бургас е поставен без разрешение за поставяне, като собственикът е неизвестен.

На 27.02.2012г. бил съставен втори констативен протокол с № 17-“З”, в който обстоятелствата по предходните констатации били повторени с изключение на това, че във втория протокол като собственик на преместваемия обект е посочено “Спортс пропърти мениджмънт” АД

Така изготвения констативен акт № 17-“З” от 27.02.2012г. видно от представената от община Бургас преписка в пълнота е бил връчен на известния на Община Бургас адрес на жалбоподателя, чрез служител на дружеството – охранителят Гърков, на 05.03.2012г.

След като е констатирал липсата на възражения относно констатациите в описания по-горе констативен акт на 21.03.2011г. зам. Кметът  по „УТС” е издал оспорената заповед, с което е постановил премахването от жалбоподателя на обект павилион с бетонова конструкция и площ от 3кв.м. находящ се в зелената площ на междублокова улица, между бл.68 и бл.69 в ж.к. Лазур, гр. Бургас и поставен без разрешение за поставяне

В мотивната част на оспорения акт се сочи, че обектът е монтиран без разрешение за поставяне и е осъществена хипотезата на чл.57а, ал.3 от ЗУТ.

В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство, оспорващият релевира доводи за незаконосъобразност на процесната заповед поради нарушение на материалния закон за издаването й. Оспорва собствеността върху посочения преместваем обект в лицето на дружеството.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалваната заповед, настоящият съдебен състав констатира, че същата е произнесена от компетентен орган в обема на правомощията му, делегирани със заповед № 3544/23.12.2008г., издадена от кмета на Община Бургас и в изискуемата от закона писмена форма.

При издаването й са спазени специалните административнопроизводствени правила, регламентирани в чл.57а, ал.2 от ЗУТ. Началото на процедурата е поставено със съставяне на констативен акт от компетентни длъжностни лица /видно то представената длъжностна характеристика на длъжността “гл. специалист строителен контрол”/, в който е обективирано фактическото положение, вкл. местонахождението. Актът е надлежно връчен, вкл. и по особения ред на §4, ал.1 от ЗУТ, за което свидетелства приложения на стр.16 по делото протокол /именован акт/

Оспорваната заповед е издадена в съответствие с материалноправната норма на чл.57а от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 и ал.2 от ЗУТ върху поземлени имоти – общинска и държавна собственост могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности – павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), когато е издадено разрешение и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината.

Според чл.57а, ал.1 от ЗУТ тези обекти се премахват, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение; когато са поставени в чужд имот без правно основание или правното основание за издаване на разрешението е отпаднало; не отговарят на правилата и нормативите за устройство на територията; не отговарят на изискванията по чл.169, ал.1, т.1, 2, 3, 4, 5 и ал.3, т.1 от ЗУТ; представляват реклама, забранена със закон; срокът на разрешението за поставяне е изтекъл; не отговарят на други изисквания, определени с наредбата по чл.56, ал.2 от ЗУТ. Според правилото на чл.4, ал.1 и чл.3, ал.1, т.4 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Бургас, преместваемите обекти  могат да бъдат разполагани след издадено разрешение в държавни, общински и частни имоти на места, утвърдени със схема, одобрена от главния архитект на Община Бургас и не трябва да са поставени в нарушение на наредбата и на действащото законодателство. От анализа на цитираните норми следва извода, че правомощието на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице да постанови заповед за премахване на преместваем обект по чл.57а от ЗУТ е свързано с наличието на две кумулативно дадени предпоставки: преместваем обект, който е поставен върху имот – държавна, общинска или частна собственост и при условията на алтернативност липса на разрешение за поставяне или противоречие с издаденото разрешение.

В конкретния казус от доводите на страните, тяхното процесуално поведение и от събрания по делото доказателствен материал, се установява, че спорния павилион с площ от 3 кв.м. представлява действително преместваем по смисъла на чл.56 ЗУТ обект, като относно това обстоятелство страните не спорят. По делото е установено и второто правнозначимо обстоятелство от фактическия състав на чл.57а, ал.1, т.1, предл. І-во от ЗУТ, а именно – липсата на разрешение за поставяне на посочения преместваем обект.

Въпреки изложеното дотук, Съдът намира за необходимо да изтъкне следното: Индивидуалният административен акт следва да отговаря на определени характеристики, измежду които е и изискването за наличие на правно основание същият да въздейства едностранно върху правната сфера на адресата. В настоящият случай, предпоставка за да бъде сторено това законосъобразно е адресатът да бъде собственик на констатирания като незаконосъобразно поставен преместваем обект.

Недоказано в настоящия случай остава правото на собственост върху спорния обект в лицето на жалбоподателя. Отдаването му под наем от страна на “Спортс пропърти мениджмънт” АД не доказва тезата на адм. орган, предвид допустимата според Закона за задълженията и договорите възможност за отдаване под наем и на чужди имоти. Събраните по делото доказателства сочат по-скоро на неустановеност правото на собственост върху павилиона, в който случай от една страна разпоредбата на чл.57а, ал.4 ЗУТ предвижда особен ред за развитие на производството, а от друга незаконосъобразно се явява вменяването на задължения за премахване на процесния павилион в тежест на лице, което не се явява негов собственик.

Като не е установил собственика на преместваемия обект по надлежния ред, а е провел адм. производство съобразно разпоредбата на чл.57а, ал.2 и 3 от ЗУТ, вместо по реда на чл.57а, ал.5 от ЗУТ, административният орган е допуснал и процесуални нарушения, които могат да бъдат приети за съществени, доколкото липсата на извършено поставяне на констативния акт и заповедта на видно място върху самия обект, вместо връчването му на жалбоподателя и възможно да е възпрепятствало действителния собственик или др. заинтересована страна да вземе участие в производството по издаване на оспорвания акт.

Посочените пороци на издадената заповед съдът преценява и като такива, свързани с нарушение на административнопроизводствената процедура, материалния закон, както и на изискването за мотиви и форма на акта и същите са от степен на същественост, достатъчна да обоснове извод за неговата незаконосъобразност на това основание.

 

            Предвид изложеното, оспорената заповед, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ Заповед № 699/21.03.2012 год. на зам. кмета на община Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                       СЪДИЯ:………………...