Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 794                    от 04.05.2015г.            град Б.

 

Административен съд Б., втори състав, на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря С.Х. като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 8 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156, вр. с чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл. 4 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК 201906947, гр.София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 13, представлявано от Л. П. – прокурист, против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ008227/ 03.11.2014 г., издаден от орган по приходите – главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ („МПДТР“) при Община Б., потвърден с Решение № 70-00-7315/4/01.12.2014 г. на Директора на Дирекция „МПДТР“ при Община Б., с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци (ТБО) за 2013г. и за 2014г., за имот с идентификатор 07079.8.824, находящ се в м. „Капчето“, в гр.Б., в общ размер на главницата 537,29 лева и лихви 46,60 лева. В жалбата се прави искане да се отмени оспорения акт като неправилен и  незаконосъобразен. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не изпраща представител.

Ответната страна – Директора на Дирекция „МПДТР“ при Община Б., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. М. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Б.кият административен съд намира за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С покана за доброволно изпълнение на основание чл. 182, ал. 1 от ДОПК с изх. № ПДП008671/21.11.2014 г. дружеството е поканено да изпълни задължението си за плащане на различни местни данъци и такси, като в текста на поканата изрично са посочени правните последици, които биха настъпили при неплащане.

С оспорения АУЗД № АУ008227/03.11.2014 г., издаден от С.В. на длъжност главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ („МПДТР“) при Община Б., в качеството й на орган по приходите, са установени задължения на дружеството-жалбоподател за такса битови отпадъци (ТБО) за 2013 г. в размер 96,21 лева, от които главница в размер на 85,94 лева и лихви 10,27 лева, както и данък върху недвижимите имоти общо 284,26 лева, от които главница в размер на 253,90 лева и лихви – 30,36 лева. Аналогично, за 2014г. са установени както следва: ТБО в размер 51,65 лева, от които главница в размер на 50,13 лева и лихви 1,52 лева, както и данък върху недвижимите имоти общо 151,77 лева, от които главница в размер на 147,32 лева и лихви – 4,45 лева. Лихвите са определени към 03.11.2014г. Посочените местни данъци и такси са определени за собствения на дружеството недвижим имот, представляващ земя с площ  от 4 305 кв. м.,с идентификатор 07079.8.824, заедно с построената върху имота сграда – войнишка кухня, с разгъната застроена площ 629 км. м., с идентификатор 07079.8.824.1, разположени в м. „Капчето“ в гр.Б.

В АУЗД изрично е посочено, че същият се издава на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с подадена декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) вх. № 4343/21.03.2012г. Посочено е още, че административният орган не е установил  несъответствие в данните по подадените от дружеството – жалбоподател декларация. Не се спори между страните относно авторството на посочените декларации. Установено е, че на основание чл. 11 от ЗМДТ дружеството следва да заплати данък върху недвижимите имоти, а на основание чл. 64 от ЗМДТ да заплати ТБО. В акта не е посочен идентификаторът на имота за който определените публични задължения се отнасят, но е посочен номерът на декларацията с който той е деклариран – вх.№ ДК1400-4378/21.03.2012г., поради което предвид факта, че декларирането е извършено именно от дружеството-жалбоподател, което изрично е посочило в тази декларация, че се отнася за имот с идентификатор 07079.8.819, нито за съда, нито за самия жалбоподател не може да има съмнение, че процесния АУЗД се отнася именно за този имот. Освен това в решението на горестоящия административен орган, с което е потвърден акта по административен ред, точният идентификатор на имота е посочен, поради което правилно Директора на Дирекция „МПДТР“ при Община Б. се е позовал в решението си на Тълкувателно решение №16 от 03.ІІІ.1975г., ОСГК.

Актът е връчен на 06.11.2014г., видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 8000 0193FK 1.

Срещу така постановения АУЗД, реализирайки процедурата на административно обжалване, предвидена в чл. 152 и сл. от ДОПК, дружеството жалбоподател е подало жалба вх. № 70-00-7315/24.11.2014г., по която с Решение № 70-00-7315/10/ 01.12.2014г., Директорът на Дирекция „МПДТР“ при Община Б. е потвърдил АУЗД № АУ008233/03.11.2014г. Решението е връчено на 05.12.2014г., съгласно представеното известие за доставяне ИД PS 8000 0192GZ G.

В срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК – на 22.12.2014г., актът е обжалван по съдебен ред с настоящата жалба. В сезиращата съда жалба са заявени твърдения, съгласно които оспорения АУЗД е незаконосъобразен и неправилен, издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и при неспазване на административнопроизводствените правила. Твърди се, че имотът е неидентифициран, тъй като дружеството притежава общо 14 имота на територията на гр. Б.. Сочи се, че имотите са обект на изпълнително производство по изпълнително дело № 2012709040055 при ЧСИ рег. № 709 Я.Б.. Към жалбата са приложени влезли в сила съдебни решения на Окръжен съд Б. относно различни имоти, притежавани от дружеството, включително и Решение № І-1113/10.11.2014г. по в.гр.д. 1983/2014г. на Окръжен съд Б. относно имота, за който са дължими ТБО и данък недвижими имоти по оспорения АУЗД.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, съдът приема, че процесният АУЗД следва да се отмени по следните съображения:

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - ал. 5 от ЗМДТ. Според чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители - чл. 4, ал. 3, а съгласно ал. 4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране” в Дирекция „МПДТР“ при Община Б., съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ и правомощията са му предоставени със Заповед № 1681/ 01.07.2014г. на Кмета на Община Б. и Удостоверение № 24-00-1976/1/10.11.2014г. на Община Б. за заеманата длъжност от С.В. – експертът, издал АУЗД.

Оспореният акт е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите може да издаде служебно акт за установяване на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая са налице предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото не е налице спор по делото, че дружеството не е платило задълженията си за данък недвижими имоти и ТБО за притежавания от него недвижим имот на територията на Община Б..

По делото е приложено Решение № ІІ-831/28.07.2014 г. по в.гр.д.№ 985/2014 г. на Окръжен съд Б.. От съдържанието на същото се установява, че процесният имот, за който са дължими вземанията за данък недвижими имоти и ТБО за 2013г. и за 2014г. е бил предмет на публична продан. Предмет на в.гр.д. № 985/2014 г. по описа на Окръжен съд Б. е оспорване на Постановление за възлагане на имот с идентификатор 07079.8.824; 07079.8.824.1 и други от „ГУСВ“ ЕАД, като жалбата на търговското дружество е оставена без уважение. Тъй като решението на съда е окончателно, на основание чл. 496, ал. 2 от ГПК от датата на неговото постановяване – 28.07.2014 г. имотът вече не е в патримониума на жалбоподателя и от тази дата той не дължи данъци и такси за него. В този смисъл съдът следва да разгледа установените задължения в тежест на дружеството поотделно за всяка от двете календарни години, а именно:

Относно 2013 г. - при издаването на обжалвания акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, който да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В акта е посочена дължимата ТБО в общ размер, като не са посочени по отделно размерите на дължимите такси за всяка една от услугите, които са включва в тази такса, но между страните няма спор относно този факт. В оспорения АУЗД се съдържат и задълженията за данъка върху недвижимите имоти. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че така определените с процесния АУЗД задължения за данък недвижими имоти и ТБО са недължими, тъй като той не е собственик на имота. Безспорно се доказа, че през цялата 2013 г. „ГУСВ“ ЕАД е собственик на имота и следователно определените му от органа по приходите задължения са дължими. По изложените причини жалбата в тази си част е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Относно 2014г. – по делото се доказа, че от 28.07.2014 г. „ГУСВ“ ЕАД не е собственик на имота. Органът по приходите не е съобразил този факт и е определил задълженията на дружеството за цялата календарна 2014 година, докато на практика задължения за данък недвижими имоти и ТБО са дължими от жалбоподателя само за периода 01.01.2014 г. – 27.07.2014 г. включително. По делото не са налични данни относно методиката на определяне на посочените видове задължения за 2014 г. и съдът не е в състояние сам да определи конкретния размер на задълженията на жалбоподателя. Отделно от това по делото не е представено Постановление за възлагане на процесния имот от ЧСИ Я.Б..

По тази причина съдът намира, че следва да отмени АУЗД № АУ008227/03.11.2014 г. в частта за определените задължения за 2014г. и да върне същия на органа по приходите, с указание да определи точния размер на задължението на „ГУСВ“ ЕАД за периода, в който дружеството е притежавало собствеността на имота.

По делото е направено искане от представителя на ответника за присъждане на разноски. Предвид размера на потвърдената част (общо 96,21 лева задължение за ТБО, включващо главница и лихва и 284,26 лева задължение за данък върху недвижите имоти, включващо главница и лихва), като съобрази нормата на чл.143 от АПК и на основание чл.8, ал.1,т.1 от наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

 

Мотивиран от горното, Административен съд Б., втори състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация № АУ008227/03.11.2014 г., издаден от орган по приходите – главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ при Община Б., в частта, в която „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК201906947, гр.София е задължено да заплати данък недвижими имоти и лихви върху него за 2014 г. в размер на 151,77 лева и такса битови отпадъци и лихви върху нея в размер на 51,65 лева.

ВРЪЩА преписката на орган по приходите – главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ при Община Б. за определяне размера на задълженията за данък недвижими имоти и за такса битови отпадъци за 2014 г. съгласно дадените указания.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК 201906947, гр.София в останалата й част.

ОСЪЖДА Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, ЕИК 201906947, гр.София да заплати на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ при Община Б. 300 (триста) лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.                                                    

 

                                      

                                                                            СЪДИЯ: