Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     992                                   17.05.2018 година                                     гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 87 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и е образувано по повод постъпила жалба от Ж.Д.Ж. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Ревизионен акт № Р-02002017003028-091-001/26.10.2017 г., издаден от Н.К.Ж.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Д.И.З., на длъжност главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с решение № 291/21.12.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП.

Жалбоподателят Ж.Д.Ж. изразява несъгласие с установените в негова тежест допълнителни данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ. Счита, че ревизионният акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалноправни разпоредби. Твърди, че в качеството си на управител на „Жирдел“ ООД е бил в мандатно правоотношение с дружеството и това обстоятелство не е взето предвид от приходните органи, а изводите на решаващия орган в тази насока са формирани в нарушение на чл.13, ал.1, т.23 от ЗДДФЛ. Наред с това сочи, че е съдружник в търговското дружество с ограничена отговорност и в това качество може да полага личен труд без съответно възнаграждение. Твърди също, че към началото на ревизирания период е имал спестени парични средства в брой около 40-50 хиляди лева от работа по трудово правоотношение с други търговски дружества и от търговска дейност, осъществявана от него в качеството на едноличен търговец. В жалбата се сочи още, че неправилно при формиране на паричните потоци за 2012, 2013 и 2015г. не са взети предвид наличните парични средства към началото на всяка от ревизираните години. По същество се иска отмяна на ревизионния акт в обжалваната част.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на ревизионния акт, като подробни доводи излага в писмена защита. Претендира разноски.

Пълномощникът на ответната страна излага становище за неоснователност на жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото, като прави възражение за прекомерност на извършените от жалбоподателя разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С оспорения ревизионен акт са определени задължения на ревизираното лице Ж.Д.Ж. по ЗДДФЛ за периодите 2012 г., 2013 г. и  2015 г. в общ размер 4 887.27 лева и лихви за просрочие от 1173.86 лева. С решение № 291 от 21.12.2017 г. на директора на дирекция „ОДОП“- Бургас ревизионния акт е отменен частично, за сумите от 13.28 лева- главница и 6.17 лева- лихва за просрочие. Ревизионният акт е потвърден в останалата му част, досежно установените задължения на ревизираното лице за данък върху доходите на ФЛ- свободни професии, граждански договори и др. по ЗДДФЛ и лихви за просрочие, както следва: 1) за 2012 г.- данък в размер на 743.78 лева и лихва за просрочие в размер на 345.51 лева; 2) за 2013 г.- данък в размер на 947.21 лева и лихва за просрочие в размер на 343.76 лева; 3) за 2015 г.- данък в размер на 3 183 лева и лихва за просрочие в размер на 478.42 лева. В тази част ревизионният акт е предмет на съдебната проверка за законосъобразност.

В хода на ревизията е установено, че през ревизирания период Ж.Д.Ж. е получавал по сметка в „Райфайзенбанк“ АД лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 136.08 лева месечно, като едновременно с това е бил съдружник и управител в „Жирдел“ ООД. За 2012 г., 2013 г. и 2015 г. същият не е подавал годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ и не е декларирал получени облагаеми доходи.

Към ревизионната преписка е приобщен протокол № ПФ-02002016000745-073-001 от 17.05.2017 г. (л.91-102) от проверка на имущественото и финансовото състояние на Ж. за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2015 г., извършена въз основа на резолюция от 20.10.2016 г. От съдържанието на протокола и приложените към него писмени доказателства е установено, че при извършване на проверката са изискани от ревизираното лице с ИПДПОЗЛ № ПФ-02002016000745-040-004/04.04.2017 г. (на л.143) декларации за наличните парични суми в брой към 01 януари и 31 декември за всяка година от проверявания период 2010 г. - 2015 г., както и доказателства за декларираните наличности от пари в брой. В отговор са представени от Ж. писмени обяснения вх. № 94-00-341/12.04.2017 г., в които е отбелязано, че същият не може да представи декларации за парични суми в брой към 01.01. и 31.12. на всяка година от периода на проверката, тъй като през периода не е водил счетоводство като физическо лице. След анализ на представените от последния документи, подробно обсъдени на стр.8 от Протокол № ПФ- 02002016000745-073-001/17.05.2017 г., е прието от проверяващия екип, че към 01.01.2010 г. лицето е разполагало с 4 250 лева в брой, доказани със съответните документи. При съпоставяне на извършените през проверявания период разходи и получените доходи е установен от проверяващите лица недостиг на парични средства в края на всяка от отчетните 2010 г., 2012 г. и 2015 г. Относно 2011 г., 2013 г. и 2014 г. е прието, че получените доходи са в по-висок размер от извършените разходи, но крайното салдо към 31 декември на всяка от тези години не е взето предвид при изготвяне баланса на приходите/доходите и разходите съответно за 2012 г., 2014 г. и 2015 г.

При извършване на проверката е установено, че през 2012 г. и 2013 г. са изплатени на Ж. командировъчни пари от „Жирдел“ ООД в общ размер 15 938.06 лева, за командировки като втори шофьор на товарен автомобил. Прието е, че тези суми имат характер на недекларирани доходи, които следва да бъдат обложени, след определяне и приспадане на задължителни осигуровки по КСО и ЗЗО.

В ревизионното производство са изискани от Ж. с ИПДПОЗЛ № Р-02002017003028-040-001 от 26.06.2017 г. (л.82) писмени обяснения и доказателства относно наличните пари в брой към 01.01.2012 г. и към 31.12.2012 г., както и обяснение за източниците на средства за извършени вноски в „Жирдел“ ООД през 2015 г. В отговор с вх.№ 94-00-666 от 11.07.2017 г. същият е депозирал писмени обяснения, ведно със справки по образец за наличните ДМА- недвижими имоти и за наличните ДМА- моторни превозни средства. В писмените обяснения отново е заявил, че не може да представи декларация за наличните пари в брой към 01.01.2012 г. и към 31.12.2012 г., тъй като не е водил счетоводство като физическо лице. Относно източниците на средства за допълнителните вноски в „Жирдел“ ООД, възлизащи на 14 500 лева за 2012 г. и на 38 600 лева за 2015 г., е заявил, че са от спестявания през годините от получаваните доходи от него, от съпругата му и от семействата на родителите им.

Към ревизионната преписка са приобщени и писмени доказателства, представени от Ж. в хода на проверката за установяване на основанието за изплащане на командировъчни пари- договори за управление на „Жирдел“ ООД от 01.01.2012 г. и от 01.01.2013 г., и договор за полагане на личен труд № 1/01.01.2010 г. С договорите за управление е възложено на същия да управлява и представлява търговското дружество за съответната година, без съответно възнаграждение. С договора за личен труд страните са постигнали съгласие Ж. да извършва с личен труд контрол на пътни такси и разходи по държави и при необходимост да шофира товарните автомобили, собственост на дружеството, съвместно с шофьорите, с цел спазване сроковете на доставка и поетите ангажименти към контрагенти. Този договор е безсрочен, като за възложената дейност изпълнителят не получава възнаграждение.

От приобщените към преписката документи, събрани в хода на проверката, е установено от ревизиращия екип, че през ревизирания период (2012 г., 2013 г. и 2015 г.) Ж. е получил доходи от пенсии в общ размер 6 996.72 лева за 2012г., 7510.98 лева за 2013г. и 7 964.82 лева за 2015г., както и командировъчни средства от „Жирдел“ ООД в размер на 4 600.11 лева за 2012 г. и 11 337.95 лева за 2013 г., документирани със заповеди за командировка, валутни отчети и разходни касови ордери за изплатените суми. Констатирано е, че със заповедите за командировка същият е командирован като втори водач на товарен автомобил „Скания“ за извършване на международни превози, за които по данни от валутните отчети са му изплащани само дневни пари. Посочените суми от пенсии и командировки са приети за източник на средства на ревизираното лице и отразени в графа „постъпления“ на изготвените таблици на паричните потоци. По отношение на получените през 2012 г. и 2013 г. доходи под формата на командировъчни дневни пари е прието от приходните органи, че по своя характер представляват доходи за положен личен труд от съдружника и са трудови доходи по смисъла на § 1, т.26, б. „и“ от ДР на ЗДДФЛ. Констатирано е, че за тях платецът на дохода не е удържал следващия се авансов данък по чл.42, ал.2 от ЗДДФЛ и същите не са декларирани от получателя на дохода, поради което на основание чл.17 от ЗДДФЛ доходът е включен в общата годишна данъчна основа за определяне на данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.

