Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

   1462                                  20.07. 2018 год.                     гр.Бургас

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,ХІІІ-ти административен състав

на дванадесети юли 2018 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :    СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                                                                 ДИАНА ПЕТКОВА

                                                                  РУМЕН ЙОСИФОВ

 

Секретар    Кр.Линова

Прокурор    Хр.Колев

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петкова

канд.дело № 883 по описа на 2018 г.

          За да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството по делото е по реда на чл.208 и сл.АПК във вр. с чл.63 ЗАНН.

          Образувано е по касационна жалба на  В.И.А.  против Решение №130/13.03.2018 год. постановено по анд.№57/2018 год. на РС-Несебър ,с което е потвърдено НП издадено от  Началник сектор към ОДМВР-Бургас,РУ-Несебър.

          Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на съдебното решение поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,които оплаквания съдът квалифицира като такива по  по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК.Твърди че АУАН е нечетлив,неясен и за  нарушителят не става ясно какво точно е отразил контролния орган.Твърди че нарушението не е установено ,тъй като липсват доказателства за годността на техническото средство.Излага съображения за приложимост на чл.28 ЗАНН.Иска отмяна на съдебното решение,както и на потвърденото с него НП.

         В с.з. процесуалният представител на касатора поддържа изцяло касационната жалба.

         Ответната страна  редовно и своевременно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Представителят на ОП-Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба,поради което решението на въззивната инстанция следва да бъде оставено в сила.

         Настоящата съдебна инстанция,след като извърши проверка на оспорения съдебен акт на посоченото в него касационно основание, което съставлява такова по чл.348 ал.1 т.1 НПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН, както и с оглед чл.218 ал.2 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН приема за установено следното:

        Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законово установения срок по чл.211 ал.1 АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл.212 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

        Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

        С решението, предмет на касационната проверка РС- Несебър е потвърдил НП №17-0304-004086/27.11.2017 год.,издадено от Началник сектор към ОДМВР-Бургас,РУ-Несебър,с което на В.И.А. от гр.Ивайловград за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП са наложени на осн.чл.174 ал.1 т.2 ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. и “лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и са му отнети 10 контролни точки на осн.чл.6 ал.1 т.1 от Наредба №Із-2539 от 17.12.2012 год.

       За да постанови решението си РС-Несебър е  събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени както с наказателното постановление,така и в хода на съдебното производство, което и спомогнало делото да бъде изяснено от фактическа страна.Обстоятелствата изложени в АУАН и НП са проверени от районния съд с допустимите от закона доказателствени средства.Решението е постановено на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си да установи дали е извършено нарушението, както и извършителя на същото.Установената от въззивния съд фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящата инстанция.Въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи,като не е допуснал нарушение на материалния закон при издаването на обжалвания съдебен акт.В тази връзка изложените в касационната жалба доводи не се споделят от настоящата инстанция.

       Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора и за което е издадено оспореното НП касае управление от касатора на МПС след употреба на алкохол,с концентрация на алкохол 0.91 промила.

        От фактическа страна е установено, че на 17.11.2017 год. около 12.00 ч. в гр.Обзор,ул.Без име“ като водач на лек автомобил Опел Мерива,собственост на „Муси Груп“ЕООД управлява същия след употреба на алкохол установено с техническо средство Дрегер 7410 №0325, при което е отчетено 0.91 промила. Безспорно това налага извода за допуснато от водача нарушение на нормата на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП която вменява забрана за водачите на пътни превозни средства да управляват ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. В процесния случай водачът е управлявал автомобила с концентрация на алкохол 0.91 промила,установена с техническо средство,поради което правилно е била ангажирана отговорността му по чл.174 ал.1 т.2 ЗДвП.

       Неоснователно е възражението на касатора че АУАН е напълно нечетлив и не става ясно какво точно нарушение е описано. Видно от приложения по делото АУАН от 17.11.2017 год.съставен от св.М.Маринов-мл. автоконтрольор при РУ-Несебър същия макар и ръкописно написан е достатъчно четлив и съобразно разпоредбата на чл.6 ал.2 от Наредба №1/19.07.2017 год. за реда за установяване на употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техните аналози/Наредба №1/ в него са вписани час и начин на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на дрегера.И тъй като в случая се касае до установена концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и  нарушителят е  оспорил показанията на техническото средство  изрично вписано в АУАН,контролния орган е  издал и талон за медицинско изследване ,като е връчил екземпляр от същия на лицето.Показанията на техническото средство са вписани и в талона за изследване,като е посочен и часа на връчване на талона и времето и болничното заведение където следва водача да се яви за вземане на кръвна проба,което той не е сторил.

       Неоснователно е възражението на касатора ,че липсата на данни за годността на техническото средства прави недоказано допуснатото нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП.В случая  при установената концентрация на алкохол в кръвта и в съответствие с чл.6 ал.1 от Наредба №1 на водача е издаден и връчен талон за медицинско изследване/към момента на проверката не е налична възможността за извършване на изследване чрез доказателствен анализатор по чл.6 ал.4 от Наредба №1,тъй като съгласно §3 ал.2 същата влиза в сила след 1.07.2018 год./.Видно от доказателствата по делото ,а и това обстоятелство не се оспорва от касатора той не се е явил за такова изследване.Касаторът не твърди никакви факти и обстоятелства с които оспорва възможността да му бъде извършено такова изследване на кръвта поради което следва да се приеме меродавно показанието на техническото средство.При положение че водача не е бил съгласен с показанията на техническото средство и има съмнения за неговата годност той е имал възможността да даде кръв за изследване  и по този начин да установи обективно съдържанието на алкохол в кръвта.След като той не се е възползвал от издадения талон следва да се приеме че количеството алкохол е правилно установено ,а обстоятелството че не е представен протокол за годност на техническото средство не съставлява съществено нарушение.Още повече както правилно е посочил районният съд  това възражение не е било направено нито с жалбата,нито в хода на съдебното производство,а едва в хода по същество.

     Съдът счита за неоснователно твърдението на касатора че допуснатото нарушение е маловажно .В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието“маловажен случай“ поради което следва приложимите критерии при определяне на дадено административно нарушение като“маловажен случай“ да се изведат от чл.93 т.9 НК във вр. с чл.11 ЗАНН.Съгласно законовата разпоредба маловажен случай е този при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид.Тези факти и обстоятелства следва да се преценяват конкретно при всеки случай на административно нарушение.В конкретния случай след съвкупната преценка на доказателствата по делото касационният съд приема че по никакъв начин по делото не е установено нарушението извършено от касатора на забраната на чл.5 ал.3 т.1ЗДвП  да носи белези на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.Липсват каквито и да са доказателства относно наличието на смекчаващи обстоятелства.      

       С оглед на изложеното  решението на РС- Несебър като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.При извършената служебна проверка съдът констатира че решението е и  валидно и допустимо.

        Водим от горното и на осн.чл.221 ал.2 АПК във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН съдът

 

                                                     Р   Е   Ш   И

 

      ОСТАВЯ в сила Решение № 130/13.03.2018 год. постановено по анд.№ 57/2018 год. по описа на РС-Несебър.

       Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                     2.