ПРОТОКОЛ

 

 

 

Година 2014, 30.09.                                                                    град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД       Х АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ

На тридесети септември                       две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

 

Секретар: С.А.

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Драгнева

Административно дело номер 895 по описа за 2014 година

 

На именното повикване в 10:34 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г.А.Г., редовно уведомен, не се явява.

 

ОТВЕТНИКЪТ Началник на областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението” Бургас, редовно уведомен, се явява лично.

 

Явява се свидетелят И.И.К., редовно призован.

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от адвокат К. с искане за отлагане на делото поради служебен ангажимент.

 

ОТВЕТНИКЪТ: Да се даде ход на делото.

 

Съдът счита, че не са налице основанията на чл. 139, ал. 1 от АПК за отлагане на делото, тъй като по делото липсват доказателства за невъзможност за явяване на жалбоподателя, като същевременно същият се представлява освен от адвокат К. и от адвокат Г.И., за който адвокат липсват доказателства, че не може да се яви в днешното съдебно заседание. Също така към молбата за отлагане на делото не са приложени доказателства за служебната ангажираност на адвокат К., с оглед на което съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

ОТВЕТНИКЪТ: Няма да соча доказателства. Да се пристъпи към разпит на допуснатия свидетел.

 

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля К., като снема самоличността му, както следва:

 

И.И.К. – 36 години, български гражданин, семеен, неосъждан. Работи в участък „Пожарна безопасност и защита на населението” Малко Търново, като водач на специален автомобил.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК за даване на неверни свидетелски показания. Обещава да говори истината.

 

ВЪПРОС НА СЪДА: Познавате ли жалбоподателя Г.Г.?

 

СВИДЕТЕЛЯТ К.: Да, познавам жалбоподателя Г.Г. от службата, колеги сме.

 

ВЪПРОС НА СЪДА: Запознати ли сте със случката на 26.02.2014г., за която му е наложено дисциплинарно наказание?

 

СВИДЕТЕЛЯТ К.: Да, запознат съм.

 

ВЪПРОС НА СЪДА: Какво можете да ни кажете – какво се случи, присъствахте ли лично или знаете по думите на някой за тази случка?

 

СВИДЕТЕЛЯТ К.: С Г.Г. бяхме в една смяна и при смяната със следващата дойде старши пожарникар К.Г. и си влезе в неговата канцелария и извика Г.Г. при него. Там  аз не съм пряк свидетел на това, което е станало в стаята, аз бях в дежурната стая – другата стая, която е съседната и попълвах документи за сдаване на дежурството.

 

ВЪПРОС НА СЪДА: Нещо чуваше ли се е от тази стая?

 

СВИДЕТЕЛЯТ К.: Аз не съм чул какво е ставало вътре, те си знаят. Аз единствено чух, че Г.Г. извика: „И., хвана ме за гушата.” Аз станах от бюрото и тръгнах към тяхната стая, при което Г.Г. влезе в дежурната стаята и каза: „Хвана ме за гушата.”. Аз му казах: „Стига сте се занимавали с такива работи!” и Г. се върна в съседната стая при К.Г.. Тогава вече и аз отидох там. Г.Г. започна да вика на К.Г.: „Какъв си ти, че ще ме хващаш за гушата? Какво си мислиш ти, че ме е страх от тебе ли?”, и последното беше: „Хайде да излезем на вън!”. Само това чух, не знам какво имаше предвид. К.Г. си мълчеше само и ние след това си тръгнахме.

 

ВЪПРОС  НА СЪДА: Да знаете преди това да е имало между тях спорове?

 

СВИДЕТЕЛЯТ К.: Знам от Г., че е имало някаква случка със сина на К.Г. и той мисли, че оттам има някакво негативно отношение към него. Знам, доколкото Г. ми е казвал за тази случка, а именно в детската градина „Чайка” в ж.к. „Меден Рудник”, когато отишъл Г.Г. да си взима детето, отвън има пейки и е имало 7-8 момчета, които са пушели цигари, викали са и са псували и госпожите им правели забележка, но те не са им обърнали внимание. Г. се е намесил, отишъл и направил забележка да се махат и им се развикал. Познал сина на К.Г.. Това е, друго нищо не знам. Това е по думите на Г..

 

ВЪПРОС НА СЪДА: Да е имало забележки от страна на К.Г. към Г. за това, че канцеларията е била в лошо състояние, че е мръсна, че е имало боклук?

 

СВИДЕТЕЛЯТ К.: Преди случката не съм бил свидетел на такива неща.

 

ВЪПРОС НА СЪДА: По принцип как си е поддържал стаята? Тя дежурна стая ли е?

 

СВИДЕТЕЛЯТ К.: Това е канцелария на К.Г.. Там си държи документи. Само той има достъп до тази стая, ние изобщо не влизаме там, но тогава я ползваше и Г.Г., когато беше на смяна. Тази канцелария не се заключва.

 

ВЪПРОС НА СЪДА: Като влязохте в стаята в онзи ден, имате ли спомен какво е било състоянието?

 

СВИДЕТЕЛЯТ К.: Не мога да кажа какво е било състоянието и́, не си спомням.

 

ОТВЕТНИКЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.

 

Съдът ОСВОБОЖДАВА свидетеля, който напусна залата.

 

ОТВЕТНИКЪТ: Нямам доказателствени искания. Да се приключи събирането на доказателствата.

 

Съдът по доказателствата,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства.

 

ДАВА думата по същество:

 

ОТВЕТНИКЪТ: Моля да бъде отхвърлена жалбата. Поддържам наказанието и искам да кажа, че съм провел предварително по два разговора с двамата поотделно преди издаване заповедта за наказание, като след тези два разговора съм провел и общ разговор с двамата, тъй като се работи в екип, екипът е от двама човека и не е допустимо да остават конфликти, които не са изяснени между служителите. С цел изясняване на конфликта проведох много обстойни разговори, които не са оформени в писмен вид и с двамата, но ситуацията беше разказана доста подробно от двамата. Считам, че дори и К.Г. да си е превишил правата, редно беше Г.Г. да се възползва от нормативната уредба, която е ясно разписана в МВР и да подаде жалба, а не да търси саморазправа. Имайки предвид поведението на Г. през годините и службата му до момента, има определени натрупвания, които отново казвам, че не са отразени по тази преписка и реших, че има някаква кумулативност в поведението му и основно небазирайки се на това какво му е било поведението преди това, как е постъпил след като Началникът на участъка в Малко Търново К.Г. му е направил забележка, той вместо да търси решение на проблема, отива на саморазправа, вътрешното ми убеждение е и затова постъпих така принципно да бъдат наказани и двамата с „Порицание” за 6 месеца, което е минималният срок за нарушението „Порицание”. Двамата са наказани с едно и също наказание,  като К.Г. не го жали и неговото наказание влезе в сила.

 

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе в срок.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

 

Заседанието приключи в 10:52 часа.

 

 

             СЕКРЕТАР:                                          СЪДИЯ: