Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 1417

 

гр. Бургас, 16.07.2018 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –   БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:  РУМЕН ЙОСИФОВ

                                                                 СТЕЛА ДИНЧЕВА

                                                       

При участието на секретаря К. Л. и на прокурора Х. К., като разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА касационно административно-наказателно дело № 881 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 Производството е образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив срещу решение по АНД № 2626 по описа на Районен съд Несебър  за 2017 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С решение № 132 от 14.03.2018 год. постановено по АНД № 2626/2017 год. на Районен съд Несебър, е отменено наказателно постановление № 16-001591/11.10.2017 год. издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, с което на „Пакос Бар“ ООД ЕИК ******, представлявано от управителя П.И.С., е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 152 от същия.

Касаторът дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив обжалва в срок горепосоченото решение на районния съд като счита същото за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и да се потвърди наказателното постановление.

В с.з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява

В с.з. ответникът по касационното обжалване редовно и своевременно призован не се представлява.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице били условия атакуваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила. 

Настоящата съдебна инстанция след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становището на прокурора и анализира събраните по делото доказателства намира касационната жалба за подадена в срок, процесуално допустима, и по същество – основателна.

Въз основа на събраните от първата инстанция доказателства настоящият съд намира за установено следното от фактическа страна:

На 01.08.2017 год. около 12,10 часа при извършена проверка в „Пакос бар“ в гр. Свети Влас, е установено, че при въведено сумирано изчисляване на работното време със заповед № 1 от 01.06.2017 год. от страна на работодателя не е осигурена непрекъсната междудневна почивка в размер на не по-малко от 12 часа на В.Т.Н.на длъжност „сервитьор“. В.Н.е отработила на 31.07.2017 год. втора смяна от 15 часа до 24 часа и започнала отново работа на 01.08.2017 год. от 10 часа. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 152 от Кодекса на труда.

 Районен съд Несебър е отменил обжалваното наказателно постановление като е приел, че нарушение на чл. 152 от КТ по отношение на работника В.Н.не се констатира.

Настоящата касационна инстанция не споделя изводите на Районния съд при следните съображения:

На дружеството е вменено извършено нарушение на разпоредбата на чл. 152 от КТ. Нормата е императивна по своя характер и въвежда правилото, че работникът или служителят имат право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. От доказателствата се установява, че при извършване на проверка от органите на Дирекция „ОИТ“ Пловдив  е представено заверено за вярност копие на присъствена форма като от нея настоящата инстанция счита, че лицето В.Н.работеща на длъжност „сервитьор“ в обект „Пакос бар“ стопанисван от ответникът на 31.07.2017 год. е била втора смяна, с работно време до 24.00ч. В деня на проверката проверяващите са установили, че лицето работи първа смяна с работно време от 10.00 ч. Доводите на РС Несебър, че нарушението не е доказано по несъмнен начин, не се доказва от наличния доказателствен материал. По силата на чл. 416, ал.1 от КТ редовно съставените актове по КТ имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. при актове издадени по реда на КТ се обръща доказателствената тежест и следва наказаното лице да представи доказателства относно спазване на трудовото законодателство в настоящия случай във връзка с полагащата се на работника междудневна почивка.

Твърденията на дружеството, че неправилно е ангажирана отговорността му за нарушението на чл.152 КТ не намират законова опора. Неговата отговорност правилно е ангажирана в качеството му на работодател на основание чл.414, ал.1 КТ, предвиждаща имуществена санкция или глоба именно за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Нарушената в случая императивната разпоредба на чл.152 КТ от една страна установява правото на работника на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа, съответно  задължение за работодателя, който е страна по трудовото правоотношение, да гарантира упражняването на  това право.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК  във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIII състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 132 от 14.03.2018 год. постановено по АНД № 2626/2017 год. по описа на Районен съд Несебър и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-001591/11.10.2017 год. издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, с което на „Пакос Бар“ ООД ЕИК ******, представлявано от управителя П.И.С., е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 152 от същия.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