Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     1418

 

гр. Бургас, 16.07.2018 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –   БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

  ЧЛЕНОВЕ:  РУМЕН ЙОСИФОВ

           СТЕЛА ДИНЧЕВА

                                                                 

                                                                          

При участието на секретаря К. Л. и на прокурора Х. К., като разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА касационно административно-наказателно дело № 886 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Община Поморие ЕИК 000057179, адрес: ******, представлявана от кмета И.А., против решение № 15/09.02.2018 год. постановено по АНД № 450/2017 год. по описа на Районен съд - Поморие, с което е потвърдено наказателно постановление № 86/01.11.2017 год. издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Бургас, с което на основание чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за водите (ЗВ), за нарушение на  чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ, на общината е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като незаконосъобразен и да се отмени потвърденото с него наказателно постановление (НП). Счита, че неправилно районният съд е приел, че е налице осъществен състав на административно нарушение, тъй като има нарушение на изискванията на чл. 42, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а също така за да се изпълнят условията определени с разрешителното за ползване на воден обект е необходим значителен финансов ресурс, с който общината към момента не разполага. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Б., който поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Счита, че оспореното решение е неправилно. Неправилно бил приложен процесуалния закон. Моли решението на Районния съд да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което да бъде отменено НП.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за законосъобразност на решението на Районния съд и счита касационна жалба за неоснователна.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното НП Районният съд след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел, че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин по делото, като то не е било оспорено и от жалбоподателя. Преценено е, че не изпълнява условия определени в раздел „индивидуални емисионни ограничения по потоци и места за заустване“ определени в разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, издадено на Община Поморие за канализационна система гр.Ахелой. Самата община не е оспорила, че не е изпълнила тези условия на разрешителното към посочената в АУАН и НП дата, поради което административнонаказващият орган правилно е приел, че е налице осъществено административно нарушение по  чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ.

Районният съд е установил, че предприетите действия от страна на общината за изпълнение условията на разрешителното, както и причините за неизпълнението им, не водят до отпадане на административнонаказателната му отговорност, а правилно са били отчетени от наказващия орган като обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН при определяне размера на наказанието, което е било наложено в минималния предвиден от закона размер.

Решението на Районен съд Поморие е правилно и следва да се потвърди.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съгласно разпоредбата на  чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ водоползвателите – титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, регламентирана в чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ – имуществена санкция в размер от 2 000 до 10 000 лева за този, който ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. В настоящия случай е безспорно установено, че Община Поморие като титуляр на разрешителния акт не е преустановила в срок до 31.12.2015 год. заустването на поток № 1 и поток № 2. При тези фактически данни, не може да има съмнение, че санкцията е наложена законосъобразно.

Основното възражение на касатора е, че неизпълнението на разрешителното се дължи на недостиг на финансови средства. Според представляващия общината, това е свързано с инвестиции, за които общината е направила постъпки и искания, но реализирането на такъв инвестиционен проект е свързан с период от време, за да бъде осъществен, както и с отделянето на значителен финансов ресурс, с който общината не разполага. Липсата на финансови средства не е обстоятелство, което освобождава нарушителя от административнонаказателна отговорност. Освен това, в случая се касае за неизпълнение на задължение, което произтича от екологичното законодателство. Обектът на защитата в този случай е с особена значимост и представлява заплаха за здравето на неограничен брой лица. Поради това, липсата на финансови средства не освобождава Община Поморие от задължението да изпълни условията на разрешителното. Като е достигнал до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15/09.02.2018 год. постановено по АНД № 450/2017 год. по описа на Районен съд - Поморие.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                               

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: