Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1123                    07 юни 2018 година                  град  Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на шести юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                              

                                                                                   Съдия: Златина Бъчварова

 

Секретар Биляна Чакърова

като разгледа административно  дело  номер 905  по описа за  2018 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Алисе 88“ЕООД с ЕИК по Булстат 204013253, със седалище и адрес на управление- гр.***, представлявано от П.Д. против  заповед №ОП-86-0269654 от 20.03.2018 година на директора  на дирекция „Контрол“ при ТД НАП-Бургас, подписана по заместване от зам.директора на дирекция „Контрол“ при ТД НАП Бургас, съобразно заповед №РД-177 от 06.03.2018 година на директора на ТД НАП Бургас, с която е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ „запечатване на търговски обект“- ресторант „Нов Шанхай“, находящ се в гр. Бургас ,к-с „Славейков“, бл.141 и е забранен достъпа до него  за срок от 14/четиринадесет/ дни.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата твърди, че заповедта е необоснована и издадена при съществени нарушения на процесуалните правила. Излага подробни съображения. Не ангажира доказателства. Иска да се отмени.

Ответникът по жалбата - директорът на дирекция „Контрол“ при ТД НАП Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представил е административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира други доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от  лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

От представените с административната преписка доказателства се установява, че на 17.03.2018 година е извършена проверка на търговски обект- ресторант „Нов Шанхай“, находящ се в гр. Бургас ,к-с „Славейков“, бл.141, стопанисван от дружеството, при която, след извършена контролна покупка на 200 гр. пиле в сладко-кисел сос, на стойност 2.50 лева,  заплатени в брой, не е издаден фискален бон от наличното в обекта и въведено в експлоатация ФУ, модел DAISY EXPRET KL, с ИН №DY250418 и ИН на ФП 36577585. Прието било, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ при продажба/доставка, което е нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства/обн.ДВ,бр.106 от 27.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г., Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г./. За констатациите от проверката е съставен протокол №0269654 от 17.03.2018 година/л.13-15 от делото/.

Извършеното нарушение е мотивирало директорът на дирекция „Контрол“ при ТД НАП Бургас да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ОП-86-0269654 от 20.03.2018 г.,  на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ ЗДДС, която препраща към фактите, обективирани в цитирания вече протокол за извършена проверка и с която е наредено „запечатване на търговски обект“-ресторант „Нов Шанхай“, находящ се в гр. Бургас ,к-с „Славейков“, бл.141 и е забранен достъпа до него за срок от 14/четиринадесет/ дни.

На 21.03.2018 г., за извършеното нарушение на „Алисе 88“ЕООД е съставен АУАН №F377732/л.32 от делото/, въз основа на който, е издадено наказателно постановление №1158/2018 г., видно от представената по делото справка/л.54 от делото/.

Заповедта, с която на жалбоподателя е приложена принудителната административна мярка, е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ОП-86-0269654 от 20.03.2018 г. на директора на дирекция „Контрол“ при ТД НАП Бургас по реда на  чл.186-188 ЗДДС, подписана от зам.директора на дирекция „Контрол“ при ТД НАП Бургас, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС в рамките на делегираните със заповед №ЗЦУ-1657 от 29.12.2016 година на изп. директор на НАП правомощия/л.34 от делото/ и заповед за заместване № РД-177 от 06.03.2018 г./л.33 от делото/ и  е в предвидената от закона писмена форма.

 На второ място обаче, при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел и съображенията за това са следните:

Жалбоподателят не оспорва, че не е издал фискален бон за контролната покупка на стойност от 2.50/два лева и петдесет ст./ лева- 200 гр. пиле в сладко-кисел сос, т.е. че е извършил вмененото му нарушение. Следователно е налице хипотезата на чл.118, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., която обосновава запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него.

Спорът се свежда до това дали оспорената заповед е мотивирана и  дали след като няма образувано административно наказателно производство органът по приходите е следвало да издаде заповед като процесната.

Според правилото на чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба/фискален бон, касова бележка от кочан/, издаден по установения ред за доставка/продажба. Принципно неиздаването на фискален бон е основание за издаване на заповед като процесната, а както бе посочено вече, това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.

В нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС обаче се съдържа срок, който е „до 30 дни“. При определяне срока на ПАМ административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответните мотиви. След като законодателят е предвидил срок „до 30 дни“, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил срок именно от 14 дни за това нарушение, при което не е бил издаден фискален бон за покупка от 2.50 лева. Като не е сторил това, същият не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие с целта на закона и е пречка за съдебен контрол относно спазване принципа за съразмерност/чл.6АПК/. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава съдебния контрол за законосъобразност и правото на защита на страните. При издаване на административен акт в условията на оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви е основание за неговата отмяна. В конкретния случай е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, без обвързване с конкретни факти, което е равнозначно на липсата на мотиви, независимо от техния обем. Дори и да се приеме, че в заповедта са изложени някакви обстоятелства, същите представляват само факти и статистически данни, които не съдържат ясни правила и точен и справедлив критерий за определяне срока на принудителната административна мярка.

Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което е изискване за неговата законосъобразност -чл.146, т.5 АПК.

Съгласно нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни“ се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно издадения от органа по приходите индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание, а в случая не са изпълнени изискванията, касаещи съдържанието на административния акт, предвидени в  чл.59, ал.2, т.4 АПК и чл.186, ал.3 ЗДДС.

Съдът намира неоснователно възражението на жалбоподателя, че след като не е образувано административно наказателно производство, административният орган не е трябвало да издава процесната заповед. В нормата на чл.186, ал.1 ЗДДС изрично се сочи, че ПАМ се прилага, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. От анализа на цитираната разпоредба се налага извода, че ирелевантно за издаване на заповед като процесната е образуването във връзка с извършеното нарушение административно наказателно производство. Касае се за две различни производства, които се развиват независимо едно от друго и които се провеждат по различен процесуален ред - АПК и ЗАНН.

Независимо от последното, изложеното по-горе обосновава извод, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,  материалния закон и в несъответствие с неговата цел, което налага нейната отмяна.

При този изход на спора в полза на администрацията не се следват разноски.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК,  Административен съд Бургас, осми състав,

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  заповед №ОП-86-0269654 от 20.03.2018 година на директора  на дирекция „Контрол“ при ТД НАП-Бургас, подписана по заместване от зам.директора на дирекция „Контрол“ при ТД НАП Бургас, съобразно заповед №РД-177 от 06.03.2018 година на директора на ТД НАП Бургас, с която е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ „запечатване на търговски обект“- ресторант „Нов Шанхай“, находящ се в гр. Бургас ,к-с „Славейков“, бл.141, стопанисван от „Алисе 88“ЕООД с ЕИК по Булстат 204013253, със седалище и адрес на управление- гр.***, представлявано от П.Д.  и е забранен достъпа до него  за срок от 14/четиринадесет/ дни.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

                                               

СЪДИЯ :