Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 1093

 

гр. Бургас, 01.06.2018 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –   БУРГАС, в публично заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

     ЧЛЕНОВЕ:  СТЕЛА ДИНЧЕВА

                                                                  АТАНАСКА АТАНАСОВА

                                                                          

При участието на секретаря М.В. и на прокурора ДЕЯН ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА касационно административно-наказателно дело № 890 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 Производството е образувано по касационна жалба на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор със седалище и адрес на управление в гр. София срещу решение по АНД № 455 по описа на Районен съд Карнобат за 2017 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С решение № 25 от 19.02.2018 год. постановено по АНД № 455/2017 год. на Районен съд Карнобат е отменено наказателно постановление № НЯСС-133/12.10.2017 год. издадено от Заместник – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. София, с което на Община Сунгурларе, представлявана от В.П. – кмет на общината е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите (ЗВ) за нарушение на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от същия закон. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и потвърди наказателното постановление.

Касаторът обжалва в срок горепосоченото решение на районния съд като в жалбата се навеждат доводи за материална незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт.

В с.з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява

В с.з. ответникът по касационното обжалване редовно и своевременно призован не се представлява.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице били условия атакуваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила. 

Настоящата съдебна инстанция след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становището на прокурора и анализира събраните по делото доказателства намира касационната жалба за подадена в срок, процесуално допустима, и по същество – основателна.

Въз основа на събраните от първата инстанция доказателства настоящият съд намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.05.2017 год. при извършена проверка на язовир „Есен 2“ собственост на община Сунгурларе находящ се в поземлен имот 000480 в землището на село Есен, е установено неизпълнение на предписание: „Да се премахне храстовидна и дървесна растителност по водния и сухия откос на стената“ дадено в КП № 06-01-216/25.07.2016 год. със срок 28.10.2016 год. Отговорността на Община Сунгурларе е ангажирана за това, че в качеството на собственик  на язовира не е изпълниал задължително предписание. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.

 Районен съд Карнобат е отменил обжалваното наказателно постановление като е приел, че текста на посочената като нарушена разпоредба на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ не съдържа правило за поведение насочено към трети лица – адресати на закона и следователно няма как да бъде нарушена от тях.

Настоящата касационна инстанция не споделя изводите на Районния съд при следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 от ЗВ имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Неизпълнението на дадено задължително предписание от адресата му съставлява административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, съгласно който се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 – от 1000 до 20 000 лева.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че към датата на извършената от контролните органи на ДАМТН проверка на язовир „Есен 2“ от собственикът на язовира община Сунгурларе не е изпълнила задължителното предписание със срок за изпълнение 28.10.2016 год. Следователно, деянието е съставомерно от обективна страна и правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. Със съдържанието на констативния протокол е запознат присъствалия при проверката представител на община Сунгурларе – инж. Г.А.. Въпреки задължителният му характер това предписание не е изпълнено в определения срок, което се установява от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели. С оглед изложеното правилно с бездействието си касаторът е осъществил от обективна страна състава на констатираното нарушение и правилно е санкциониран с налагане на имуществена санкция в предвидения в закона минимален размер.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на Районен съд - Карнобат, че в случая при съставяне на АУАН и НП е било нарушено правото на защита на санкционираното лице. Макар посочената в наказателното постановление като нарушена разпоредба на чл. 190а, ал. 1 т. 3 от ЗВ да урежда правомощия на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 да дават задължителни предписания, в случая санкцията е наложена на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, която разпоредба съдържа както диспозиция, така и санкция за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Следователно, не е налице противоречие между констатираното и санкционираното административно нарушение, съответно не е нарушено съществено правото на защита на жалбоподателя.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК  във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIII състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 25 от 19.02.2018 год. постановено по АНД № 455/2017 год. на Районен съд Карнобат, с което е отменено наказателно постановление № НЯСС-133/12.10.2017 год. издадено от Заместник – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. София и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-133/12.10.2017 год. издадено от Заместник – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор  гр. София, с което на Община Сунгурларе, представлявана от В.П. – кмет на общината е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите (ЗВ) за нарушение на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от същия закон.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

                                                 

 ЧЛЕНОВЕ