Р  Е Ш Е Н И Е

 

Номер 460                 Година 14.03.2017             Град  Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, Х състав, на четиринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар Й.Б.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 90 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

Образувано е по жалба на И.С.Х. с ЕГН **********, с адрес *** против решение № 416 от 24.102016г. по преписка № 47/2011г. на Петчленен състав на Комисията от защита от дискриминацията. С жалбата се прави искане да се отмени решението. В съдебно заседание се явява лично и поддържа жалбата.

Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна – Академичен съвет на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ гр.Бургас (Академичен съвет), редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна – Ректор на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна – Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ гр.Бургас (Университет), редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред КЗД е образувано по жалба на И.С.Х. вх.№ 44-00-507/16.02.2011г. за осъществена дискриминация спрямо него от Академичния съвет и ректора на Университета. В жалбата се съдържат твърдения за нарушение на принципа на равно третиране по признак „възраст“ и „лично положение”, във връзка с решение на Академичния съвет по т.16 от Протокола от заседание от 28.02.2008г. и кандидатстването на жалбоподателя в обявен в ДВ, бр.32/25.03.2008г. конкурс за присъждане на научно звание „професор“ по шифър 02.05.18 „Икономика и управление на отраслите” от Университет „Проф.д-р Асен Златаров”- гр.Бургас. По така подадената жалба е образувана преписка № 47/2011г, по описа на КЗД.

Жалбоподателят е подал документи за участие в конкурс за присъждане на научно звание професор по шифър 02.05.18 „Икономика и управление на отраслите”, обявен от Университета. Документите са били подадени в служба „Личен състав“ на Университета, където са приети, като съответстващи на изискванията на ЗНСНЗ и придвижени до служба „Научни съвети“ на Университета за национално и световно стопанство гр.София. Преди стартиране на процедурата е направена калкулация на разходите за конкурсната процедура. Последната е изпратена до Университета с писмо изх. № ОФИ-49/12.03.2009г., като същото е предадено на жалбоподателя заедно с копие от Протокол № 9 от 28.02.2008г. от проведено редовно заседание на Академичния съвет на университета. Съгласно т.16 от протокола, Х. следвало да заплати разходите по конкурсната процедура, тъй като с решение на Академичния съвет от 28.02.2008г. е прекратена практиката на финансиране от университета при няколкократно обявяване на конкурси за заемане на длъжност, както и при участие на преподаватели в предпенсионна възраст. Жалбоподателят внесъл определената сума в размер на 3 616,50лв. за конкурсната процедура. На 13.12.2009г. процедурата приключила успешно за И.Х. и същият придобил научно звание „професор“.

В жалбата депозирана пред административния орган, Х. изразява недоволството си от решението на Академичния съвет на Университета, поради краткия срок определен за превеждане на сумата за покриване на разходите по конкурсната процедура. Същият твърди, че имало риск от отпадане поради евентуална финансова несъстоятелност да заплати определената сума, невъзможност да му бъде отпуснат кредит в определения 5-дневен срок и евентуално изобщо да не му бъде отпуснат кредит. Жалбоподателят претендира, че е нарушено правото му на равенство в третирането и че е застрашено и правото му на равенство във възможностите му да участва в обществения живот.

 С писмо-уведомление изх.№ 44-00-1155/11.04.2011г. докладчикът по преписката е приел, че жалбата формално покрива изискванията на чл.51 от ЗЗДискр. и чл.29 от АПК, във вр. чл.70, ал.1 от ЗЗДискр., но не кореспондира с изискванията, разписани в чл.9 от ЗЗДискр., поради неприложени доказателства по отношение на сравнител и сравнимо обстоятелство за твърденията, изложени в жалбата. На жалбоподателя Х. са дадени указания за отстраняване в 3-дневен срок на нередовностите, като приложи доказателства по отношение на сравнител или сравнимо обстоятелство и формулира и конкретизира исканията си до КЗД, съобразно компетентността й по чл.47 от ЗЗДискр. С решение № 118/24.06.2011г., КЗД е приела, че нередовностите на жалбата не са били отстранени в срок и на основание чл.52, ал.3 от ЗЗДискр. жалбата, заедно с допълнението към нея, е оставена без разглеждане, а производството е прекратено. Решението на комисията е оспорено по съдебен ред и с решение № 5455/2011г., постановено по адм.д. № 6794/2011г. по описа на Административен съд София-град е отменено, а преписката е върната за разглеждане по същество.

С разпореждане № 81/01.02.2012г. на председателя на КЗД производството по преписката е възобновено. Реализирана е предвидената в специалния закон процедура по проучване, като са изискани и приложени по преписката становища и доказателства от участниците в производството. Въз основа на събраните доказателства, КЗД е достигнала до заключение, че в конкретния казус липсват предпоставките за квалифициране действията на ответните страни като дискриминация на основата и на двата защитени признака „лично положение“ и „възраст“. С оглед на това, с решение № 233/30.09.2013г., административният орган установява, че Университет „Проф.д-р Асен Златаров“ гр.Бургас и ректора на Университета не са допуснали осъществяване на нарушение на разпоредбата на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр., във връзка с §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. по признаците „възраст“ и „лично положение“ по отношение на И.Х., във връзка с обявяване и провеждане на конкурс за присъждане на научно звание „професор“ по научна специалност с код 05.02.18 „Икономика и управление“ за нуждите на Университета и жалбата на И.Х. е оставена без уважение.

Решението на КЗД е оспорено по съдебен ред и с решение № 5712 от 23.09.2014г., постановено по адм. д. № 10160/2013 по описа на Административен съд София-град, е отменено, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с изложените мотиви. Решението на АС София-град е обжалвано и оставено в сила с решение № 14048/21.12.2015г. на Върховен административен съд.

