ОПРЕДЕЛЕНИЕ     1657

 

гр. Бургас, 16.07.2018 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –   БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

  ЧЛЕНОВЕ:  РУМЕН ЙОСИФОВ

                                                          СТЕЛА ДИНЧЕВА

                                                                 

При участието на секретаря К. Л. и на прокурора Х. К., като разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА частно касационно административно-наказателно дело № 887 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по частна жалба от П.В.Н. чрез адв. Д.М.против определение № 32 от 26.02.2018 год. постановено по а.н.д.№ 1052/2017 год. по описа на Районен съд Царево, с което е прекратено производството по делото. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, въз основа на които е направено искане за отмяна на определението. Твърди се, че подадената жалба до районния съд от лицето е надлежна такава по смисъла на чл. 59, ал.2 от ЗАНН, тъй като именно този правен субект отговаря неограничено с имуществото си за задълженията на ЕТ – нарушител. По изложените съображения моли за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба – Комисия за защита на потребителите – РД Бургас, не изразява становище за допустимост и основателност.

Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, обсъди събраните по делото доказателства и като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Частната жалба е допустима като подадена в определения от районния съд срок и от лице, конституирано в съдебното производство като страна, за която съдебният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

С определение № 32 от 26.02.2018 год. постановено по а.н.д.№ 1052/2017 год. по описа на Районен съд Царево е отменен хода по същество на делото и е прекратено производството по същото.

С процесното наказателно постановление № 0041814/16.11.2016 год. на директора на РД за областите Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, на ЕТ „Вито – П.Н.“ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 224 , ал. 2 от Закона за туризма.

С обжалваното определение състав на Районен съд Царево приема, че жалбата е недопустима, защото подателят и П.Н. няма правен интерес да обжалва процесното НП поради прехвърляне предприятието и фирмата на ЕТ.

Съдебният акт на районния съд предмет на касационна проверка е постановен в съответствие със закона.

В случая с наказателно постановление № 0041814/16.11.2016 год. на директора на РД за областите Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите на ЕТ „Вито – П.Н.“ е наложена „имуществена санкция“.

В жалбата срещу наказателното постановление като подател е посочено физическото лице П.Н.. В нея са изложени доводи за незаконосъобразност на НП поради допуснати процесуални нарушения, както и поради липса на материалноправните условия.

Търговският закон не прави разграничение между физическо лице и едноличен търговец – за нуждите на гражданското право второто е допълнително качество на физическото лице. Не така стоят нещата, обаче, в сферата на административнонаказателното законодателство. ЗАНН прави разграничение по отношение санкционирането на еднолични търговци и физически лица. В административнонаказателен смисъл между отговорността на едноличния търговец и регистриралото го физическо лице не съществува идентичност: нарушенията, извършени във връзка с дейността на ЕТ, като форма на обособяване имуществото на физическото лице, се санкционират по чл.83 ЗАНН, а нарушенията на физическите лица се санкционират по реда и с наказанията, предвидени в предходните разпоредби на закона. Тази двойственост няма отношение към правосубектността, но изисква отговорността да бъде търсена в зависимост от качеството, което притежава субектът, с оглед  диференциране на административното наказание - глоба или имуществена санкция. 

При тези данни законосъобразен е изводът на районния съд, че жалбата е подадена от лице, което няма правен интерес да обжалва. Налице са предпоставките на  чл. 323, ал. 1, т. 3 от НПК, приложими на основание чл. 84 от ЗАНН, за прекратяване на съдебното производство. Цитираната норма предвижда, че въззивното производство се прекратява, когато жалбата не е подадена от лице, което има право на жалба или протест. В случая няма никаква неяснота кой е подателят на жалбата, по която е образувано АНД № 1052/ 2017 год. по описа на Районен съд Царево, а именно П.Н.. Това обстоятелство дори се признава в частната жалба като се обосновава заинтересованост именно на физическото лице от обжалване на наложеното наказание. Търговецът обаче е санкционираният правен субект. Съгласно чл. 13, във връзка с чл. 83 от ЗАНН, административно наказание "имуществена санкция" се налага на юридическите лица. За физическите лица наказанието е "глоба" - чл. 24 от ЗАНН. В случая наложеното наказание е "имуществена санкция". Въззивната жалба е подписана от процесуален представител – адвокат М., упълномощен от физическото лице П.Н., да подава жалби пред съд.

Нещо повече, от доказателствата по делото е видно, че търговското предприятие на ЕТ „Вито – П.Н.“ е прехвърлено на 08.03.2017 год. на трето неучастващо в производството лице, след издаване на НП №  0041814/16.11.2016 год. и преди връчване на същото. Едноличният търговец вече е с фирма ЕТ „Вито – Г.Г.“ и физическото лице П.Н. не е представляващ нарушителя.

Наказателното постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, който признава право на жалба само на нарушителя и поискалия обезщетение. Затова като е приел, че подадената жалба от физическото лице, бивш собственик на ЕТ, срещу наказателното постановление е недопустима, районният съд е постановил съдебния си акт в съответствие и при правилно приложение на закона.

По тези съображения обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 235, ал.1 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 32 от 26.02.2018 год. постановено по а.н.д.№ 1052/ 2017 год. по описа на Районен съд Царево, с което е отменен хода по същество на делото и е прекратено производството по същото.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                               

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: