РЕШЕНИЕ

 

№ 1468                         дата  20 юли 2018г.                      гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в публично заседание на 02 юли 2018 год., в следния състав:

 

                                                                                    Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: К. Л.

Прокурор: Христо  Колев

 

разгледа адм. дело № 911 по описа за 2018 год.

и за да се произнесе  взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.203 от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Я.З.Я. ***, предявена против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с която се претендира присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 348,60лв., от които 300лв. представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред съд по оспорването на издадено наказателно постановление № 17-0304-002144 от 11.07.2017г. на началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ Несебър, което е частично отменено като незаконосъобразно с Решение № 662/28.12.2017г. по НАХД № 2142/2017г. на Районен съд – Несебър, оставено в сила с Решение № 473/13.03.2018г. по КНАХ дело № 294/2018г. на Административен съд Бургас, както и сумата от 48,60лв., представляващи разходи, заплатени от ищеца за  извършване на експертиза (кръвна проба). Така заплатените суми ищецът претендира като обезщетение за вреди с материален характер, дължими поради отмяната като незаконосъобразно на издаденото против него наказателно постановление. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати претендираната сума от 348,60лв., ведно с дължимата лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение - 27.03.2018г. до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа исковата молба на сочените в нея основания.

Ответникът – ОД на МВР – Бургас се представлява от юрисконсулт, който в депозирания писмен отговор е оспорил исковата претенция по основание и размер, като счита същата за недължима за присъждане, поради това, че поради липса на доказателства за извършено плащане на адвокатското възнаграждение. Претендира възнаграждение. 

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за частична основателност на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Исковата молба е процесуално допустима за разглеждане по смисъла на чл.204, ал.1 от АПК, подадена от надлежна страна и против надлежен ответник по смисъла на чл.205 от АПК.

Разгледана по същество, е основателна.

Установява се по делото, че против ищеца Я. е било издадено наказателно постановление № 17-0304-002144 от 11.07.2017г. на началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ Несебър, с което, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, кумулативно му е било наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10лв.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Несебър, който с Решение № 662/28.12.2017г. по НАХД № 2142/2017г., го е отменил като незаконосъобразно в частта, в която на ищеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, кумулативно е било наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В частта, в която за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10лв., го е потвърдил.

По реда на инстанционния контрол съдебният акт е бил обжалван от наказващия орган пред Административен съд Бургас. За процесуалното представителство пред касационната инстанция, ищецът Я. е сключил с адвокат С.П. *** договор за правна защита и съдействие с предмет – процесуално представителство по посоченото съдебно дело пред касационната инстанция, като видно от договора, договорено е възнаграждение в размер на 300лв., платени в брой към момента на подписването му. Адвокат П. се е явил на насроченото пред Административен съд Бургас съдебно заседание, за да упражни възложеното му процесуално представителство. С Решение № 473/13.03.2018г. по КНАХ дело № 294/2018г. Административен съд Бургас е оставил в сила решението на Районен съд Несебър, в частта, в която е отменено наказателното постановление, а в частта, в която е било потвърдено, е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил делото, поради липса на правен интерес. Актът на касационната инстанция е окончателен, в частта, в която е оставено в сила първоинстанционното решение, съответно решението на касационната инстанция е влязло в сила на 27.03.2018г. в частта, в която е прекратил производството по делото.

С оглед на горните фактически обстоятелства, пред настоящият съд ищецът Я. претендира заплащането на сумата от 348,60лв., от които 300лв., представляващи заплатеното от него възнаграждение на адвокат П. за процесуално представителство пред касационната инстанция по обжалване на наказателното постановление, както и сумата от 48,60лв., представляващи разходи, заплатени от ищеца за  извършване на медицинско изследване и явяващи се претърпяна имуществена вреда, в резултат на отмяната на издаденото против него наказателно постановление.

Искът е частично основателен.

Съгласно нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Дейността на администрацията по налагане на административни наказания, по своето естество е правораздавателна и е свързана със защита на реда в областта на държавното управление. Тя представлява форма на административна дейност, извършвана по административен ред, чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда и на основание чл.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на Върховния административен съд по т. д. № 2/2016г., като съгласно даденото там тълкуване, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. От незаконосъобразния акт - отмененото по съответния ред наказателно постановление с влязъл в сила съдебен акт, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатеното от него адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление в размер на 300лв.. Налице е изискуемата причинна връзка по чл.4 от ЗОДОВ, защото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, респ. таксата за изследване на кръвна проба, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка, оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица по смисъла на закона и съобразно даденото тълкуване от ВАС. В този смисъл разходите по заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. представлява вреда, която подлежи на обезщетяване. Дължима е законната лихва, считано от предявяване на иска – 10.04.2018г. Няма основание да се присъжда от по-ранно поисканата дата – 27.03.2018г., тъй като няма данни на тази дата да е била отправена покана за плащане, още повече, като в случая исковата молба е такава с характер на покана.

Исковата претенция е неоснователна в частта относно искането за присъждане на сумата от 48,60лв. заплатена от ищеца за извършването на кръвна проба. Преди всичко следва да се отбележи, че по принцип това не е разход направен във връзка със съдебното обжалване на издаденото наказателно постановление.  Видно от административнонаказателната преписка ищецът е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол и поради това му е бил издаден талон за медицинско изследване. Претендира, че именно за това медицинско изследване е заплатил посочената сума. Нейното заплащане не представлява вреда настъпила в резултат на отмененото наказателно постановление, а заплащането е било необходимо изобщо за да се извърши кръвното изследване в процедурата пред наказващият орган и съобразно получения резултат да се прецени ангажирането на отговорността на водача.  В този смисъл това не е разход, който може да се направи по преценка на лицето, а е бил задължителен за кръвното изследване, което той сам е пожелал, след като е отказал тест с техническо средство. След като това не е разход направен в хода на съдебното обжалване на наказателното постановление, той остава извън обхвата на обезщетяването. Освен това, пред настоящия съд се представя вносна бележка за заплатената сума от 48,60лв., в която действително като основание за плащането е посочено извършването на кръвна проба, но вносната бележка носи дата на издаването й – 28.02.2018г., поради което няма как със сигурност да се обвърже с направеното кръвно изследване на дата 27.06.2017г., като това допълнително сочи, че това плащане е било направено дори след като е приключило производството пред районния съд по обжалване на наказателното постановление, вкл. и след образуване на касационното производство, поради което няма категорични данни, че това плащане може да се обвърже именно с процесния случай. В този смисъл, като разход, който не е бил направен в съдебното производство по обжалване на издаденото наказателно постановление, тази сума не подлежи на присъждане като обезщетение за претърпени имуществени вреди.

С оглед този изход на процеса на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по настоящото дело – държавната такса в пълен размер от 10лв. съгласно изр.първо, а заплатения адвокатски хонорар в размер на 300лв. следва да бъде заплатен съразмерно на уважената част от иска, съгласно изр. второ, като при материален интерес от 348,60лв., уважен част в размер на 300лв., следва да се присъдят разноски в размер на 258,18лв. Ищецът претендира също заплащане на разноски в размер на 47лв. за заверяване на преписи от документи по делото, направени от адвокат П. на основание чл.6, т.13 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които не следва да бъдат присъждани в полза на ищеца, тъй като, макар и заплатени, тези суми нямат характер на съдебни разноски. На присъждане подлежат разноските, които страната е заплатила във връзка с извършването на процесуални действия пред съда – депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице за изготвяне на съдебна експертиза, адвокатски хонорар за представителство в процеса, поради което претендираната сума за заверяване на преписи от адвокат не представлява разноски по производството по смисъла на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, поради което не подлежи на присъждане.

Нормите на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ не регламентират възможността за присъждане на разноски в полза на ответника при частично уважаване на иска. 

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Бургаският административен съд,

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46 да заплати на Я.З.Я. ***, с ЕГН **********, сумата от 300лв., представляващи заплатеното от него адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция по обжалване на наказателното постановление № 17-0304-002144 от 11.07.2017г. на началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ Несебър, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2018г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46 да заплати на Я.З.Я. ***, с ЕГН **********, сумата от 268,18лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                        СЪДИЯ: