Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

        421                              07.03.2018 година                                     гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1.  ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Й. Б., в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 8 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от В.П.П. с ЕГН **********, представляван от пълномощника адв. С.Х.Г.- Т., със съдебен адрес:***9, против решение № 133 от 16.11.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 264/2017 г. по описа на Районен съд- Карнобат.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона и съществени нарушения на процесуални правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание касаторът не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, Карнобатският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 61/12.06.2017 г., издадено от директора на РИОСВ- Бургас, с което на основание чл. 151, ал.2, т.6 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложено на касатора В.П. административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева за нарушение по чл. 19, ал.3, т.15 от същия закон.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин с допустимите доказателства, и правилно е отнесено към санкционната разпоредба на чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО. Отбелязал е, че не са предвидени и не са предприети от П. в качеството му на кмет на община Сунгурларе конкретни мерки за почистване на създадените на територията на общината незаконни сметища, поради което законосъобразно именно посоченото лице е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

Според настоящия касационен състав, решението е правилно.

От фактическа страна по делото е установено, че санкционираното лице заема длъжността кмет на Община Сунгурларе, към чиято територия принадлежат селата Чубра, Славянци, Грозден, Манолич, Садово и Дъбовица. През м.февруари 2017 г. била издадена заповед на министъра на околната среда и водите за извършване от РИОСВ на проверки по речните корита и прилежащите им територии. За издадената заповед били уведомени всички кметове на общини на територията, контролирана от РИОСВ- Бургас, с указание да предприемат незабавни действия, включващи проверки и почистване на нерегламентирани замърсявания по речните легла в срок до 19.03.2017 г. На 19.04.2017 г. била извършена от служители на РИОСВ- Бургас проверка на достъпните участъци около населените места. В хода на проверката в селата Дъбовица, Садово и Манолич било установено значително количество битови отпадъци и отпадъци от селскостопански дейности, намиращи се в непосредствена близост до коритото на реката, чрез която достигали до язовир „Камчия“. Деретата около селата Грозден, Славянци и Чубра също били замърсени с отпадъци, образуващи незаконни сметища. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол № 011856/К-11-26, връчен на присъстващия при извършването и́ служител на общината- ст. специалист С. Д.. На 23.05.2017 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу П. за това, че в качеството на кмет на общината не е предотвратил изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и не е организирал почистването на нерегламентирано изхвърлените отпадъци в речните легла и прилежащите им територии. Депозираните от последния в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения били счетени за неоснователни от наказващия орган и на 12.06.2017 г. било издадено обжалваното наказателно постановление. По тези факти страните не спорят.

В разпоредбата на чл. 151, ал.2, т.6 от ЗУО е предвидено административно наказание- глоба за кмет на община и/или длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им. От данните по делото е видно, че в хода на извършената от служители на РИОСВ проверка са констатирани на територията на Община Сунгурларе незаконни сметища, подробно описани в съставения констативен протокол. Данни за предприети от кмета на общината конкретни мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и създаването на незаконни сметища не са установени в хода на административнонаказателното и на съдебното производство, поради което и обосновано е прието, че са налице елементите от състава на нарушението, за което последният е санкциониран. С депозираното в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН възражение касаторът е заявил, че е възложил тази дейност на кметовете и кметските наместници на съответните населени места, и не следва да носи отговорност за тяхното бездействие. Това възражение е неоснователно и правилно е отхвърлено както от наказващия орган, така и от районния съд. С нормата на чл. 19, ал.3, т. 15 от ЗУО дейността по предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища е възложена на кмета на общината. На основание чл. 151, ал.2, т.6 от ЗУО последният носи отговорност за неизпълнението на това задължение, включително при възлагането му на други лица. Следва да се посочи, че с делегиране на правомощията си кметът не се лишава от тях- те не излизат от компетентността му, която е нормативно определена, независимо от предоставянето им в определен обем на друг орган. Ето защо съдът приема, че законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, поради което касационната жалба се явява неоснователна.

В производството пред районния съд са събрани всички относими и допустими доказателства, като оценката на същите е извършена в съответствие с изискванията на чл. 107, ал. 5 от НПК, приложим в първоинстанционното производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН. КРС е обсъдил всички доказателствени източници и е извел значението на гласните доказателства според точното им съдържание. Приетата фактическа обстановка е била установена по несъмнен начин от показанията на разпитания свидетел, които съдът правилно е кредитирал, като последователни и непротиворечиви, и от приложените в преписката писмени доказателства. Ето защо доводите на касатора, че съдържанието на приобщените доказателствени източници налага други фактически изводи, са неоснователни.

В заключение, не се установяват наведените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение като постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 133 от 16.11.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 264/2017 г. по описа на Районен съд- Карнобат.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                                

2.