За периодите 2012 г. и 2015 г. е установено от ревизията и несъответствие между разходите на задълженото лице и получените от него доходи. Прието е, че е налице доход с неустановен произход за 2012 г. в размер на 3 373.65 лева и за 2015 г.- в размер на 31 830 лева. Формиран е извод, че това са доходи по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ и също следва да бъдат включени в общата годишна данъчна основа на задълженото лице по чл.17 от ЗДДФЛ при определяне на задълженията за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.

Въз основа на горните констатации са определени с ревизионния акт допълнителни задължения по ЗДДФЛ за ревизираните години. При тяхното определяне не са взети предвид данните относно положения от Ж. през предходни години труд, представени с възражението му срещу РД, както и декларираното начално салдо за ревизирания период в размер на около „40-50 хиляди лева“. За недоказано е прието твърдението на последния за предоставени от неговите родители и тези на съпругата му парични средства в брой в размер на 34 000 лева.

Изводите на ревизиращия екип са възприети и от директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП при произнасяне по жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт. В решението е посочено, че в хода на ревизионното производство Ж. не е декларирал с какви суми е разполагал към 01 януари и към 31 декември на всяка от ревизираните години, въпреки предоставената му възможност, не е представил документи, удостоверяващи техния произход, както и обяснения къде са съхранявани паричните средства и дали са налични към съответната дата. Относно твърденията на същия, че за периода от 1996 г. до 2003 г. е декларирал доходи в качеството си на едноличен търговец, а за 2004 г., 2005 г. и 2006 г.- като физическо лице, е отбелязано, че не са представени конкретни доказателства относно размера на сумите, изтеглени от касата на предприятието на търговеца и относно използването им за негови лични нужди. Отбелязано е също, че не са представени доказателства относно това къде са съхранявани сумите през годините и каква част от тях са били налични към началото на ревизирания период. Според решаващия орган, дори да се приеме, че ревизираното лице действително е получило посочените в жалбата доходи, то те са в размери, които да му осигурят необходимия минимум от средства за издръжка и живот за периода от 1996г. до 2006г., а в по-голямата си част декларираните доходи за едноличния търговец са в неденоминирани левове. В решението се съдържат също констатации, че през годините лицето е придобивало движимо и недвижимо имущество и част от получените доходи са изразходени именно за тази цел. Относно представения договор за полагане на личен труд в „Жирдел“ ООД е прието от решаващия орган, че не съдържа изискуемите реквизити (чл.258 - чл.269 от ЗЗД), тъй като в него най-общо е формулиран предметът на договора, без конкретно възложена задача, която изпълнителят следва да изпълни за своя сметка и риск и в кратки срокове. Наред с това е прието за недоказано обстоятелството, че през 2012 г. и 2013 г. този договор валидно е обвързвал страните. С тези съображения е мотивиран извод, че през посочения период не е налице нито трудово, нито извънтрудово правоотношение с дружеството и жалбоподателят не е сред лицата, посочени в §3 и §4 от ПЗР на НСКСЧ, които могат да бъдат командировани, поради което не е налице хипотезата на чл.13, ал.1, т.23 от ЗДДФЛ. Отбелязано е, че получените под формата на дневни пари доходи следва да се считат за облагаем доход за положен личен труд. Прието е също, че със сключването на договорите между „Жирдел“ ООД и Ж. се цели единствено заобикаляне на закона и са налице обстоятелства за прилагане на глава четвърта от ЗКПО „Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане“, във връзка с чл.77 от ЗДДФЛ, като в подкрепа на този извод се сочи, че средствата, изплатени на жалбоподателя под формата на командировъчни пари, са за извършване на трудова дейност- международен превоз като втори водач на товарен автомобил с посочване на конкретен регистрационен номер на МПС, която не попада в обхвата на дейностите, които съдружниците извършват във връзка с управлението и представителството на дружеството, а е полагане на личен труд във връзка с осъществяване на основната дейност на дружеството, за което не е сключен съответния договор. Прието е, че получените от жалбоподателя командировъчни пари са доходи от трудови правоотношения по §1, т.26, б. „и“ от ДР на ЗДДФЛ, които се облагат авансово и годишно по правилата на чл.24, 25 и чл.42, ал.2 от ЗДДФЛ за облагане на доходите от трудови правоотношения, а след като дружеството, платец на дохода, не е удържало и внесло в републиканския бюджет дължимият авансов данък по чл.42, ал.2 от ЗДДФЛ, то физическото лице е задължено за общия годишен размер на данъка, като носител на данъчното задължение по смисъла на чл.3, т.1 от ЗДДФЛ и чл.14, т.1 и чл.18, ал.2 от ДОПК.

В решението е отбелязано, че от получените доходи по §1, т.26, б. „и“ от ДР на ЗДДФЛ в размер на 4 600.11 лева е следвало да бъдат приспаднати здравни осигуровки в общ размер 536.01 лева (вноски 403.20 лева+132.81 лева годишни изравнителни вноски) и да бъде формирана данъчна основа по реда на чл.25, ал.2 от ЗДДФЛ от 4 064.10 лева за този вид доход, а вместо това при формиране на данъчната основа за 2012г. органът по приходите е приспаднал само авансово внесените от самоосигуряващото се лице здравни осигуровки в размер на 403.20 лева, независимо че е посочил задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО в общ размер на 996.61 лева. В резултат на този пропуск било определено по-голямо задължение за данък и лихви за просрочие. По тези съображения ревизионният акт е отменен частично- за сумата от 13.28 лева- данък и 6.17 лева- лихви.

За 2013 г. се сочи в решението, че върху получения доход по §1, т.26, б. „и“ от ДР на ЗДДФЛ в размер на 11 337.92 лева Ж. дължи годишни изравнителни вноски за здравно осигуряване в размер на 503.83 лева, които заедно с направените от него авансови вноски за здравно осигуряване в размер на 403.20 лева следва да се припаднат при определяне на годишната данъчна основа по чл.25, ал.2 от ЗДДФЛ. Вместо сумата от 907.03 лева органът по приходите е приспаднал осигурителни вноски в размер на 1 865.79 лева, в резултат на което е определил задължения за данък в по-нисък размер от дължимия, но на основание чл.155, ал.8 от ДОПК ревизионният акт е потвърден в тази част.

От заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към 31.12.2011 г. наличните парични средства на жалбоподателя са в размер на 11 589.78 лева, като същите са приети за начално салдо към 01.01.2012 г. Вещото лице е констатирало недостиг на парични средства единствено за 2015г. в размер на 2 065.67 лева. За останалите години от периода (2011 г. - 2014 г.) се сочи в заключението, че е налице превишение на приходите над разходите, както следва: в размер на 8 224.69 лева за 2012 г., в размер на 17 245.78 лева за 2013г., в размер на 291433.96 лева за 2014г. Посочените крайни салда за 2012г, за 2013 г. и 2014г. са взети предвид при изготвяне паричния поток на жалбоподателя за съответната следваща година, видно от констативно-съобразителната част на заключението и разясненията на вещото лице в с.з. В заключението е констатирано също, че при извършената предварителна проверка, приключила с Протокол № ПФ- 02002016000745-073-001/17.05.2017 г., е прието от проверяващите лица превишение на получените доходи над извършените разходи за 2011 г., но не е посочено в какъв размер. Изготвеният от вещото лице паричен баланс на приходите и разходите и направените изчисления са основани на приложените по делото писмени доказателства. Експертизата представя варианти на изчисление на данъка, в т.ч. при формиране на годишната данъчна основа за 2012 г. само от получените доходи от командировки, след приспадане на социални и здравни лични осигурителни вноски в размер на 4 064.10 лева и без сумите от 3 373.65 лева, представляващи недостиг на парични средства за 2012 г., съгласно ревизионния доклад. При този вариант на изчисление данъкът по чл.17 ЗДДФЛ за 2012 г. възлиза на 406.40 лева, а лихвата за просрочие- 185.50 лева. За 2013 г. е прието в заключението на експертизата, че данъкът по чл.17 ЗДДФЛ за 2013г. би бил в размера, определен с ревизионния акт- 947.21 лева, ако се приеме, че командировъчните пари в размер на 9 472.13 лева са облагаеми доходи. Вещото лице е установило недостиг на парични средства за 2015 г. в размер на 2 021.14 лева. Според заключението в този случай дължимият данък по чл.17 ЗДДФЛ е в размер на 202.11 лева и лихва в размер на 30.60 лева.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, овластени с нормата на чл.119, ал.2 от ДОПК, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 120 от ДОПК. Издаден е в резултат на ревизия, проведена от органи по приходите, определени със Заповед за възлагане на ревизия Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-0200-02002017003028-020-001/18.05.2017г., изменена със Заповеди Р-02002017003028-020-002/23.06.2017г., Р-02002017003028-020           -003/10.07.2017г., издадени от началник на сектор в дирекция „Контрол” при ТД на НАП- Бургас. Последният от своя страна е оправомощен със Заповед  № РД-5/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП- Бургас да издава заповеди за възлагане на ревизии.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения в ревизионното производство. Ревизираното лице е надлежно уведомено за ревизията и на същото е предоставена възможност да представи писмени обяснения, както и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство.

В хода на ревизията е констатиран недостиг на парични средства за 2012 г. и за 2015 г., като при формиране баланса на средствата необосновано и неправилно не са взети предвид установените от приходните органи положителни остатъци от предходните години (крайни салда). Видно от заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано и изготвено от вещо лице, притежаващо необходимите специални знания, към 31.12.2011 г. наличните парични средства на жалбоподателя са в размер на 11 589.78 лева. Без съмнение те следва да бъдат отчетени като начално салдо за следващата 2012 г. От паричния поток, изготвен от експертизата при отчитане на наличните парични средства в края на всеки от периодите като начално салдо за съответния следващ период, е видно, че за 2012 г. приходите надвишават разходите със сумата от 8 224.69 лева. В този размер е посоченото от вещото лице начално салдо за 2013 г. и към 31.12.2013 г. наличните парични средства са в размер на 17 245.78 лева, т.е. отново приходите са в по-висок размер от разходите. За 2014 г. също е налице положителен остатък в размер на 29 133.96 лева. Дефицит на парични средства е установен единствено за 2015 г., като същият възлиза на 2021.14 лева и дължимият данък за този период според заключението е в размер на 202.11 лева с лихва за просрочие 30.60 лева.

По отношение на декларираните от жалбоподателя суми за командировки през 2012 г. и 2013 г. следва да се отбележи, че не съществува нормативна пречка за командироване на лица, които не са в трудовоправни отношения с предприятието- арг. от чл.13, ал.1, т.23 от ЗДДФЛ (в този смисъл са и мотивите на Решение № 1563 от 13.02.2007 г. на ВАС по адм. д. № 7516/2006 г. и Решение № 12633 от 12.12.2007 г. по адм. дело № 6127/2007 г. на ВАС). Съгласно цитираната норма получените суми за командировки не са облагаеми, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство. В случая обаче твърденията на жалбоподателя за получени суми от командировки в общ размер 15 938.06 лева не са доказани с допустимите доказателства. По делото са приложени командировъчни заповеди (от л. 120 до л. 142), но те не съдържат изискуемите от чл. 5, ал.2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) реквизити. В тях липсват данни относно началната дата и продължителността на командировките в календарни дни; финансовите условия и начина за тяхното уреждане; името на издателя на заповедта и печат на предприятието. Такива данни не се установяват и от останалите приложени документи- разходни касови ордери и валутни отчети (на л. 150 - 167). Ето защо съдът приема, че представените командировъчни заповеди не следва да се вземат предвид при формиране на изводите относно размера на данъчната основа. Доколкото не се установява от доказателствата по делото соченото от жалбоподателя основание за изплащане на сумите, същите правилно са отчетени като облагаеми доходи по смисъла на чл. 36, т.6 от ЗДДФЛ и са включени в годишната данъчна основа.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза при формиране на годишната данъчна основа за 2012 г. само от получените доходи от командировки, след приспадане на социални и здравни лични осигурителни вноски, данъкът по чл.17 ЗДДФЛ за 2012 г. възлиза на 406.40 лева, а лихвата за просрочие- 185.50 лева. За 2013 г. е прието в заключението, че данъкът по чл.17 ЗДДФЛ за 2013г. би бил в размера, определен с ревизионния акт- 947.21 лева, ако се приеме, че командировъчните пари в размер на 9 472.13 лева са облагаеми доходи. При тези данни и с оглед изложените по-горе съображения ревизионният акт следва се отмени в частта, с която са установени задължения за данък върху доходите на ФЛ и лихви, както следва: 1) за 2012г.- за разликата над 406.40 лева до определения с ревизионния акт размер на данъка от 743.78 лева и лихвата за просрочие- за разликата над 185.50 лева до определения размер от 345.51 лева; 2) за 2015 г.- за разликата над 202.11 лева до определения размер на данъка от 3183 лева и за разликата над 30.60 лева до определения размер на лихвата от 478.42 лева. В останалата част- до пълния размер на определените с ревизионния акт задължения за 2012 г. и 2015 г., както и за определените задължения за 2013 г., жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

При този резултат и с оглед своевременно направените искания, на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК следва да се присъдят на страните направените в настоящото производство разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от жалбата, както следва: на жалбоподателя- сумата от 787.66 лева (от общо 1210 лева, в т.ч. заплатена държавна такса за производството в размер на 50 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева и възнаграждение за вещо лице 360 лева); на ответната страна- 220.59 лева (от разноски в размер на 632 лева- възнаграждение за юрисконсулт). Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на разноските, направени от жалбоподателя. Адвокатското възнаграждение се договаря свободно от страните с договора за правна помощ и съдействие, като единственото ограничение, предвидено в Наредба № 1/09.07.2004 г., се отнася до неговия минимален размер. В случая минималното възнаграждение възлиза на 632 лева, съгласно чл. 8, ал.1, т. 3 от посочената наредба и договореното адвокатско възнаграждение от 800 лева не би могло да се определи като прекомерно, с оглед обема на изследваните доказателства, продължителността във времето и броя на проведените съдебни заседания, в които пълномощникът на жалбоподателя е участвал. Ето защо съдът приема, че не са налице основания за присъждане по-нисък размер на разноските.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-02002017003028-091-001/26.10.2017 г., издаден от Н.К.Ж.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Д.И.З., на длъжност главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията, частично потвърден с решение № 291/21.12.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени задължения на Ж.Д.Ж. с ЕГН ********** за данък върху доходите на ФЛ и лихви за просрочие, както следва: 1) за 2012г.- за разликата над 406.40 лева (четиристотин и шест лева и четиридесет ст.) до определения с ревизионния акт размер на данъка от 743.78 лева и лихвата за просрочие- за разликата над 185.50 лева (сто осемдесет и пет лева и петдесет ст.) до определения размер от 345.51 лева; 2) за 2015 г.- за разликата над 202.11 лева (двеста и два лева и единадесет ст.) до определения размер на данъка от 3183 лева и за разликата над 30.60 лева (тридесет лева и шестдесет ст.) до определения размер на лихвата от 478.42 лева, като ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Д.Ж. в останалата и́ част.

ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП, да заплати на Ж.Д.Ж. с ЕГН ********** сумата от 787.66 лева (седемстотин осемдесет и седем лева и шестдесет и шест ст.), представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Ж.Д.Ж. с ЕГН ********** да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП сумата от 220.59 лева (двеста и двадесет лева и петдесет и девет ст.), представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

 

                                                         Съдия: