Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

     1170                                 15.06. 2018 год.                     гр.Бургас

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,ХІІІ административен състав

на тридесет и първи май 2018 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ПАНАЙОТ ГЕНКОВ                                    

                                     ЧЛЕНОВЕ :  РУМЕН ЙОСИФОВ 

                                                              ДИАНА ПЕТКОВА                                                                                                                                                                       

Секретар    М. Вълчева

Прокурор   Д.Петров

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петкова

канд.дело № 903 по описа на 2018 г.

          За да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството по делото е по реда на чл.208 и сл.АПК във вр. с чл.63 ЗАНН.

          Образувано е по касационна жалба от Дирекция“Инспекция по труда“ гр.Бургас против Решение №272/1.03.2018 год.,постановено по анд.№5035/2017 год. по описа на РС-Бургас,с което е отменено НП издадено от касатора. 

          Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на съдебното решение поради  противоречие с материалния закон-касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 НПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.Счита,че районния съд неправилно е приел ,че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми на чл.42 т.3,т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН.,както и че описаното в АУАН и НП деяние не съставлява административно нарушение.Иска се отмяна на съдебното решение,след което съдът да постанови нова с което НП да бъде потвърдено.

         В с.з. касаторът редовно и своевременно призован  не изпраща представител.

         Ответната страна  чрез процесуалният си представител оспорва основателността на жалбата.

         Представителят на ОП-Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.Счита, че решението на въззивната инстанция не страда от пороци съставляващи основания за неговата отмяна.

         Настоящата съдебна инстанция, извърши проверка на оспорения съдебен акт на посочените в него касационни основания, които съставляват такива по чл.348 ал.1 т.1  НПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН., както и служебна проверка  с оглед чл.218 ал.2 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН и  приема за установено следното:

        Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законово установения срок по чл.211 ал.1 АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл.212 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

        Разгледана по същество жалбата е основателна.

        С решението, предмет на касационната проверка РС-Бургас е отменил НП №02-000891/19.09.2017 год.,издадено от Директор на Дирекция “ИТ“-Бургас, с което на търговско дружество “Аавона 2014“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас за нарушение на чл.128 т.2 КТ във вр. с чл.270 ал.2 и ал.3 КТ е наложено на осн.чл.416 ал.5 във вр. с чл.415в ал.1 и чл.414 ал.1 КТ административно наказание “имуществена санкция“ в размер на 300 лв.

        За да постанови своя съдебен акт РС- Царево е приел,че при съставянето на АУАН и издаването на НП  са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното дружество-не е посочено дата и място на извършване на нарушението,липсва индивидуализация на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, не са посочени нарушените законови разпоредби.Неправилно е приложен и законът,тъй като дружеството е санкционирано за допуснато нарушение по чл.128 т.2 във вр. с чл.270 ал.2 и ал.3 КТ и в нарушение на чл.83 ЗАНН му е наложено административно наказание“имуществена санкция“,както и че описаното от АНО деяние не съставлява административно нарушение, а съставлява неизпълнение задължения по един трудов договор ,което се претендира по реда на ГПК.

        Настоящият състав не  споделя  изводите на районния съд относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.АУАН и НП не страдат от посочените от въззивната инстанция пороци.И в двата акта ясно е описано извършеното деяние, което представлява административно нарушение.Описанието е ясно и конкретно.В обстоятелствената част както на АУАН ,така и на НП е посочено изпълнителното деяние-незаплатено трудово възнаграждение за м.фавруари 2017 год. на лицето И.П. в размер на 179.39 лв.,срока в който същото е следвало да бъде заплатено-30.03.2017 год.,нарушената законова разпоредба-чл.128 т.2 във вр. с чл.270 ал.2 и ал.3 КТ.

          Съдът не споделя извода на районния съд че дружеството не носи отговорност по чл.414 КТ за допуснатото нарушение на чл.128 т.2 КТ по силата на чл.83 ЗАНН, както и че неизпълнението на задължението от страна на работодателя да начисли и изплати трудово възнаграждение не осъществява състав на административно нарушение.

       От доказателствата по делото от фактическа страна се установява че при извършена на 12.04.2017 год. проверка от органите на ДИТ относно спазването на трудовото законодателство от  „Аавона 2014“ЕООД в обект денонощна погребална агенция “Тишина“ гр.Бургас и на 20.04.2017 год. и 27.04.2017 год. по представените документи в ДИТ е констатирано че на лицето И.П., на длъжност “обслужващ погребално бюро“ работодателя е начислил, но не е изплатил до 30.03.2017 год. дължимото трудово възнаграждение 179.39 лв. По делото са представени Вътрешни правила за работната заплата в дружеството.Съгласно чл.4 от същите работната заплата се изплаща не по-късно от 30 число на месеца,следващ месеца за който се начислява работната заплата.

       Така описаното в АУАН и НП деяние се субсумира под фактическия състав на адмчинистративното нарушение по  чл.128 т.2 във вр. с чл.270 ал.2 и ал.3 КТ.Съгласно разпоредбата на чл.128 т.2 работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.Разпоредбата на чл.270 ал.2 КТ предвижда как става заплащането на трудовото възнаграждение,а ал.3 урежда способите за изплащане.От анализа на сочените разпоредби следва че работодателят е длъжен да изпълнява задължението си по чл.128 т.2 КТ да плаща уговорените трудови възнаграждения за извършената работа от наетите на работа лица.Задължението за изплащане на работна заплата по отношение на всеки един работник или служител следва да бъде изпълнено в размера, установен при начисляването във ведомостите.Неизпълнението в законовия срок на договорените трудови възнаграждения от страна на работодателя съставлява нарушение на трудовото законодателство по смисъла на чл.414 КТ.Санкционираното дружество е годен субект на нарушението по чл.128 т.2 КТ тъй като се явява работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ.В това си качество същото не е изплатило трудовото възнаграждение на работника за м.февруари 2017 год. в уговорения срок.С изтичането на този срок-30.03.2017 год. състава на нарушението е бил осъществен.

       С оглед на изложеното,съдът счита че АНО е приложил правилно закона,като е отчел и обстоятелството че след извършване на проверката работодателя е изплатил трудовото възнаграждение на работника и санкцията е наложена на осн.чл.415в ал.1 във вр. с чл.414 ал.1 КТ.

        Настоящата инстанция не споделя становището на РС-Бургас,че за уреждане на трудовите правоотношение намират приложение разпоредбите на ГПК.Безспорно работника,на когото не е изплатено трудовото възнаграждение може да го претендира от работодател по общия исков ред, но това не изключва реализирането на административно-наказателната отговорност на работодателя при осъществен състав на административно нарушение.

       Настоящата инстанция не споделя и становището на въззивния съд че  на дружеството не може да бъде санкционирано с административно наказание “имуществена санкция“,тъй като чл.83 ЗАНН предвижда такава за ЮЛ при неизпълнение на задълженията им по отношение на държавата и общините.Текста на чл.415 в ал.1 във вр. с чл.414 ал.1 КТ изрично урежда отговорност за работодателя , като административното наказание е „имуществена отговорност“ от 100 до 300 лв.В същност е текста на чл.83 ЗАНН има пред вид ,че при ЮЛ се касае до обективна и безвиновна отговорност,за реализирането на която е достатъчно обективното осъществяване на запретените действия и бездействия от една страна,а от друга имуществената санкция да е предвидена в съответния закон,указ,постановление на МС или наредба на общински съвет.В случая същата е предвидена в чл.415в ал.1 КТ във вр. с чл.414 ал.1 КТ, определена е в рамките на посочения законов текст, а факта на неизплащане на трудово възнаграждение е установен по безспорен начин.

       С оглед на изложеното,съдът счита че решението на РС-Бургас е постановено в нарушение на закона,което съставлява осн. по чл.348 ал.1 т.1 НПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН за отмяна на същото .

       Тъй като делото е изяснено,съдът следва да се произнесе по същество.Пред вид изложеното следва да се приеме че атакуваното НП е издадено при спазване на административно-производствените правила така и при правилното приложение на закона поради което следва да се потвърди.

        Водим от горното,съдът

 

 

                                              Р   Е   Ш   И

 

 

        ОТМЕНЯ Решение № 272/1.03.2018 год. постановено по анд.№5035/2017 год. по описа на РС-Бургас и ПОСТАНОВЯВА:

        ПОТВЪРЖДАВА НП № 02-000891/19.09.2017 год. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                               

                                                                                            2.