Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер   1110     23 юни 2014  година         град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIIIти административен състав, в публично заседание на деветнадесети юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                               

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:Таня Евтимова

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. Галина Радикова

                                                                  2. Златина Бъчварова

 

Секретар Г.Ф.                                                               

Прокурор Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно дело номер 90 по описа за  2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - Бургас, против Решение № 2480/9.12.2013г., постановено по административнонаказателно дело № 3039/2013 година по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 42557-О-0123114/22.03.2012г., издадено от директора на Дирекция Обслужване при ТД на НАП – Бургас, с което за нарушение на чл.125, ал.5 ЗДДС на „Ланселот Трейдинг и пропъртис”ЕООД с ЕИК по Булстат 103890992, със седалище и адрес на управление- гр. Каблешково, почивна станция ”Горска хижа”, представлявано от Х. В. Д. е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева на основание чл.179 ЗДДС.

Касаторът, редовно уведомен, не се представлява. В жалбата  твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Иска от съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателно постановление 42557-О-0123114/22.03.2012г., издадено от директора на Дирекция Обслужване при ТД на НАП – Бургас.

Ответникът по касационната жалба – „Ланселот Трейдинг и пропъртис”ЕООД редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, счита че решението на районния съд е правилно и моли да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на  Районен съд – Бургас, да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, Административен съд- Бургас, ХІII-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения :

Районен съд – Бургас с решение № 2480/9.12.2013г., постановено по административнонаказателно дело № 3039/2013 година по описа на съда е отменил наказателно постановление № 42557-О-0123114/22.03.2012г., издадено от директора на Дирекция Обслужване при ТД на НАП – Бургас, с което за нарушение на чл.125, ал.5 ЗДДС на „Ланселот Трейдинг и пропъртис”ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.179 от ЗДДС.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено в нарушение на чл.18 ЗАНН, тъй като са установени две отделни  административни нарушения – неподаване на справка декларация по ЗДДС в срока по чл.125, ал.5 ЗДДС и неподаване на информация от отчетните регистри, а на нарушителя е наложена една имуществена санкция. Посочено е също, че е налице несъответствие между описаните факти в обстоятелствената част на наказателното постановление и дадената им правна квалификация относно съдържанието на подлежащото на изпълнение задължение.

Санкцията е наложена на „Ланселот Трейдинг и пропъртис”ЕООД за това, че като регистрирано по ЗДДС лице не подало в предвидените срокове, установени в чл.125, ал.5 от ЗДДС СД по ЗДДС и информация от отчетните регистри включително и на магнитен носител за данъчен период м. Септември 2011г., в случая до 14.10.2011г. За така констатираното нарушение е съставен АУАН № 0123114 /30.11.2011г., въз основа на който е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление.

Основните възражения на касатора са, че не е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и цитираната като нарушена законна разпоредба на чл.125, ал.5 ЗДДС. Твърди се, че непосочването на ал.3 на чл.125 ЗДДС не води до непълна правна квалификация на извършеното деяние, нито препятства правото на защита на дееца. Излагат се и доводи, че не е нарушен чл.18 ЗАНН, тъй като за неподаването на отчетните регистри за процесния период на „Ланселот Трейдинг и пропъртис”ЕООД законосъобразно е наложена имуществена санкция по чл.181 ЗДДС в размер на 500.00 лева.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Изводът на районния съд, че описаните в наказателното постановление деяния изпълват съставите на отделни административни нарушения е формиран при правилно приложение на закона. Задължението за ежемесечно подаване на справка декларация по ЗДДС и задължението за подаване на самите отчетни регистри са установени като самостоятелни задължения в разпоредбите на чл.125, ал.1 ЗДДС, съответно в чл.125, ал.3 ЗДДС. Изпълнението на двете задължения е обвързано със срок, установен общо за тях в разпоредбата на чл. 125, ал.5 ЗДДС, за неспазването на който е предвидена имуществена санкция в чл.179 ЗДДС. Ежемесечното подаване на отчетните регистри по чл.124 ЗДДС на магнитен носител, е установено като самостоятелно задължение за регистрираното по ЗДДС лице в чл.125, ал.6 ЗДДС, като за неподаването на информация от тях е предвидена имуществена санкция в разпоредбата на чл.181 ЗДДС.

В случая, фактите, описани в АУАН и в наказателното постановление, неправилно са подведени от административнонаказващия орган под хипотезиса на чл.125, ал.5 ЗДДС, вместо деянията да бъдат квалифицирани като отделни нарушения на чл.125, ал.5 ЗДДС, съответно на чл.125, ал.5, вр.ал.3 и чл.125, ал.6 ЗДДС. За извършването им е наложена една имуществена санкция на „Ланселот Трейдинг и пропъртис”ЕООД в нарушение на императивната разпоредба на чл.18 ЗАНН. Описаните процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като от една страна препятстват санкционираното лице да разбере за кое точно от описаните нарушения му е наложена имуществена санкция, а препятства и съдебния контрол за съответствието на наказателното постановление с приложимите материалноправни разпоредби.

 С оглед изложеното, оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не се установиха сочените в жалбата касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН Административен съд – Бургас, ХІII - ти състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2480/9.12.2013г., постановено по административнонаказателно дело № 3039/2013 година по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.