С разпореждане № 115/03.02.2016г. на председателя на КЗД производството по преписката е възобновено. КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в производството. От събраните в хода на производството данни е установено, че жалбоподателят Х. е единствен кандидат в обявения конкурс за присъждане на научно звание „професор“ по шифър 02.05.18 „Икономика и управление на отраслите” от Университета. Същият е подал необходимия набор от документи, бил е допуснат до конкурсната процедура, която е приключила благоприятно за него. Със заповед № 40/19.02.2009г. на ректора на Университета, трудовото правоотношение на И.Х. е прекратено, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Установено е също така, че с обява № 964, публикувана в ДВ, бр.56/20.06.2008г., Университета е обявил конкурс за доцент по шифър 03.01.13 вътрешни болести – един, 01.06.10 биохимия – един, 05.07.03 методика на обучението по руски език – един и други. Съобразно представените доказателства, при тази процедура е подходено по аналогичен начин, като кандидата Елизавета Капинова е уведомена за извършената калкулация на разходите за провеждане на конкурса и на същата е предоставен срок за внасяне на сумата. Съобразно представените доказателства, административният орган е обосновал извод, че правото на равно третиране на жалбоподателя не е накърнено, като не се установява решението на Академичния съвет по т.16 от Протокол № 9/28.02.2008г. да е взето само и единствено с оглед неговата личност и предстоящото му пенсиониране, като процесното решение е прилагано спрямо всички адресати. По изложените съображения с решение № 416/24.10.2016г., КЗД установява, че Университета и ректора на Университета не са допуснали осъществяване на нарушение на разпоредбата на чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр., във връзка с §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. по признаците „възраст“ и „лично положение“ по отношение на И.Х. във връзка с обявяване и провеждане на конкурс за присъждане на научно звание „професор“ по научна специалност с код 05.02.18 „Икономика и управление“ за нуждите на Университета и жалбата на И.Х. е оставена без уважение.

Решението на КЗД е обжалвано по съдебен ред, с жалба подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от събраните  по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Решение № 416/24.10.2016г. е постановено от Петчленен разширен заседателен състав, определен с разпореждане № 115/03.02.2016г. (л.266 от делото) на председателя на КЗД, който състав се явява компетентен орган по смисъла на чл.48, ал.3 от ЗЗДискр., като то е взето с необходимото мнозинство, след като е подписано от всички членовете на състава, без да са налице особени мнения.   

В хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до незаконосъобразност на постановеното решение, тъй като неправилно Академичния съвет на Университета е конституиран като заинтересувана страна, вместо като ответник в производството пред КЗД, както и поради липса на произнасяне по твърдението на жалбоподателя за наличието на дискриминация осъществена спрямо него от Академичния съвет на Университета при приемане на решението по т.16 от Протокола от заседание от 28.02.2008г.

В случая, от И.Х. се твърди осъществена дискриминация спрямо него, както от приетата от Академичния съвет вътрешноведомствена разпоредба на т.16 от Протокола от заседание от 28.02.2008г., така и от изпълнението от ректора на Университета на това решение в проведения през 2008-2009 г. конкурс, в който му е присъдено звание професор. След като се твърди осъществяването на дискриминация, както с приемането на решението на Академичния съвет, така и с прилагането му във връзка с проведения конкурс, в който жалбоподателят е участвал, то КЗД дължи две произнасяне, за всяко едно от твърденията. Действително в мотивите на решението на КЗД, е прието, че решението на Академичния съвет, не се установява да е взето само и единствено с оглед личността на жалбоподателя и предстоящото му пенсиониране, но липсва произнасяне в диспозитива на решението на КЗД за извършено нарушение от страна на Академичния съвет при приемане на решението. В този смисъл и Академичния съвет неправилно е конституиран като заинтересувана страна в производството, вместо като ответник. След като се твърди наличието на дискриминация от решението прието от Академичния съвет, то той се явява ответник в производството и в това качество, следва да докаже, че правото на равно третиране на лицето не е засегнато, съответно в качеството му на ответник, КЗД следва да установи дали е извършил нарушение и ако е налице такова да определи санкция и приложи принудителни административни мерки. В допълнение следва да се има в предвид, че решението на КЗД макар и да има действия спрямо Академичния съвет, конституиран в качеството му на заинтересувана страна, то не установява извършено от последния нарушение, съответно не му вменява задълженията предвидени в нормата на чл.67, ал.2 от ЗЗДискр.. Ето защо, следва да се приеме, че по начина по който е процедирал състава на КЗД, фактически се е стигнало до непроизнасяне по цялото искане на жалбоподателя. В този смисъл са и мотивите на решение № 5712/23.09.2014г. по адм.д.№ 10160/2013г. по описа на Административен съд София-град и решение № 14048/21.12.2015г. по адм.д.№ 15090/2014г. на ВАС, макар и в тях да не се сочи изрично в какво качество Академичния съвет на Университета, следва да бъде конституиран и призован в производството пред КЗД.  

С оглед на изложеното, обжалваното решение на разширения състав на КЗД, се явява незаконосъобразно по смисъла на чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл.146, т.3 от АПК, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на основание чл.172, ал.2 от АПК, следва да бъде отменено. На основание чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на КЗД за ново разглеждане на жалбата на И.Х. и постановяване на решение с което да се произнесе и по двете твърдения за осъществена дискриминация, след като бъде конституиран като ответник в производството и Академичния съвет на Университета

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 416/24.10.2016г. на Петчленен състав на Комисия за защита от дискриминация постановено по преписка 47 по описа за 2011г., образувана по жалба подадена от И.С.Х. с ЕГН **********, с адрес ***.

ВРЪЩА преписката Комисия за защита от дискриминация за ново произнасяне, съобразно мотивите на настоящото съдебно решение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: