Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 1056                        29  май 2018  година                      град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, XIV - ти състав, в открито заседание на десети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Бъчварова                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. Стела Динчева

                                                                     2. Атанаска Атанасова

 

Секретар М.В.

Прокурор Деян Петров

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно наказателно дело номер 913 по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

 Образувано е по касационна жалба на Г.Д.Г., ЕГН **********,*** против  решение № 236 от 21.02.2018 г., постановено по административно наказателно дело № 5080/2017 г. по описа на Районен съд  Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ № 22-0000301 от 11.09.2017 г., издадено от началника на  Областен отдел/ОО/ „Автомобилна администрация”/АА/ Бургас, с което за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ вр. с чл.6, ал.1, т.6, б. в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства/обн.ДВ, бр.65 от 24.07.2001 г., Наредба №11 от 03.07.2001 г., наредбата/, на основание чл. 177, ал.3, пр.2 ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание глоба“ в размер на 500.00/петстотин/ лева.

Касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение на закона. Иска да се отмени, както и потвърденото с него наказателно постановлвение.

 Ответникът - началник на Областен отдел/ОО/ „Автомобилна администрация”/АА/ Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура  Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на Районен съд Бургас да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в пределите на касационната проверка, Административен съд  Бургас, ХІV-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения:

Районен съд  Бургас, с решение №  236 от 21.02.2018 г., постановено по административно наказателно дело № 5080/2017 г. по описа на съда е потвърдил наказателно постановление № 22-0000301 от 11.09.2017 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”Бургас, с което за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП, вр. с чл.6, ал.1, т.6, б.в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства/обн.ДВ, бр.65 от 24.07.2001 г./, на основание чл. 177, ал.3, пр.2 ЗДвП, на Г.Д.Г. *** е наложено административно наказание глоба“ в размер на 500.00/петстотин/ лева.

 За да постанови оспореното решение, районният съд е приел за установено по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, че Г.Д.Г. управлявал на посочените дата и място в АУАН и в НП товарен автомобил с четири оси, с две управляеми оси с тегло на автомобила 42, 420 тона, при допустими 32 тона, без издадено разрешение от администрацията стопанисваща пътя, с което  извършил вмененото му нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП вр. с чл.6, ал.1, т.6, б.в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. За това правилно бил наказан на основание чл. 177, ал.3, пр.2 ЗДвП, като му е наложена глоба в размер на 500.00 лева.

Санкцията е наложена на Г.Д.Г. за това, че на 03.09.2017 г., около 09.20 часа управлявал товарен автомобил с четири оси, с две управляеми оси, в гр.Бургас, на бензиностанция „Ромпетрол“, до пристанище Бургас, по посока на движение кв.Лозово като извършвал превоз на товари-камък за собствена сметка, като според експедиционна бележка теглото на автомобила било 42, 420 тона, при допустими 32 тона, без издадено разрешение от администрацията стопанисваща пътя. Теглото на автомобила е констатирано от експедиционна бележка № 9785 от 03.09.2017 г. За това нарушение на Г. е съставен АУАН №234331 от 03.09.2017 г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Основните възражения на касатора са, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи. Развити са и доводи, че в качеството му на водач на извънгабаритно МПС, той не е субект на административнонаказателна отговорност за движение на извънгабаритно ППС без съответното разрешение, издадено от администрацията, стопанисваща пътя. Твърди се също, че в АУАН и в НП няма данни относно кантара, с който е извършено измерването на теглото на автомобила, конкретно дали е от одобрен тип, поради което получените данни не могат да се считат за достоверни.   

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са доводите на касатора за некомпетентност  на органа, съставил акта, съответно издал НП. Касаторът позовавайки се на разпоредбите на чл. 36 и чл.37 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., счита, че  законодателят не е дал правомощия на служителите на ИА „АА“ да съставят актове за установяване на административни нарушения, съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗДвП, респективно, че административнонанаказващ орган би следвало да е орган от системата на МВР.

