Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1247             10.07.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Даниела Драгнева

                  2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Желязко Г. като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 880 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Н.А.Г., ЕГН **********;*** и съдебен адрес гр. *** против решение № 504/13.03.2012г. постановено по НАХД № 577/2012г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0000013/24.01.2012г. на Началника на областен отдел „КД-ДАИ” Бургас, в частта, в която за нарушение по чл. 19, ал. 1 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка (издадена от Министерството на транспорта) на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) на касатора е наложена глоба в размер на 200 лева. С атакуваното решение процесното наказателно постановление е отменено в частта, в която за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. на основание чл. 83, ал. 2 от ЗАП на касатора е наложена глоба в размер на 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт в частта, в която процесното наказателно постановление е потвърдено. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. С., БАК, касатора поддържа жалбата на основания, изложени в нея и не ангажира нови доказателства.

Ответникът по касация – Началника на областен отдел „КД-ДАИ” Бургас,  редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд – гр.Бургас е образувано по жалба на Н.А.Г. против наказателно постановление № 22-0000013/24.01.2012г. на Началника на областен отдел „КД-ДАИ” Бургас, с което за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. на основание чл. 83, ал. 2 от ЗАП на касатора е наложена глоба в размер на 500 лева и за нарушение по чл. 19, ал. 1 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАП на касатора е наложена глоба в размер на 200 лева. Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на първото нарушение не е доказана фактическата обстановка, поради което е отменил оспореното НП в тази му част. Относно второто нарушение - липсата на табела с надпис „превоз за собствена сметка” е приел, че същото е безспорно доказано, поради което в тази му част е потвърдил санкцията на Н.Г..

 

Решението на Районен съд – Бургас в оспорената му част е неправилно и следва да се отмени.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са основателни.

Възражението на касатора е, че същият не е извършвал превоз за собствена сметка. Видно от нормата на чл. 19, ал. 1 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. нормативно е установено изискване при извършване на превоз за собствена сметка моторните превозни средства се обозначават с табели с надпис "Превоз за собствена сметка”. Легалната дефиниция на понятието "Превоз за собствена сметка” е установена в чл. 9 от посочената наредба, която норма предвижда, че превоз на товари за собствена сметка е превоз на товари без заплащане и формиране на печалба, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него.

Видно от събраните доказателства пред първата инстанция - товарителница № 005373/18.11.2011г. и пътен лист № 404159/18.11.2011г., извършвания превоз е бил на стока – брашно с изпращач търговското дружество „Топаз мел” ООД, гр. София и получател „Сладкар 2000” ООД гр. Бургас. Видно от Заповед № 4376/18.11.2011 год., на основание чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 год. за условията и реда на превоз на пътници и товари за собствена сметка, ръководител на „Топаз мел” ООД е наредил на служителя Н.Г. на длъжност шофьор да извърши превоз на стока – брашно за времето от 18.11.2011 год. до 18.11.2011 год. с час на тръгване 09.00 часа по маршрут с. Церковски – гр. Бургас. С оглед така представените доказателства и предвид цитираната норма на чл. 9 от Наредба № Н-8 се налага извод, че осъществения от касатора превоз е бил действително превоз за собствена сметка – същия е произтичал от собствена дейност на дружеството „Топаз мел” ООД, извършван със собствено превозно средство, управлявано от водач на трудов договор и превозът е предназначен да се експедират товари на дружеството, продадени на „Сладкар 2000” ООД гр. Бургас.

В настоящия случай, оспореното наказателно постановление, в потвърдената му част е незаконосъобразно на основание, различно от заявеното в касационната жалба. В нормата на чл. 19, ал. 1 от Наредба № Н-8 е указано, че при извършване на превоз за собствена сметка моторните превозни средства се обозначават с табели с надпис „Превоз за собствена сметка”. В хода на първоинстанционното производство, а и от страна на касатора не се спори, че управлявания от него товарен автомобил е нямал такава табела. От анализа на текста на чл. 19 от Наредбата не би могло да се изведе обоснован правен извод, че задължението за наличие на такава табела е вменено именно на водача на автомобила. За разлика от останалите текстове в Наредбата - чл. 17, чл. 18 и др., в които изрично определени задължения са вменени на водачите, то в чл. 19 липсва такова посочване. С оглед обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от  Наредба № Н-8, изрично са указани размера, цвета на надписа, фона и размера на буквите, на които следва да отговарят табелите, както и че същите се поставят на предното стъкло на превозното средство от дясната страна, следва да се приеме, че задължението на изготвяне и поставяне на такава табела следва да бъде вменено на ръководителя, организиращ превоза на товари за собствена сметка, а не от водача, който осъществява самия превоз. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че в настоящия случай превоза за собствена сметка се осъществява с транспортно средство, собственост на дружеството „Топаз мел” ООД, поради което няма как да се вмени в задължение на водача (лице осъществяващо трудова дейност по трудов договор с дружеството) да осигури табела с изрично регламентирани реквизити, която да постави на указаното в нормата място. В този смисъл, неправилно и незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.

 Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за неправилно, поради което същото следва да се отмени частично в потвърдителната му част.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 504/13.03.2012г. постановено по НАХД № 577/2012г. на Районен съд Бургас, в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 22-0000013/ 24.01.2012г. на Началника на областен отдел „КД-ДАИ” Бургас, с което за нарушение по чл. 19, ал. 1 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАП на Н.А.Г., ЕГН **********;*** и съдебен адрес гр. ***  е наложена глоба в размер на 200 лева

 

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0000013/24.01.2012г. на Началника на областен отдел „КД-ДАИ” Бургас, в частта, в която за нарушение по чл. 19, ал. 1 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАП на Н.А.Г., ЕГН **********;*** и съдебен адрес гр.***  е наложена глоба в размер на 200 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 504/13.03.2012г. постановено по НАХД № 577/2012г. на Районен съд Бургас в останалата му част.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                 2.