Р Е Ш Е Н И Е

 

   Номер 616            Година 18.03.2013          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира ДРУМЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Желязко Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 88 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Кмета на Община Бургас против решение № 2001/26.11.2012год., постановено по нахд № 3913/2012год. по описа на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление, като излага подробни възражения досежно течението на преклузивния срок по чл.34 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – ЕТ „Атлитранс – Л.П.”, гр.Камено с ЕИК ***, оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли да бъде оставено в сила първоинстан ционното съдебно решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба и отмяна на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 521/28.08.2012г. на началник отдел „Обслужване на данъкоплатци”, Дирекция МПДТР на Община Бургас, с което на ЕТ „Атлитранс – Л.П.” е наложена имуществена санкция в размер на 450 лева за нарушение на §21 от ПЗР от ЗИДЗМДТ, вр. чл.14, ал.1 от ЗМДТ. За да постанови решението си съдът е приел, че актът за установяване на административно нарушение е следвало да бъде съставен най-късно до 01.10.2010г. и доколкото в случая същият е съставен на 29.06.2012г., т.е. след изтичане на 3-месечния преклузивен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН от откриване на нарушителя, вече е погасена правната възможност на наказващия орган да ангажира отговорността му, който порок влече след себе си незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя е предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането и. От своя страна неспазването на същите представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което опорочава издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна.

Не е спорно между страните, че ответникът по касация не е подал декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ за нежилищен недвижим имот, придобит преди 01.01.2010г., в законоустановения срок до 30.06.2010г., от което следва извода, че формално е налице осъществен състав на нарушение по §21 от ПЗР от ЗИДЗМДТ вр. с чл.14, ал.1 от ЗМДТ. За това нарушение на 29.06.2012г. е съставен АУАН №  524, а в последствие е издадено наказателно постановление № 521/28.08.2012г..

Съгласно  чл.14, ал.1 от ЗМДТ, за новопостроените или придобитите по друг начин имоти, собственикът уведомява за това писмено в двумесечен срок териториалната данъчна дирекция по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. За неспазване на така регламентираното задължение се предвижда глоба за нарушителите в размер от 500 до 3 000лв., на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ. От своя страна с нормативния текст на § 21 от ПЗР към ЗИД на ЗМДТ /обн. ДВ, бр. 95 от 2009г., в сила от 01.01.2010г./, на предприятията е вменено еднократното задължение в срок до 30.06.2010г. да подадат декларации по чл.14 от закона за вече притежаваните от тях нежилищни имоти, към влизането в сила на изменението на закона.

Доколкото предвиденият за подаване на декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ срок е до 30.06.2010г., то първият възможен момент от който може да се установи нарушителят е денят следващ крайния срок за подаване на същата, като за установяването му е достатъчно да се констатира само факта на бездействието. За административнонаказващия орган е било обективно възможно да предприеме необходимите действия за установяване на нарушителя, който въпреки че е задължен не е подал декларация в нормативно определения срок, като подобни действия по никакъв начин не са обусловени от необходимостта от опосредяващи ги действия. Ето защо, след като още на 01.07.2010г. от наказващия орган може да се установи неподаването на декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, съответно извършването на административно нарушение и нарушителя, то последният ден, в който може да се състави акт за установяване на административно нарушение е 01.10.2010г. В случая акта за установяване на административно нарушение е съставен на 29.06.2012г., като предвидения в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН преклузивен срок е изтекъл, поради което правилно първоинстанционния съд е отменил издаденото наказателно постановление.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2001/ 26.11.2012год., постановено по нахд № 3913/2012год. по описа на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.   

           

 

                 

                                            2.