ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

       Номер 1200                Година 20.06.2011               Град  Бургас

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.БУРГАС, десети състав, на двадесети юни  две хиляди и единадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

Секретар  

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 883 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на С.К.К. с ЕГН: **********,*** против принудителна административна мярка от 28.03.2011г., за репатриране на лек автомобил „Деу леганза”, рег.№ А1588КК.

Административен съд гр.Бургас, като взе в предвид представените по делото доказателства намира настоящата жалба за процесуално недопустима, като продадена след предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок.

Съгласно чл.171, ал.1, т.5, т.”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е: б) паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл.168 уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление.

Принудителната административна мярка по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” може да се наложи и без да има мотивирана заповед, по аргумент на чл.172, ал.1 от ЗДвП, като съобразно чл.172, ал.4 от АПК, обжалването и се извършва по реда на АПК. Тази ПАМ, представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие, с което без знанието и съгласието на адресатите се засягат техни права и интереси, а освен това възникват, респективно се констатират и задължения от имуществен характер. Тази характеристика на ПАМ я определя като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, който подлежи на обжалване в 14-дневен срок, предвиден в нормата на чл.149, ал.1 от АПК. Процесната мярка е наложена на 28.03.2011г. и срока за обжалване изтича на 11.04.2011г. (понеделник, присъствен ден). Жалбата е входирана в община Бургас на 15.04.2011г., тоест след изтичане на 14-дневния преклузивния срок, поради което тя се явява просрочена.

В случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, съгласно която когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца, тъй като за налагане на тази ПАМ, не е предвидена писмена форма, като изискване на нейната валидност. Тя може и в случая е наложена с устно разпореждане и се изразява във фактическо преместване на пътното транспортно средство без знанието на неговия собственик. Фактическият състав на нормата на чл.171, т.5 от ЗДвП изключва задължението за уведомяване на засегнатото лице за налагането и, поради което правилото на чл.140, ал.1 от АПК, даващо основание за продължаване на срока за обжалване, не намира приложение. В този смисъл е и решение № 14673/01.12.2010г., постановено по адм.д.№ 7492/2010г. по описа на Върховен административен съд.

От жалбоподателя е направено до Община Бургас вх.№ 94-С-352/29.03.2011г. възражения, но същото не би могло да се приеме за жалба срещу наложената принудителна административна мярка, доколкото в него се изразява несъгласие с констатациите в съставения му по реда на ЗАНН, акт за установяване на административно нарушение.

Спазването на срока за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на процеса, поради което жалбата на С.К.К., като подадена извън законоустановения срок, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.159, т.5 от АПК, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.К.К. с ЕГН: **********,*** против принудителна административна мярка от 28.03.2011г., за репатриране на лек автомобил „Деу леганза”, рег.№ А1588КК.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 883 по описа за 2011година на Административен съд гр.Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ:

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

 

 

 

 

Чл. 145. (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност.

(2) На оспорване подлежат:

1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт;

2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество;

3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения.

(3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части.