Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

     1169                                 15.06. 2018 год.                     гр.Бургас

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС

на тридесет и първи май 2018 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ПАНАЙОТ ГЕНКОВ                                    

                                     ЧЛЕНОВЕ :  РУМЕН ЙОСИФОВ 

                                                              ДИАНА ПЕТКОВА                                                                                                                                                                       

Секретар    М.Вълчева

Прокурор   Д.Петров

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петкова

канд.дело № 901 по описа на 2018 г.

          За да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството по делото е по реда на чл.208 и сл.АПК във вр. с чл.63 ЗАНН.

          Образувано е по касационна жалба от ЕТ “РАДОСТ-СТОЙЧО ГИЧЕВ“от гр.Бургас срещу Решение №278/02.03.2018 год.,постановено по анд.№ 333/2018 год. по описа на РС-Бургас, с което е изменено НП издадено от Началник сектор „Оперативни дейности“ при ТД на НАП-Бургас,като размерът на наложената на касатора имуществена санкция е намален от 3000 лв. на 500 лв.

          Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон-касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.Счита,че районния съд не може да преквалифицира нарушението и да изменя наказателното постановление,а след като е прието че няма неотразяване на приходи следва да се отмени цялото НП.Твърди че са налице и предпоставките на чл.28 ЗАНН.Иска отмяна на съдебния акт, както и на НП.

         В с.з. касаторът,чрез процесуалният си представител поддържа изцяло жалбата.

         Ответната страна ,редовно и своевременно призована не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

         Представителят на ОП-Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.Счита, че решението на въззивната инстанция не страда от пороци съставляващи основания за неговата отмяна.

         Настоящата съдебна инстанция, извърши проверка на оспорения съдебен акт на посочените в него касационни основания, които съставляват такива по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН., както и служебна проверка  с оглед чл.218 ал.2 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН и  приема за установено следното:

        Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законово установения срок по чл.211 ал.1 АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл.212 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

        Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

        С решението, предмет на касационната проверка РС-Бургас е изменил НП №273764-F302526/26.06.2017 год.,издадено от Началник  на сектор „Опративни дейности“ при ТД на НАП-Бургас,с което на ЕТ “Радост-Стойчо Гичев“ за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 ЗДДС е наложено на осн.чл.185 ал.2 ЗДДС имуществена санкция в размер на 3000 лв. като намалява същата на 500 лв.

        За да постанови своя съдебен акт РС- Несебър е приел,че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на наказателното постановление, като е преценил че нарушението и обстоятелствата при които  е извършено са описани  пълно и ясно, а фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото  доказателства. В същото време решаващият съд е приел ,че неправилно е приложена санкционната норма на чл.185 ал.2 вместо по чл.185 ал.2 изр. последно във вр. с ал.1 ЗДДС,тъй като по делото не са ангажирани доказателства а липсва и твърдения от АНО че разликата между отчетената сума по ФУ и наличните парични средства в касата на  търговския обект,стопанисван от касатора се дължи на невъвеждането в касовия апарат на приходи,поради което е изменил размера на наложената имуществена санкция от 3000 лв. на 500 лв.

        Настоящият състав  споделя изцяло направените от въззивната инстанция правни изводи.Съдебното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци и е съобразено с материалните норми и процесуалните правила.Фактът на извършеното нарушение и неговото авторство са безспорно установени.В случая от фактическа страна е установено че при извършване на 11.05.2017 год. около 11.30 ч. на проверка от служители на ТД на НАП за спазване на данъчното законодателство на обект –магазин за плодове и пакетирани стоки, находящ се в гр.Бургас,ж.к.“Изгрев“, стопанисван от ЕТ “Радост-Стойчо Гичев“ е констатирана разлика в касовата наличност в размер на 61.57 лв., като разчетената касова наличност от монтираното и действащо в обекта ФУ е 20.78 лв., а фактическата такава- 82.35 лв.Липсват доказателства по делото тази сума да е в резултат от продажби,поради което актосъставителят и наказващия орган правилно са квалифицирали установеното нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18 , съгласно която“Извън случаите на продажба всяка промяна в касовата наличност/начална сума,въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите “служебно въведени“или “служебно изведени“ суми.

      Според разпоредбата на чл.185 ал.2 ЗДДС извън случаите на ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба-за физически лица,които не са търговци или имуществена санкция-за юридически лица и еднолични търговци ,като последната е от 3000 до 10 000 лв., а съгласно изр. второ на същата разпоредба-когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал.1.Доколкото в делото не е установено че разликата в касовата наличност се дължи на неотразяване на приходи то размерът на наложената имуществена санкция следва да се определи по ал.1 на чл.185 ЗДДС, а именно от 500 до 2000 лв.,поради което и правилно същата е приложена от въззивния съд.

        В случая не е налице пречка да се процедира по този начин,тъй като не се променят фактите срещу които се защитава касатора,поради което и не е нарушено правото му на защита.В административно-наказателния процес пред районния съд не може да се променя правната квалификация на деянието,но  в случая тя не се променя.Тя е такава по чл.185 ал.2 ЗДДС-установена положителна разлика между разчетената касова наличност по ФУ и фактическата такава.Различие съществува само когато тази разлика не води до неотразяване на приходи.Тогава квалификацията пак е по чл.185 ал.2 ЗДДС,но се налага по леката санкция по ал.1.Т.е. няма преквалификация на нарушението, а налагане на по-благоприятно за дееца наказание,съобразно чл.337 ал.1 т.2 НПК приложима по силата на чл.84ЗАНН.

       Настоящия състав счита ,че определения от районния съд размер на наложената имуществена санкция,а именно 500 лв.е съобразен с чл.27 ЗАНН и е подходящ за постигане на целите на административните наказания визирани в чл.12 ЗАНН.

      Като неоснователни  настоящия състав преценява искането за прилагане на чл.28 ЗАНН,поради маловажност на извършеното административно нарушение.Легално определение за „маловажен случай“ се съдържа в разпоредбата на чл.93 т.9 НК и това е такова деяние при което извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.Преценката се прави на база конкретните фактически данни отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното.В конкретния казус нарушението не разкрива белези които да го определят със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните обичайните случаи.

       С оглед на изложеното  ,настоящата инстанция не установи наличието на касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила като валидно,допустимо и правилно.

        Водим от горното и на осн.чл.221 ал.2 АПК във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН съдът

                                             

 

                                               Р   Е   Ш   И

 

      ОСТАВЯ в сила Решение № 278/2.03.2018 год.постановено по анд.№333/2018 год. на РС-Бургас.

      Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                               2.