Наредба № 11 от 03.07.2001 г. е издадена въз основа на законовата делегация на чл.139, ал.3 ЗДвП, съгласно която движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал.1, т.2 от чл.139, както и движението на пътни превозни средства, превозващи опасни товари, се извършва по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с министъра на транспорта, министъра на околната среда и водите и министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл.1 от Наредбата с нея се определят допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета, съгласно чл.139 ЗДвП, които не представляват опасност за участниците в движението, както и условията и реда за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване.

От анализа на цитираните норми се налага извода, че законодателят не е делегирал възможност на съответния министър с подзаконов нормативен акт да определя органите, компетентни да извършват контрол. Законовата делегация обхваща само реда, по който се извършва движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи регламентираните норми, както и движението на ППС, превозващи опасни товари.

Очевидно регламентацията в Наредбата по отношение на контрола на извънгабаритните и тежки ППС се различава от уреденото в чл.166 ЗДвП. Според Наредбата контролът се осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура” със съдействието на съответните служби за контрол при МВР, а на територията на ГПП контролният орган е Агенция Митници.

Според закона обаче, министърът на транспорта информационните технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза - чл.166, ал.1, т.1 ЗДвП.

Наредбата, макар и специално уреждаща обществени отношения не може да дерогира закона, ако той регламентира същите отношения, в случая компетентността на органа. При колизия между закон и подзаконов нормативен акт се прилага закона, по арг. от  чл.15 ЗНА.

В конкретния случай дори няма колизия. В ЗДвП също е регламентирана възможността Агенция „Пътна инфраструктура“ и Агенция „Митници“ да контролират тежки ППС. Съгласно чл.167, ал.3, изр. второ ЗДвП общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници“ и на Агенция „Пътна инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция „Митници“ осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната. Следователно Агенция „Пътна инфраструктура“ и Агенция „Митници“ в частност, контролират само когато се охраняват обществени отношения свързани с правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване.

Такава възможност законът е предоставил и на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в чл.166 ЗДвП, в ал., т.1 от който се сочи, че агенцията контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.

 Съгласно чл.166, ал.2, т.8 ЗДвП/ред.ДВ, бр.58/18.07.2017 г./, при изпълнение на функциите си по ЗДвП определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби /Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- чл.166, ал.1, т.1 ЗДвП/ имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари.

Същевременно в чл.189, ал.1 ЗДвП е регламентирано, че актовете, с които се установяват нарушенията по ЗДвП, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а съгласно ал.12 на цитираната норма, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Анализът на цитираните правни норми сочи, че ИА „Автомобилна администрация“ е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради което нейните длъжностни лица имат правото да съставят АУАН. Съответно началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация” Бургас е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП, съгласно чл.189, ал.12 ЗДвП, съобразно делегираните му правомощия по т.І.6 от заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспортна, информационните технологии и съобщенията.

В случая АУАН е съставен от инспектор  ОО „АА“ Бургас, а не както се твърди в жалбата от инспектор ОО „АА“ Варна.

 Установената от районния съд фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните доказателства. Правилен е изводът на районния съд, че нарушението, установено с АУАН, е доказано по несъмнен и категоричен начин. Касационната инстанция изцяло споделя изложените от районния съд мотиви, че средството за измерване, с което е установено теглото на автомобила, отговаря на изискванията на Закона за  измерванията, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. Деянието е правилно квалифицирано като нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП, за което законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора като водач на автомобила и субект на нарушението по чл. 177, ал.3, пр.2 ЗДвП.

  Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

  По тези съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, ХІV-ти състав

 

Р   Е  Ш  И :

 

  ОСТАВЯ В СИЛА решение № 236 от 21.02.2018 г., постановено по административно наказателно дело № 5080/2017 г. по описа на Районен съд  Бургас.

  Решението е окончателно.

 

 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                        2.