Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

№ 448/14.03.2016 година, град Бургас

 

Административен съд – Бургас, на десети март две хиляди и шестнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Драгнева 

Веселин Енчев

 

при секретар С.Х. и прокурор Галя Маринова

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 88/2016 година 

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на „Агрошанс комерс“ ЕООД – Карнобат с ЕИК *** против решение № 140/19.11.2015 година по н.а.х.д. № 333/2015 година на Районен съд – Карнобат (РС), с което е изменено наказателно постановление № 74/28.08.2015 година на директора на РИОСВ – Бургас (НП).

С НП на дружеството, за нарушение на чл.155 ал.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), на основание чл.166 т.3 от ЗООС, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева, която е намалена от РС на 2 000 (две хиляди) лева.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно. Твърди се, че в производството по налагане на санкциите не са допуснати съществени процесуални нарушения, като са били „преплетени“ процедури от различни материалноправни закони. Заявява се, че съдът е възприел неправилно фактическата обстановка по спора, а оттам е формирал погрешни правни изводи относно субекта, на когото следва да бъде наложена санкцията. Поддържа се, че НП е съобразено с приложимото материално право.

Иска се решението на РС да бъде отменено, като бъде отменено и НП.

Отвeтникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.

Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Дружеството е санкционирано за това, че не е изпълнило в указания седемдневен срок писмени предписания, дадени от РИОСВ – с писмо изх. № 4677/18.06.2015 година (лист 11 – 12 от н.а.х.д. № 333/2015 година). В писмото, във връзка с постъпили сигнали за неприятна миризма на производствената площадка, използвана от „Агрошанс комерс“ ЕООД,  е указано на търговеца, в срок до седем дни от получаване на предписанието да: 1. представи заверени копия от конкретно посочени документи във връзка с установена технологична инсталация за преработване на отпадъци и осигуряването на надлежно опаковане на преработения материал; 2. представи паспортни данни за използван котел за подгряване и 3. увеличи височината на изпускащото устройство (комина) над котела.  

РС е приел, че извършването на нарушението е доказано, а предписанията не са изпълнени. Изложил е съображения за прекомерност на размера на определената имуществена санкция и е намалил размера й.

Касационната жалба е основателна.

Съдът не споделя възражението на касатора, че дадените предписания от РИОСВ са нищожни. Съгласно чл. 14 ал.4 от ЗООС, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления.

В конкретния случай, предписанията са издадени от директора на РИОСВ, който е компетентен орган, по силата на закона и може да задължи търговеца за представянето на поисканите документи и извършване на предписаните действия. Предписанията на се обжалвани по съответния ред и са породили правните последици, целени с тях. За адресата им е възникнало административно задължение да предостави поисканите ду документи и да извърши предписаните действия.

При реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, обаче, е допуснато съществено нарушение, което е засегнало правото му на защита.

При налагане на наказанието административнонаказващият орган е приел, че е допуснато нарушение на чл. 155 ал.2 от ЗООС, а нарушителят следва да бъде наказан по чл. 166 т.3 от ЗООС

Съгласно чл. 166 т.3 от ЗООС, с наказанията по чл. 165 се наказват и лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица.

Според чл. 155 ал.2 от ЗООС, в протоколите по ал. 1 се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им.

И двете цитирани разпоредби са препращащи – чл. 166 т. от ЗООС препраща към чл. 165 от ЗООС, а нормата на чл. 155 ал.2 от ЗООС препраща към чл. 155 ал.1 от ЗООС, т.е. те не могат да се използват самостоятелно при налагане на имуществената санкция, а задължително - при квалифициране на нарушението – би следвало наказващият орган изрично да ги обвърже в НП с чл. 165 и чл. 155 ал.1 от ЗООС.

Съгласно чл. 155 ал.1 от ЗООС,  по време на извършването на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл. 148, ал. 3, съставят констативни протоколи. Текстът на чл. 165 от ЗООС предвижда, че длъжностно лице, което не допусне в обекта или на територията контролен орган, извършващ проверка, измерване или вземане на проба, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв. Имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. се налага на юридическото лице или едноличния търговец в случаите, когато негов работник или служител извърши нарушение по ал. 1, независимо от това дали контролният орган може да установи самоличността на работника или служителя.

Според настоящия касационен състав, коректната правна квалификация на извършеното нарушение е следвало да включи в НП, наред с цитираните изрично норми, нормите на чл. 155 ал.1 и чл. 165 от ЗООС, за да не бъде засягано правото на защита на санкционирания субект – да разбере в пълна степен обвинението. Това, обаче, не е направено от административнонаказващия орган, с което описанието на нарушението, от правна страна, е останало неясно. Нарушението е съществено и е основание за отмяна на издаденото НП. Така, решението на РС следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което НП да се отмени.

В съдебното заседание процесуалният представител на касатора е поискал да му бъдат присъдени разноски – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.03.2015 година (лист 18).

Искането е неоснователно.

Съгласно тълкувателно решение № 2/03.06.2009 година на Върховен административен съд по тълкувателно дело № 7/2008 година, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. В този смисъл, искането не може да бъде уважено.

 

По изложените съображения, на основание чл.220 във връзка с чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

           

ОТМЕНЯ решение № 140/19.11.2015 година по н.а.х.д. № 333/2015 година на Районен съд – Карнобат.

Вместо него постановява

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 74/28.08.2015 година на директора на РИОСВ - Бургас.

 

            Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: