Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

1059                                         17.06.2014 година                             гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и втори май, две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

                                                                   2.АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Тони Петрова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 885 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от Директора на Регионална дирекция по горите, гр. Бургас, против решение № 24 от 5.03.2014 г. по НАХ дело № 268/2013 г. по описа на Районен съд- Средец.

В жалбата са развити доводи за допуснато нарушение на закона и съществени  нарушения на процесуалните правила- касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

В съдебното заседание не се явява представител на касатора. Не са ангажирани нови доказателства.

Ответникът по касация не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен.

Представителят на Окръжна прокуратура- Бургас излага становище за основателност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Бургаският административен съд, след като се запозна с обжалваното решение и взе предвид доводите на жалбоподателя, намира следното:

С решение № 24 от 5.03.2014 г. по НАХ дело № 268/2013 г. Районен съд- Средец е отменил наказателно постановление № 425/30.09.2013 г. на Директора на РДГ- Бургас, с което на основание чл. 266 ал. 2 от Закона за горите (ЗГ) е наложена на “КМК” ЕООД с ЕИК 102865160 „имуществена санкция” в размер на 200 лева и е определено обезщетение в размер на 225 лева в полза на Югоизточно държавно предприятие Сливен, за това, че в периода от месец февруари до месец март 2013г. на територията на ТП ДГС Средец, в землището на с. Факия, имот № 186014, е извършвал сеч на 41 броя дървета, при разрешение за сеч на 29 броя дървета, съгласно позволително за сеч № 97/4.03.2013 г., като отсечените без разрешение 12 броя дървета не са маркирани с контролна горска марка.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че е налице несъответствие между фактическото описание на деянието и неговата правна квалификация по чл.104, ал.1, т.1 от ЗГ, с което правото на защита на санкционираното лице е било нарушено. Приел е също, че липсва компетентност както на контролиращия орган да състави АУАН, така и на наказващия орган да издаде наказателното постановление, с оглед данните по делото относно предназначението на имот № 186.14.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Касаторът е санкциониран за нарушение по чл.104, ал.1, т.1 от ЗГ. С посочената разпоредба е въведена забрана за провеждане на гола сеч във всички гори, с изключение на тополовите, липовите, върбовите и нискостеблените гори. Легална дефиниция на понятието “гола сеч” се съдържа в разпоредбата на §1, т. 9 от ДР на ЗГ, в която то е определено като „възобновителна сеч, при която за период, не по-дълъг от една година, се отсичат всички дървета на зрялото насаждение на определена територия“. Такива констатации в акта за установяване на административното нарушение няма- в него е отразено, че нарушителят е извършил сеч на 12 броя дървета в повече от разрешените с позволително за сеч № 97/4.03.2013 г. 29 броя, и следователно санкцията е наложена за деяние, което не е установено по надлежния ред. Допуснатото при издаване на наказателното постановление процесуално нарушение е съществено, доколкото ограничава правото на защита на санкционираното лице. Същото не може да бъде санирано във фазата на съдебния контрол, поради което представлява формална предпоставка за отмяна на наказателното постановление.

Предвид земеделския характер на имота, описан в наказателното постановление, правилно районният съд е приел, че липсва компетентност на контролиращия орган да състави АУАН и на наказващия орган да издаде наказателното постановление, доколкото ЗГ е приложим само относно горските територии.

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразено в процесуално бездействие на съда за разкриване на обективната истина. Първоинстанционният съд е предприел необходимите мерки за изясняване на обстоятелствата по делото- извършил е непосредствен разпит на актосъставителя и свидетелите по акта, събрал е посочените от страните доказателства. Съдът не е имал основание да допусне извършването на експертиза с формулираната в жалбата задача, доколкото спор относно предназначението на имот № 186.14 не е бил повдигнат в хода на съдебното производство, а и земеделският характер на имота се установява от приложени писмени доказателства- скица № 228/12.03.2013 г., издадена от Общинската служба по земеделие в гр. Средец, както и споразумение от 18.12.2012 г., съобразено от наказващия орган при налагане на санкцията, видно от констатациите в наказателното постановление. При несъгласие с отразените в посочените документи данни относно предназначението на имота, наказващият орган е могъл да оспори същите и да ангажира доказателства за установяване на твърденията си. Доколкото такива процесуални действия не са били извършени обаче, доводите за допуснато от съда процесуално нарушение се явяват неоснователни.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24 от 5.03.2014 г. по НАХ дело № 268/2013 г. по описа на Районен съд- Средец.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:          1.      

                                

2.