Р Е Ш Е Н И Е

 

        430                                          08.03.2018г.                                      гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря И. Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 90 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от К.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № 769з-105/20.12.2017г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас, с която е наложено дисциплинарно наказание „ПОРИЦАНИЕ“ за срок от шест месеца на младши инспектор К.П.Д. – младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед поради това, че е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. 

В съдебно заседание  жалбоподателят К.П.Д. не се явява лично, а се представлява от процесуален представител адвокат С.И., който поддържа изцяло депозираната жалба, съобразно изложените в нея основания и аргументи. Претендира за присъждане на разноски, като представя списък на същите. Пълномощникът адв. И., представя от името на доверителя си писмени бележки, в които излага допълнителни съображения за незаконосъобразността на оспорената заповед.

Ответникът Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и  прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите  и изразените становища прие за установено следното:

Жалбоподателят младши инспектор К.П.Д. – младши автоконтрольор  I-ва степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ към сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас, бил назначен като длъжностно лице от състав в наряд – автопатрул за осъществяване на пътен контрол за времето от 07.00 часа на 11.09.2017г. до 19.00 часа на същата дата на територията на гр.Бургас. В състава на наряда бил и колегата му младши инспектор М. П. М.  - младши автоконтрольор.

По време на дежурството им двамата младши инспектори били изпратени да проверят обстоятелствата във връзка със сигнал за настъпило ПТП в к-с „Меден рудник” до бл.187, в близост до офиса на „Райфайзен банк”, като по първоначални данни единият от участници в ПТП е напуснал местопроизшествието. След като пристигнали на място Д. и М. заварили там потърпевшата Милена Николаева С., чиито автомобил марка „Ситроен” с рег.№ ***** бил ударен когато е бил паркиран. От информация получена от свидетели очевидци полицейските служители установили вида и марката на МПС-то, което е ударило автомобила на С. и неговия водач. Автомобилът бил товарен, марка „Форд транзит” с рег.№ **** и е бил управляван от лицето С.Н.. Жалбоподателят К.Д. и колегата му М.М. успели да се свържат с Н. и го извикали на местопроизшествието. Когато се върнал същият бил изпробван за алкохол, като не е установено същият да е употребил такъв. Полицейските служители успели да убедят участниците в ПТП да попълнят двустранен констативен протокол за ПТП, като потърпевшата С. се обадила на тел.112 за да съобщи за произшествието и да получи номер за ДКП – 04527/11.09.2017г.

След като М. С. и С.Н. изразили съгласие да съставят двустранен протокол и получили номер за ДКП, Д. и колегата му М. се върнали обратно в полицейското управление.

Тъй като на следващия ден С.Н. не се явил в застрахователната компания за оглед на автомобила му и потърпевшата М.С. не успяла да се свърже с него, тя подала заявление до началника на сектор „ПП” при ОД МВР – Бургас с вх.№ 769000-15414/13.09.2017г. На заявлението била поставена резолюция с дата 13.09.2017г.: „Й. Райков служителите М.М. К.Д. да си приключат ПТП Да изготвят док. записка защо не е обследвано на място Взето отношение по чл.123 от ЗДвП”.

След като младшите инспектори К.Д. и М.М. се запознали със заявлението на С., издирили напусналия водач С.Н. и го призовали в сградата на 01 РУ-Бургас на 15.09.2017г., където била проведена среща с потърпевшата С. и бил съставен двустранен протокол за ПТП. Протоколът бил вписан в регистрира на Информационния център към Гаранционния фонд – протокол № 04527/11.09.2017г.  

В изпълнение на резолюцията от 13.09.2017г. поставена върху заявлението на М.С., жалбоподателят младши автоконтрольор К.Д. изготвил докладна записка до началник сектор „ПП” ОД МВР Бургас с вх.№ 769р-9565/18.09.2017г.

От административната преписка се установява, че на 22.10.2017г. полицейският служител Й. Райков е изготвил докладна записка рег.№ 769р-11101/07 ноември 2017г. относно извършена проверка по преписка 769000-15414 от 13.09.2017г. по повод жалбата на М.Н.С.. На докладната е поставена резолюция с дата 06.11.2017г.: „Г-н Райков за съставяне на АУАН като свидетел е С.”.

На 07.11.2017г. е изготвена нова докладна записка от същия служител Райков относно неизпълнение на служебните задължения на мл.автоконтрольор К.Д. и мл.автоконтрольор М.М.. На докладната е поставена резолюция с дата 07.11.2017г.: „Г-н Недялков За изготвяне на справка за допуснато нарушение”. Докладната е с рег.№ 2/769р-11102/07 ноември 2017г. и в нея е посочено, че ВПД началник сектор ПП гл.инспектор Л.П. е разпоредил на Й.Р. ”….. ако Д. не изпълни указанията спрямо него и М. ще бъдат взети мерки за дисциплинарно наказание”.

На 07.11.2017г. е изготвена справка от старши инспектор Б. Ж.– ВНП началник група ОДПКПД в сектор „ПП” при ОДМВР – Бургас с рег.№ 769р-11110/07 ноември 2017г. относно данни за неизпълнение на служебните задължения и заповеди от страна на служители от сектор „ПП” при ОД МВР – Бургас. Със справката е направено предложение предвид данни за извършени нарушения на служебната дисциплина от страна на служителите мл.инспектор К.П.Д. и мл.инспектор М.П. М. да бъдат запознати със справката. От справката се установява, че жалбоподателят К.Д. се е запознал с нея на 07.11.2017г. в 19.30ч. и е посочил, че ще даде писмено обяснение.

Д. изготвил докладна записка с рег.№ 769р-11126/08. ноември 2017г., в която заявява, че се е запознал със справката и е дал обяснения с докладна записка с вх.№ 769р 95565 от 18.09.2017г.

На 22.11.2017г. е изготвена нова справка от старши инспектор Б. Ж.– ВНП началник група ОДПКПД в сектор „ПП” при ОДМВР – Бургас с рег.№ 769р-11998/27 ноември 2017г. относно данни за неизпълнение на служебните задължения и заповеди от страна на служители от сектор „ПП” при ОД МВР – Бургас. Със справката е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание „порицание  за срок от 6 месеца до 1 година, на служителите младши инспектор к.Д. и младши инспектор М.М. – младши автоконтрольори в сектор ПП при ОДМВР – Бургас. Извършеното от тях нарушение е квалифициранопо чл.194, ал.1, т.1 - неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и по т.2 – неизпълнение на служебните задължения от ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.11, предложение първо от ЗМВР е направено и предложението за наказанието им. На справката е поставена резолюция с дата 24.11.2017г.: „Съгласен съм с предложението. Да бъдат запознати служителите.”. Жалбоподателят Д. бил запознат със справката на 27.11.2017г. в 19.00 часа и е посочил, че ще даде писмено обяснение.

На 13.12.2017г. бил съставен Протокол относно изслушване на служители, извършили дисциплинарно нарушение, рег.№ 769р-12743/14. декември 2017г. Протоколът бил съставен от началника на сектор ПП ОДМВР Бургас – главен инспектор Л. П.. В протокола е посочено, че жалбоподателят К.Д. не е дал конкретни обяснения по случая и не са представени допълнителни доказателства.

На основание на направените констатациите в процеса на проведеното административно производство началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас главен инспектор Любомир Паскалев издал оспорената Заповед № 769з-105/20.12.2017г., за налагане на дисциплинарно наказание „ПОРИЦАНИЕ“ за срок от шест месеца на младши инспектор К.П.Д. – младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас.

Заповедта била връчена на Д. лично на 20.12.2017г., който я оспорила чрез ВПД началник сектор „ПП при ОД на МВР - Бургас пред Административен съд – Бургас с жалба вх.№ 769000-107/03 януари 2017г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща установяване  компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени  ли са материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е в съответствие с целта на закона.

Дисциплинарната отговорност на служителите в МВР, които са нарушили служебната дисциплина е уредена с разпоредбите на Глава осма на ЗМВР и Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията и дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието и дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.34 от 12.05.2015г.

По делото не е спорно, че към момента на издаване на процесната заповед жалбоподателят е заемал длъжността младши инспектор – старши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – ВПД началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас главен инспектор Л. Т.П., който в качеството си на служител заемащ ръководна длъжност, съгласно разпоредбата на чл.204, т.4 от ЗМВР има право да налага дисциплинарните наказания изброени в чл.197, ал.1, т.1- 3 от ЗМВР.

Заповедта е издадена в срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР при съблюдаване на изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР по отношение на  индивидуализацията на извършителя, като дисциплинарно-наказващият орган е изложил приетите за установени от него обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата за това, както и правното основание за нейното налагане. В заповедта е посочено, че извършеното от жалбоподателя нарушение е установено със справка с справка рег.№ 769р-11998/27 ноември 2017г. и останалите материали по дисциплинарната преписка, които представляват неразделна част от заповедта и съдържа мотивите за нейното издаване.

Същевременно съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните норми и в нарушение на материалните разпоредби на закона поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.208, ал.1 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.198 - 202 или по чл.203, ал.1, т.1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед.

В настоящия случай съдът приема, че дисциплинарното производство е започнало с поставяне на резолюция с дата 07.11.2017г.: „Г-н Недялков За изготвяне на справка за допуснато нарушение” върху докладната записка с рег.№ 2/769р-11102/07 ноември 2017г. полицейският служител Й. Райков.

В този смисъл следва да се приеме, че дисциплинарно наказващият орган /ДНО/ е разпоредил извършване на проверка по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР, но в нарушение на чл.16 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г., тъй като не е издал заповед в писмен вид по утвърден за това образец и не е изпратил нейно копие в дирекция „Човешки ресурси” – МВР, както и не е запознал  жалбоподателя К.П.Д., срещу подпис и отбелязване на датата и часа на запознаване.

Липсата на издадена писмена заповед по утвърден образец не представлява съществено процесуално нарушение само по себе си, но по този начин е препятствано изпълнението на задължението на ДНО да запознае държавния служител със заповедта посредством полагане на негов подпис с отбелязване на дата и час, в резултат на което жалбоподателят не бил своевременно запознат с факта на извършваната дисциплинарна проверка и да участва в нея от самото й начало. Същевременно съдът намира, че това не е довело до ограничаване правото на жалбоподателя Д. да осъществи защитата си, тъй като същият е бил запознат със съдържанието на справка рег.№ 769р-11110/07 ноември 2017г. относно данни за неизпълнение на служебните задължения и заповеди от страна на служители от сектор „ПП” при ОД МВР – Бургас и от този момент е имал възможността да участва пълноценно в проведеното дисциплинарно производство, самостоятелно или подпомаган от друг служител на МВР, съгласно разпоредбата на чл.205, ал.3 от ЗМВР.

Съгласно нормата на чл.210, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото; времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа, на които е установено; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Заповедта формално отговаря на тези критерии.

Според ДНО К.Д. е извършил две нарушения - първото нарушение е по чл.194, ал.1, т.1 - неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, а второто по т.2 – неизпълнение на служебните задължения от ЗМВР.

Двете нарушения са квалифицирани като такива по чл.200, ал.1, т.11, предл.1 от ЗМВР, за които се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание”. Неправилно ДНО е субсумирал извършените според него нарушение като такива по предложение първо на чл.200, ал.1, т.11, тъй като в него е посочено само неизпълнението на служебните задължения, но не и неизпълнението на заповеди. Това несъответствие между фактическите и правните основания изложени в оспорената заповед представлява процесуално нарушение, което е съществено, тъй като не е посочено материалното основание за налагане на наказанието „порицание” по отношение на извършеното според ДНО нарушение по чл.194, ал.1, т.1 от ЗМВР. Горното представлява съществено нарушение по смисъла на чл.146, т.2, вр. с чл.59, ал.2, т.4 от АПК.

В оспорената заповед ДНО е посочил, че: „… служителят К.Д. не е изпълнил служебните си задължения, а именно – след като е установил водача С.Н., който е допуснал ПТП и е напуснал мястото на произшествието, е следвало да издаде необходимите документи за застрахователното събитие, както и да състави АУАН на виновния водач съгласно чл.99, т.5 от Инструкция № 8221з-749/20.10.2014г. – „за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение” Съгласно чл.80, ал.2, т.20 от Инструкция № 8221з-749/20.10.2014г. – служителя, осъществяващ дейност по пътен контрол, е длъжен да изследва обстоятелствата и изготвя необходимите документи за настъпило ПТП в предвидените от закона случаи. Вместо това служителя К.Д. е оставил двамата водачи да съобщят за събитието на тел.112, след което да си попълнят двустранен констативен протокол за ПТП, при което служителя е напуснал мястото на произшествието.”

ДНО е посочил също така, че Д. е нарушил чл.77, ал.1 от Инструкция № 8221з-749/20.10.2014г., тъй като в качеството си на старши на наряд не е отразил никакви данни за посетеното ПТП в работната станция за отдалечен достъп/РСОД/.

Следващото нарушение, което според ДНО е извършил жалбоподателят Д. е неизпълнение на разпореждане на началника на сектор ПП дадено с резолюция с дата 13.09.2017г.: „Й. Р. служителите М.М. К.Д. да си приключат ПТП Да изготвят док. записка защо не е обследвано на място Взето отношение по чл.123 от ЗДвП”. Посочено е, че резолюцията се счита за заповед по смисъла на чл.5 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. – „за организацията и дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработването на информация за състоянието на дисциплинарната практика в МВР”.

Съдът намира, че от анализа на установена в административната преписка и по делото фактическа обстановка не може да се направи извода, че К.П.Д. е извършил дисциплинарните нарушения, за които му е наложено наказанието „порицание” за срок от шест месеца. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.80, ал.2, т.20 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, служителят осъществяващ дейност по пътен контрол, е длъжен да изследва обстоятелствата и изготвя необходимите документи за настъпило ПТП в предвидените от закона случаи.

Според чл.99, т.5 и т.8 от същата Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г., когато са причинени само материални щети и ПТП не се разследва от ДОГ, нарядът е длъжен да разследва причините за неговото настъпване, като издава необходимите документи /протоколи за ПТП, АУАН, скици на ПТП/, като протоколът за ТПТ се подписва от участниците в него и да попълни РСОД показателите, необходими за отчет и анализ на ПТП.

В актуалната към датата на настъпилото ПТП редакция на разпоредбата на чл.77/отм. ДВ, бр.104 от 2017г./ от Инструкция № 8221з-749/20.10.2014г. въвеждането на информация и данни от РСОД по време на смяната, както извършването на справки се осъществяват от старшия на наряда по пътен контрол.

В административната преписка и в рамките на съдебното производство не бяха представени доказателства от страна на ответника, съобразно разпределението на доказателствената тежест с оглед разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, кой е старшият на наряда в който участва и жалбоподателят Д.. След като няма доказателства същият да е бил старши на наряда, то младши инспектор К.П.Д. – младши автоконтрольор  I-ва степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ към сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас не може да бъде субект на нарушение на разпоредбата на чл.77/отм. ДВ, бр.104 от 2017г./ от Инструкция № 8221з-749/20.10.2014г. Отделно от това по делото не са представени доказателства за това дали Д., ако е бил старши на наряда, е въвел данни и информация за резултатите от дейността му по пътния контрол с изключение на данни за процесното ПТП или пък въобще не е въвеждал такива данни и информация, с което е нарушил задължението си по посочения член. Тези факти и обстоятелства липсват в изложените фактически основания в оспорената заповед в неизпълнение на изискването на чл.210, ал.1 от ЗМВР и представляват съществено нарушение по смисъла на чл.146, т.2, вр. с чл.59, ал.2, т.4 от АПК.

Жалбоподателят Д. не е извършил нарушение на разпоредбата на чл.80, ал.2, т.20 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г., тъй като от установените в дисциплинарното производство факти и обстоятелства и от събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че същият не е бездействал, а напротив – той и колегата му са извършили действия по установяване и издирване на втория участник в настъпилото ПТП, като същият е бил извикан на местопроизшествието и му е била извършена проверка за употреба на алкохол. Впоследствие след като двамата участници в ПТП са постигнали съгласие да попълнят двустранен протокол за ПТП за жалбоподателя Д. е отпаднала необходимостта да състави протокол за ПТП.

Нарушаването на разпоредбата на чл.80, ал.2, т.20 от Инструкция може да се осъществи единствено чрез бездействие, която в случая не е налице, тъй като жалбоподателят заедно с неговия колега М.М. са извършили действия по установяването и издирването на неустановения участник в процесното ПТП с положителен резултат.

Освен това съдът намира, че по аргумент от чл.125, т.7 от ЗДвП в конкретния случай за жалбоподателя е отпаднало задължението да посети мястото на процесното произшествие, поради факта на постигнатата договореност между участниците в него да попълнят двустранен протокол за ПТП. В този смисъл от момента на постигане на това споразумение за Д. не е съществувало задължението да извършва действията предвидени в Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. свързани с посещаване на ПТП.

Не е налице и нарушение по чл.194, ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като в резолюцията на началника на ПП ОДМВР – Бургас, за която се твърди, че като заповед на прекия началник не е изпълнена, не се съдържа властническо волеизявление, което да поражда задължение за изпълнение от страна на жалбоподателя мл.инспектор К.Д.. С него се правят констатации и се задава въпрос, но не се предписва конкретно поведение, което евентуално да не е изпълнено от оспорващия.  

Отделно от изложеното при издаване на оспорената заповед ДНО е нарушил разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, съгласно която при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Посочените обстоятелства не са обсъдени поотделно от органа в своята конкретика. Изброяването им в заповедта, без да се обсъжда всяко едно от тях конкретно и с факти, не дава възможност на съда да упражни ефикасен съдебен контрол върху тези обстоятелства.

         

 

 

 

 

 

 

 

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, поради което се явява немотивиран и недоказан и поради това постановен в несъответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. В този смисъл жалбата против него се явява основателна и същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК и при липсата на направено възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10.00лв и изплатено възнаграждение на адвокат в размер на 600.00лв., за основателно. Съдът счита за неоснователно направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на размера на адвокатския хонорар с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

 

   Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 769з-105/20.12.2017г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас, с която е наложено дисциплинарно наказание „ПОРИЦАНИЕ“ за срок от шест месеца на младши инспектор К.П.Д. – младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на К.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски за внесена държавна такса и възнаграждение на адвокат общо в размер на 610.00 /шестстотин и десет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: