Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1486             10.08.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на дванадесети юли две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимира Друмева

 Членове: 1. Станимир Христов

                  2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Галина Колева като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 90 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Т.С.Б., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „Б-Т.С.”, ЕИК ***; с адрес за връчване на призовки и съобщения гр.*** против решение №2399/25.11.2011г. постановено по НАХД №3031/2011г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №28/27.05.2011г., издадено от директора на Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ)  гр.Бургас, с което за нарушение на чл.12, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) отм. и на основание чл.106, ал.3, т.2 от ЗУО отм. на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.Г. К., БАК, поддържа жалбата на основания, изложени в нея и не ангажира нови доказателства.

Ответникът  - директорът на РИОСВ  гр.Бургас, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т., оспорва касационната жалба  и иска от съда да потвърди обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е  процесуално допустима.

Разгледани по същество, жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – гр.Бургас е образувано по жалба на ЕТ „Б-Т.С.” против наказателно постановление №28/27.05.2011г., издадено от директора на РИОСВ Бургас, с което за нарушение на чл.12, ал.1, т.1 от ЗУО /отм./ и на основание чл.106, ал.3, т.2 от ЗУО /отм./на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, районният съд е приел, че съобразно представените доказателства, търговеца на 03.05.2011г. е извършвал дейност по третиране на отпадъци без разрешение за дейности по третиране на отпадъци по чл.37 ал.1 от ЗУО /отм./

 

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Основния спор между страните е дали изваждането/демонтирането на механизми и агрегати от бракувания кораб чрез нарушаване корпуса на кораба и целостта му. Контролният орган поддържа позиция, че е налице разкомплектоване, което по своята същност е междинна операция по предварителното третиране на отпадъците преди предаването им за оползотворяване и/или обезвреждане. За да се извърши подобно разкомплектоване е необходимо  търговецът да притежава разрешително за дейности по третиране на отпадъци, издадено по реда на чл.37 от ЗУО, каквото в настоящият случай търговецът няма. Посочва се, че демонтираните агрегати – корабни двигатели, които са работещи, не са отпадък по смисъла на ЗУО, поради което за демонтажа не е необходимо разрешително. Целта на демонтажа е да се запазят тези работещи двигатели, а не да се третира целия кораб като отпадък. Според касатора изваждането на работещите агрегати, които не са отпадък и са предназначени за друга употреба, не следва да се възприема за разкомплектоване.  Този съдебен състав счита, че районният съд обективно е изяснил фактическата обстановка по казуса и е достигнал до правилния извод, че демонтажа на посочените механизми, независимо дали ще се наименова демонтаж/изваждане/ разкомплектоване на практика е междинна операция по третиране на отпадъци. Първата инстанция е достигнала до релевантния извод, че определящ фактор в случая е обстоятелството, че целият кораб е бракуван и следва да се третира като отпадък, при това видно от Наредба №3/01.04.2004г. за класификация на отпадъците (издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването) корабите се отнасят към категорията на излезли от употреба превозни средства от различни видове транспорт и отпадъци от разкомплектоване на излезли от употреба превозни средства и части от ремонт и поддръжка. Независимо дали частите, които са разкомплектовани имат експлоатационен ресурс и са годни за употреба, наредбата изрично предвижда, че същите са отпадъци. Без значение са намеренията за последващи действия с разкомплектованите части, тъй като изначално за да се реализира тази дейност е налице задължение да се притежава съответното разрешение. Следователно, обект на третиране е целият кораб, а не неговите съставни части – като самостоятелен обект на третиране могат да се възприемат процесните агрегати и механизми, само ако те можеха да бъдат демонтирани без разрушаване целостта на кораба, а в настоящия случай безспорно е установено, че това не е така.

            Неоснователно е и оплакването, че демонтираните двигатели/агрегати не са отпадък по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗУО – освен посочената Наредба №3/01.04.2004г. за класификация на отпадъците, посочените механизми биха могли да се класират и в §1, т.1, буква „р” от ДР на ЗУО - други материали, вещества или продукти, които не са включени в категориите по букви "а" - "п", от които притежателят им се освобождава, възнамерява да се освободи или е длъжен да се освободи - код Q16. Самият касатор признава, че иска да се освободи от  така демонтираните механизми/агрегати.

При така изложените обстоятелства, касационният състав намира, че настоящия случай разкомплектоването на процесния кораб е дейност по третиране на отпадъци и тя нямаше да се класифицира така, ако корабът не е бил бракуван и заличен на 18.04.2011г. по искане на корабособственика от регистъра на корабите.

Ирелевантни за настоящото производство са разсъжденията на касатора относно резервни части, получавани от бракувани автомобили и  продавани от различни автокъщи и автоморги.

Относно използването на термина „олекотяване” от наказващия орган, съдът намира, че независимо дали това е станало чрез изваждане на посочените корабни двигатели или по друг начин, на практика такова олекотяване съществува, тъй като безспорно се променя теглото на кораба.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Следва да бъде взето предвид обстоятелството, че преди влизане в сила на оспореното наказателно постановление, считано от 13.07.2012г. е в сила нов Закон за управление на отпадъците, който предвижда намаляване размера на санкцията, предвидена при нерегламентирано третиране на отпадъци, каквото е настоящото административно нарушение. Според разпоредбата на чл.134, ал.1, т.2 от ЗУО се наказва с имуществена санкция в размер от 1400 до 4000 лева ЕТ или юридическо лице, което нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на третиране на неопасни отпадъци.

В настоящия случай се касае за по-благоприятна норма, като предвид липсата както на отегчаващи така и на смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъде определен размер на наказанието около средния, предвиден в нормата, т.е. 2700,00 лева  

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №2399/25.11.2011г. постановено по НАХД №3031/2011г. на Районен съд Бургас САМО В ЧАСТТА, в която Бургаски районен съд е потвърдил размера на наложеното на Т.С.Б., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „Б-Т.С.”, ЕИК ***; с адрес за връчване на призовки и съобщения гр.*** наказание “имуществена санкция в размер на 7000,00 лева”,  за нарушение на чл.12, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците ЗУО /отм./ и вместо това ПОСТАНОВЯВА

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №28/27.05.2011г., издадено от директора на Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ)  гр.Бургас, с което за нарушение на чл.35, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) /чл.12, ал.1, т.1 ЗУО отм./ и на основание чл.134, ал.1, т.2  от ЗУО /чл.106, ал.3, т.2 от ЗУО отм./ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева, като намалява размера на така определеното наказание от 7000 лева на 2700 лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.