ПРОТОКОЛ

       

Година 2016, 20.06.                                                                               град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                   ДЕВЕТИ административен състав       

На двадесети юни                                      две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                   СЪДИЯ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                                    

Секретар: К.Л.    

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Стойчева

Административно дело номер 884 по описа за 2016 година.                     

На именното повикване в 13.50 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д.Т.А., редовно уведомен,  се явява лично.

 

         ОТВЕТНИКЪТ Директор на ТП на НОИ-БУРГАС, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт Ч., представя днес пълномощно.

 

Съдът ДОКЛАДВА постъпила по делото молба от адв.Х. - пълномощник на жалбоподателя А., видно от която уведомява съда, че е в невъзможност да се яви в днешно съдебно заседание, но не възразява делото да се гледа в негово отсъствие; направил е доказателствено искане да бъдат разпитани двама свидетели, към които свидетели пълномощникът желае да бъдат поставени конкретни въпроси, които е посочил в молбата си.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Нямам възражения по хода на делото.

Юрисконсулт Ч.: Да се даде ход на делото.

        

Съдът констатира, че не са налице процесуални пречки по движението на процеса, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

         ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Подал съм жалба до съда и поддържам искането си. Работил съм в „Балканстрой“ от 1975г. като шофьор. От 1979г. се качих на 20-тонен товарен автомобил „Шкода“ като шофьор. Работата ми беше по маршрут София-Бургас-гара Искър-Кремиковци. По този маршрут редовно си карах. След това през 1983-1984г. дойде 20-тонен „Камаз“, сед.ови и него го карах по същия маршрут.

Излизам в отпуска, връщам се на работа, и разбирам, че Камаз-а е за ремонт пред сервиза. Директорът ме вика и каза „Взимаш тоя „Краз“, почва да се строи Дебелт. „Краз“ - това е пак селдови влекач с дълго ремарке и работих с него. Дойде време за заплата, отивам да си взема заплатата и виждам, че човекът, който кара „Ниса“ взима повече пари от мен. Попитах директора защо така, защото аз карам повече, а директорът обясни, че Кразът е на кола - час. Имам предвид, че всъщност аз шофирам до 18-19 часа, но пиша разтоварване в 16 часа, защото това е работното време и след това няма кой да ме разтовари. Принудих се и напуснах през 1986г. и почнах работа в СОМАТ.

От НОИ искам да ми признаят по трудовата книжка, че от 1979г. карам 20-тонен автомобил до 1986г., докато напуснах. Те го признават само тук, където пише „Шкода“ 20-тона в трудовата книжка, а това са някъде около 4 месеца. Останалите 6 години от 1980г. до 1986г. не ми ги признават. Аз съм ги работил тези  години, карал съм тази кола.

 

Юрисконсулт Ч.: Оспорвам подадената жалба. Представили сме административната преписка, която моля да приемете като доказателство. Считаме, че решението на директора на НОИ-Бургас е правилно и законосъобразно издадено.

 

Съдът по доказателствата

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените с жалбата писмени доказателства, както и тези, изпратени от административния орган, представляващи заверено копие на административната преписка, изготвена във връзка с издаване на обжалваното решение.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Поддържам искането си по делото да бъдат разпитани двама свидетели, които днес водя и с което искам да установя, че съм управлявал такъв камион 20-тонен през периода.

 

Юрисконсулт Ч.: Възразявам по това искане, предвид разпоредбата на чл.104, ал.10 от КСО, където се предвижда забрана за доказване на категория труд със свидетелски показания.

 

 

По направеното от жалбоподателя доказателствено искане за събиране на гласни доказателствени средства посредством разпит на свидетели, съдът намира същото за основателно, исканите свидетели следва да бъдат допуснати, доколкото посредством техните показания биха се установили правнозначими за решаване на делото факти, като по отношение на кредитирането на техните показания в контекста на възражението, направено от страна на юрисконсулт Ч., съдът ще вземе становище в мотивите на крайния си съдебен акт.

Поради което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит водените днес свидетели, чиято самоличност снема, както следва:

 

Н.Т.Н. -69г., български гражданин, семеен, неосъждан, без родство с жалбоподателя;

Г.И.Г. – 65г., български гражданин, семеен, неосъждан, без родство с жалбоподателя.

 

Двамата свидетели предупредени за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещават да говорят истината.

 

Съдът ОТСТРАНИ от съдебната зала свидетеля Г. и

ПРИСТЪПИ към изслушване на свидетеля Н..

 

СЪДЪТ към свидетеля Н.: Адвокат Х. е депозирал  молба, в която  е написал два въпроса, които иска да Ви бъдат зададени като свидетел:

Работили ли сте по едно и също време с жалбоподателя в предприятието „Метални конструкции“-гр.Бургас и на каква длъжност?

 

Свидетелят Н.: Да, работил съм на длъжност шофьор в това предприятие заедно с жалбоподателя. Аз отидох там на работа през 1976г. и работих до след Демокрацията, т.е. до към 1990г. В този период от време него го сварих там, караше една Шкода самосвал, след това взе една Шкода прицеп с  номер 1820 и след шкодата дойдоха Камаз-и и му дадоха Камаз прицеп. След това аз се отделих и отидох в промишлеността, той продължи да кара камаза. Към края, в един момент го видях на един „Краз“ – циментовоз ли беше, бетоновоз. После станах шофьор на директора.

 

СЪДЪТ към свидетеля Н.: Другият въпрос, на който адв.Х. иска да отговорите е:

Дали жалбоподателят е работил като шофьор на товарен автомобил и на какъв автомобил (марка и колко тонен) е работил като шофьор от 01.01.1980г. до 06.03.1986г.

Свидетелят Н.: Жалбоподателят в посочения период работеше на товарни автомобили Шкода и Камаз, и двата автомобила са 20-тонни товарни.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Нямам какво друго да питам свидетеля.

Юрисконсулт Ч.: Нямам въпроси към свидетеля.

 

Съдът

ПРИСТЪПИ към изслушване на свидетеля Г.:

 

СЪДЪТ към свидетеля Н.: Адвокат Х. е написал два въпроса, които иска да Ви бъдат зададени като свидетел:

Работили ли сте по едно и също време с жалбоподателя в предприятието „Метални конструкции“-гр.Бургас и на каква длъжност?

Свидетелят Г.: Аз от месец януари 1973г. работех в „Метални конструкции“ като шофьор. Жалбоподателят А. работеше на Шкода и на Камаз. Първо караше Шкода прицеп, номерът й беше 18-20. Това е голям прицеп, с тонаж 20 тона. Караше го около 1975-1976г. След това взе Камаз пак прицеп - голяма кола; после – Краз, пак голяма кола. Камаза го кара няколко години. Много време мина, точно не мога да кажа колко. После започна на този Краз. Голяма, тежка машина и ремаркето беше с извън габаритен товар, разтяга се, голяма машина.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Няма какво друго да питам свидетеля.

Юрисконсулт Ч.: Нямам въпроси към свидетеля.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Други доказателства какво да соча. Аз съм го работил този стаж и искам да ми го признаят.

Юрисконсулт Ч.: Няма да соча доказателства. Да се приключи събирането им.

 

Съдът по доказателствата

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства.

Дава ход на делото по същество.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Искам от Съда да отмени решението на директора на НОИ-гр.Бургас и да ми се признае за времето от 1979г. до 1986г., че съм карал тези 20-тонни камиони. Да ми се признае това обстоятелство, защото има значение за определяне на съответната категория труд. Когато подавах документи за пенсия, ходих лично до госпожата в НОИ. Тя ми каза да подам документи за пенсия и след това, ако се наложи, със свидетели да се докаже, че съм карал такива коли и аз така направих.

 

Юрисконсулт Ч.: Моля да оставите подадената жалба без уважение. Считам, че от приетите по делото доказателства не се установи за времето от 01.01.1980г. до 06.03.1986г. жалбоподателят да е работил на длъжност шофьор при условията на втора категория труд. По делото е представено удостоверение обр. УП-3 с № 45 от 12.09.2011г., в което работодателят изрично е посочил, че за периода от 01.09.1979г. до 01.01.1980г. трудът е от втора категория. Предвид забраната в чл.104, ал.10 от КСО за доказване на категория труд със свидетелски показания и изискването категорично за категория труд да бъдат представени писмени доказателства, считам, че от представените по делото такива не се доказа трудът за процесния период да е от втора категория.

Предвид изложеното, моля да оставите жалбата без уважение.

 

 

Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в срок.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 14.09 часа.

 

СЕКРЕТАР:                                  СЪДИЯ: