Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

1166                           14.06. 2018 год.                     гр.Бургас

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,ХХІІ административен състав

на  седми юни 2018 год.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ДИАНА ПЕТКОВА                                                                                                                                                                        

Секретар    Кр.Линова

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петкова

адм.д. № 880 по описа на 2018 г.

       За да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството по делото е по реда на чл.145 и сл.АПК във вр. с чл.27 от Закона за управление на европейските структурни и инвестиционни фондове/ЗУЕСИФ/.

        Образувано е по жалба от „Булимпекс БГ“ЕООД ,със седалище и адрес на управление гр.Бургас, представлявано от управителя  С.Т.Ж. против Решение №РД-16-136/31.01.2018 год. на Главен директор на ГД“ЕФК“ и Ръководител на Управляващия орган от ОПИК,с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на  безвъзмездна финансова помощ.

        В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен в нарушение на закона.Сочи се, че административния орган неправилно е ценил представените от дружеството писмени доказателства ,установяващи допуснато от органите на НАП разсрочване на задължението му.Позовава се на разпоредбата на чл.142 АПК, тъй като след постановяване на оспореното решение,жалбоподателят е изплатил изцяло задължението си към НАП.Иска се отмяна на административния акт,след което преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне.

       В с.з. жалбоподателят редовно и своевременно призован не изпраща представител.Представя писмено становище ,с което поддържа направените в жалбата оплаквания.

       Ответната страна,чрез процесуалният си представител оспорва изцяло основателността на жалбата.Сочи че административния орган е постановил своя акт в пълно съответствие със закона ,поради което не са налице основания за неговата отмяна.Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

        Съдът,след преценка на събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:

         Дружеството-жалбоподателя „Булимпекс БГ“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, представлявано от управителя С.Т.Ж. е подало проектно предложение с референтен номер BG16RFОP002-3.001-0077 и с наименование “Подобряване на енергийната ефективност на „Булимпекс БГ“ЕООД“ по процедура на подбор на проекти BG16RFОP002-3.001“Енергийна ефективност на малките и средните предприятия“ в рамките на Приоритетна ос 3 “Енергийна и ресурсна ефективност“, Специфична цел 3.1 “Намаляване на енергийната интензивност на икономиката“, Оперативна програма“ Иновация и конкурентоспособност“ 2014-2020.С Писмо изх.№26-Б-427/18.12.2017 год. жалбоподателят е уведомен, че с оглед взето на 11.10.2017 год. неприсъствено решение на Комитета по наблюдение, бюджета по горепосочената процедура е увеличен и проектното му предложение подлежи на финансиране.Със същото писмо са изискани документи изброени в 19 точки, които следва да докажат че кандидатът отговаря на нормативните изисквания посочени в т.11.2 от Условията за кандидатстване.При извършване на проверка от екипа по договаряне за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е установено наличие на задължение в размер на 112 517.82 лв. общо главница и лихва по Удостоверение за наличието или липсата на задължения по публични вземания по чл.162 ал.2 т.1 от ДОПК изх.№0202018000014103/16.01.2018 год. на ТД на НАП-Бургас,представено към преписката.По делото е представен ,като част от административната преписка и Протокол изх.№С18002-026-0000524/17.1.2018 год. съставен на осн.чл.226 ал.2 във вр. с чл.50 ДОПК от Т.Стоянова на длъжност „Главен публичен изпълнител“ при ТД на НАП-Бургас,от който се установява че упълномощено от жалбоподателя лице е представило предложение за погасяване на задължението на дружеството-длъжник,като  са описани срокове и вноски. По делото е представено и Предложение за погасяване на задължения към НАП от същата дата подписано от управителя на дружеството.Представена е и вносна бележка от 16.01.2018 год. за внесена сума от 12 000 лв.по сметката на ТД на НАП,с основание „погасяване на задължения“. С Решение РД-16-136/31.01.2018 год. ответника е отказал предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, по съображения че кандидатът не е представил в рамките на определения срок доказателства че отговаря на изискванията на бенефициента и по конкретно че кандидатът има задължения по смисъла на чл.162  ал.2 т.1 ДОПК които са в размер повече от 1%  от сумата на годишния оборот за последната приключила финансова 2016 год. и не е предприел мерки за гарантиране на неговата надеждност по смисъла на чл.56 ал.1 ЗОП.Решението е съобщено на жалбоподателя на 6.02.20187 год.,а жалбата е изпратена до Адм.съд София-град на 15.02.2018 год.

        Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, както и като извърши цялостна проверка на оспорения административен акт на основание чл.168 ал.1 във вр. с чл.146 АПК, приема за установено следното:

        Жалбата е процесуално допустима.Същата е подадена от активно легитимирано лице с правен интерес, против административен акт подлежащ на съдебен контрол, в законовия срок.Решението предмет на жалбата е връчена на  на жалбоподателя на 6.02.2018 год.  а жалбата срещу него е подадена на 15.02.2018 год.

        Разгледана по същество същата е неоснователна.

        Оспорената заповед е постановена в писмена форма, от материално и териториално компетентен орган по силата на Заповед № РД-16-782/2.06.2017 год.на Министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган на оперативна програма “Иновация и конкурентоспособност“ 2014-2020 год. и съдържа всички законово изискуеми реквизити.Обоснована е с релевантните факти и обстоятелства, съставляващи нормативно регламентираната материално правна предпоставка за издаването й.

         Съдебния контрол по материалната законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния административен орган релевантни юридически факти и доколко същите се субсумират в нормата посочена като правно основание за издаване на оспорения акт.

       По делото не се спори,че дружеството-жалбоподател към момента на кандидатстване по  процедура по подбор на проектите по посочената оперативна програма има задължения към НАП за данъци и осигурителни вноски в общ размер на 112 517.82 лв. , което е видно и от представеното Удостоверение за наличие и липса на задължения издадено от ТД на НАП-Бургас по реда на чл.87 ал.6 ДОПК.Не е спорно че тези задължения на дружеството съставляват повече от 1% от сумата на годишния оборот на дружеството за предходната финансова 2016 год. който е 1 419 000 лв.Правилото на т.27.1 от Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма “Иновация и конкурентоспособност“2014-2020, Процедура по подбор на проекти “Енергийна ефективност на малките и средните предприятия“/Условията/ приети на осн.чл.26 ал.1 от ЗУСЕСИФ  изрично е посочено, че кандидат който има задължения надвишаващи 1% от сумата на годишния общ оборот от последната приключила финансова година има право да представи доказателства,че е предприел мерки които гарантират неговата надеждност.За тази цел кандидатът може да представи следните документи:документ за извършено плащане или споразумение или друг документ,от който да е видно,че задълженията са обезпечени или че страните са договорили тяхното отсрочване или разсрочване,заедно с погасителен план и /или с посочени дати за окончателно плащане или е в процес на изплащане на дължимо обезщетение.В  този смисъл е и разпоредбата на чл.7 ал.1 от Постановление №162/5.07.2016 год. за определяне на детайлните правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите финансирани от ЕСИФ за периода 2014-2020 год.,съгласно която забранява се предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на лица относно които са налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедура по възлагане на обществени поръчки съгласно разпоредбата на чл.54 ЗОП.Последната изисква в своята ал.3 т.2 във вр. с ал.1 т.3 размерът на неплатените данъци и осигурителни вноски по смисъла на чл.162 ал.2 т.1 ДОПК и лихвите по тях да не надвишава 1% от сумата на годишния общ оборот на последната приключила финансова година,освен ако е допуснато отсрочване,разсрочване или обезпечение  на задължението.

        Спорът между страните в настоящото производство е съсредоточен дали процесните задължения на жалбоподателя са разсрочени по надлежния ред, с оглед представения Протокол от 17.01.2018 год. издаден на осн.чл.226 ал.2 във вр. с чл.50 ДОПК,заедно с Предложение за погасяване на задължение и двата от 17.01.2018 год.

       Процедурата и актовете по отсрочване и разсрочване на задълженията за публични вземания установени от НАП са регламентирани в Раздел ІА на Глава ХХІІ от ДОПК.Съгласно разпоредбите на чл.187а-чл.187в ДОПК процедурата по отсрочване или разсрочване на задължението започва по искане на длъжника до компетентния орган, като последния се произнася с разрешение или постановява отказ,който може и да е мълчалив.Представения протокол от 17.01.2018 год. издаден на осн.чл.226 ал.2 във вр. с чл.50 ДОПК не съставлява такова разрешение.Преди всичко и съгласно текста на чл.226 ал.2 ДОПК публичния изпълнител е длъжен за всяко действие което е извършено пред него да съставя протокол,в която се отбелязват дата и място на съставянето ,предприетите действия постъпили суми и той е доказателство за извършените действия,установени факти и обстоятелства.В протокола липсва властническото волеизявление,което се свързва с определени последици за адресата.Протокола отразява ангажимента на кандидата да погасява задълженията си.Освен това нито пред административния орган ,нито пред съда са представени доказателства подписалия протокола главен публичен изпълнител да разполага с правомощия да разсрочва задължения.Разпоредбата на чл.187б ДОПК  сочи, че отсрочаването или разсрочването става с разрешение на органа по приходите или на публичен изпълнител,определен от териториалния директор.Нещо повече от представения протокол от 17.01.2018 год. става ясно че се прави предложение за погасяване на задължение по изпълнително дело №160022351/2016  год., но липсва информация за общия размер на публичните задължения.От вносната бележка от 16.01.2018 год. за сумата от 12 000 лв. не става ясно кои задължения се погасяват от жалбопоподателя,дали тя е включена в представеното от жалбоподателя предложение за погасяване на задължението или е приспадната от сумата.

      От гореизложеното следва, че противно на твърденията на жалбоподателя задълженията му  не са били разсрочени по надлежния ред.При това положение се налага извода че оспорения административен акт е издаден в съответствие със закона и като такъв е законосъобразен.

      Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя че е налице условието на чл.142 ал.2 АПК,тъй като след постановяване на оспорения акт и към момента на подаване на жалбата,дружеството-кандидат е изплатило изцяло задълженията си по чл.162 ал.2 ДОПК.Разпоредбата на чл.142 ал.2 от ДОПК според която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценяват към момента на приключване на устните състезания не може да се тълкува  буквално, като се противопоставя по смисъл на разпоредбата на ал.1, която изисква съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява към момента на постановяването му.Под нови факти от значение за делото по смисъла на чл.142 ал.2 АПК следва да се разбират факти от действителността,които има спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти т.е. същите да са от значение за решаване на делото по същество,каквото обстоятелство не е извършено плащане след издаването на решението от ответната страна.Имат се пред вид нови факти съществуването на които установява незаконосъобразността на акта при фактическата обстановка съществувала към момента на издаването му,а не новосъздадени факти които променят фактическата обстановка при които е издаден акта.

      При този изход на делото жалбоподателят дължи на административния орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на осн.чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.144 АПК,чл.37 ал.1 ЗПП,чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ и  ТР №3/2010 год. на ВАС.

      Водим от горното,съдът

 

 

                                          Р    Е    Ш    И

 

 

      ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Булимпекс БГ“ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Михаил Герджиков“№19 ет.1, представлявано от управителя С.Т.Ж.  срещу Решение № РД-16-136/31.01.2018 год. изд. от Главен директор на ГД“ЕФК“ и Ръководител на Управителния орган на ОПИК.

       ОСЪЖДА „Булимпекс БГ“ЕООД, с посочен адрес ,представлявано от С.Т.Ж., ЕИК 201974407 да заплати на Министерството на икономиката сумата от 100/сто/ лв.,съставляваща юрисконсултско възнаграждение.

      Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

 

                                                     АДМ.СЪДИЯ: