Р Е Ш Е Н И Е

 

     868                                             11.05.2016г.                                      гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година, в състав

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Христо Христов административно дело № 87 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215, ал.1, вр. с чл.225а, ал.1 от ЗУТ.

         Делото е образувано по жалба от С.К.Т. *** против Заповед № 3457/14.12.2015г., издадена от заместник кмет по „Устройство на територията и строителството“ на община Бургас, с която е наредено на С.К.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***  да премахне в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта собствения си обект: „Слънцезащитно съоръжение – навес“, с арзмери 3.50м/5.00м, изпълнено от поликарбонатни плоскости като стреха и окачено към южната фасада на жилищна сграда посредством две дървени греди, разположена в УПИ I-5835, 5836 в кв.32 по плана на ж.к. „Възраждане“ в гр.Бургас, ПИ с идентификатор 07079.616.230 по КК на гр. Бургас с административен адрес ул.“Александър Стамболийски“ № 50, гр.Бургас.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед тъй като е издадена при съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материално правните разпоредби и целта на закона.  

В съдебно заседание  жалбоподателката С.К.Т., редовно и своевременно призована, не се явява, а се представлява от пълномощник адвокат Д.С., който поддържа жалбата и претендира за присъждане на направените по делото разноски, съобразно представения по делото списък на същите. Представя по делото писмена защита, с която излага допълнителни съображения относно незаконосъобразността на оспорения акт и моли за отмяната му.

Ответната страна Заместник кметът по устройство на територията и строителството при община Бургас, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. Не взема отношение по жалбата.

         Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и  прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите  и изразените становища прие за установено следното:

Във връзка с постъпили в община Бургас  жалби от Н.Т.Ч. относно монтирана слънцезащитна тента на фасадата на жилищна сграда, намираща се на ул.“Александър Стамболийски“ № 50, на 21.10.2015г. служителите на община Бургас М. Х. Д. – главен специалист БКСВЕ и Н. Д. Й. – главен специалист БКСВЕ извършили проверка на място.

При проверката бил съставен Констативен протокол № П-217/21.10.2015г., с който се установява, че обектът представлява навес с размери 3.50/3.50м, изпълнен от поликарбонатни плоскости като стреха и е окачен към южната фасада на сградата посредством две дървени греди на ниво между партерен и първи жилищен етаж и че същият е собственост на С. К.Т.. Същият е определен в акта като: „Слънцезащитно съоръжение – навес“, находящ се в ПИ с идентификатор 07079.616.203 по КККР на гр.Бургас, УПИ I-5835, 5836 в кв.32 по плана на ж.к. „Възраждане“ в гр. Бургас, с административен адрес: ул. „Александър Стамболийски“ № 50

В акта е посочено, че за обекта няма издадено разрешение за поставяне и че според съставилите го служители по отношение на него е налице хипотезата на чл.57а, ал.1, т.1, предложение първо от ЗУТ, тъй като е поставен без разрешение. Изготвено е предложение да бъде съставен констативен акт по чл.57а, ал.2, във вр. с ал.1, т.1, предложение първо от ЗУТ.

Констативният протокол бил съставен в отсъствието на собственика на обекта.

На 29.10.2015г. служителят М. Х. Д. – на длъжност главен специалист БКСВЕ при община Бургас съставила Констативен акт № П-38/29.10.2015г. на основание чл.57а, ал.2 от ЗУТ, с който констатирала, че по отношение на процесния обект няма издадено разрешение за поставяне съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Н. Д. Й. - на длъжност главен специалист БКСВЕ при община Бургас. Актът бил получен от жалбоподателката К. Т. с известие по пощата на 07.11.2015г.

По отношение на констатациите в акта било изготвено заявление с вх.№ 94-01-4437786//10.11.2015г. от името на Ж. Р. Ж., живущ ***, с което същият възразява, че за поставянето на слънцезащитната тента не е необходимо разрешение по реда на чл.93 от Наредба № 7/2003г.

         На основание съставения констативен акт и след като преценил възражението като неоснователно заместник кмет по „Устройство на територията и строителството“ на община Бургас издадал оспорената Заповед № 3457/14.12.2015г., с която е наредено на жалбоподателя да премахне в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта собствения си обект, представляващ „Слънцезащитно съоръжение – навес“, окачено към южната фасада на жилищна сграда, разположена в УПИ I-5835, 5836 в кв.32 по плана на ж.к. „Възраждане“ в гр.Бургас.

По делото е изготвена съдебно – техническа експертиза от вещото лице инж. З.Ч.А., от заключението на която се установява, че процесното слънцезащитно съоръжение не представлява навес по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на „Наредбата за преместваемите обекти“, тъй като не е свързано с колони с терена. В заключението е посочено също, че съоръжението не съдържа характеристиката за „рекламен елемент“, съгласно чл.57, ал.1 от ЗУТ и т.81 на пар.5 от ДР на ЗУТ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № 3457/14.12.2015г., издадена от заместник кмет по „Устройство на територията и строителството“ на община Бургас, с която е наредено на жалбоподателя да премахне в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта собствения си обект, представляващ „Слънцезащитно съоръжение – навес“, окачено към южната фасада на жилищна сграда, разположена в УПИ I-5835, 5836 в кв.32 по плана на ж.к. „Възраждане“ в гр.Бургас.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган - заместник кмет по „Устройство на територията и строителството“ на община Бургас в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.57а, ал.3 от ЗУТ и на основание заповед № 3055/09.11.2015г. на кмета на община Бургас, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден.

Съгласно разпоредба на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗУТ се премахват когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение.

В конкретния случай административният орган издал оспорената заповед е приел, че процесното слънцезащитно съображение, представлява обект по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗУТ, за който се изисква разрешение за поставяне, издадено по ред, установен  с наредба на общинския съвет по чл.56, ал.2. В посочения текст са изброени няколко вида съоръжения – „рекламни, информационни и монументално – декоративни елементи“.

В заповедта не е посочено който от трите вида представлява процесния обект, но от анализа на неговите характеристики и предназначение, в т.ч. и от описанието му в констативния акт и констативния протокол, представени по делото не може да се направи извода, че същото представлява съображение от вида на изброените в чл.57, ал.1 от ЗУТ.

В този смисъл е и заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, както и допълнителните разяснения дадени от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание.

При този извод следва, че спрямо процесния обект е неприложим реда за премахване визиран в разпоредбата на чл.57а от ЗУТ, тъй като същият няма характеристиките на обект по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗУТ, както необосновано и неправилно е приел административният орган издал заповедта.

         Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалните разпоредби на закона, поради което жалбата против него е основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на делото и на основание разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК съдът намира искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса и изплатено възнаграждение за адвокат и за вещо лице за основателно.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  като незаконосъобразна Заповед № 3457/14.12.2015г., издадена от заместник кмет по „Устройство на територията и строителството“ на община Бургас, с която е наредено на С.К.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***  да премахне в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта собствения си обект: „Слънцезащитно съоръжение – навес“, с арзмери 3.50м/5.00м, изпълнено от поликарбонатни плоскости като стреха и окачено към южната фасада на жилищна сграда посредством две дървени греди, разположена в УПИ I-5835, 5836 в кв.32 по плана на ж.к. „Възраждане“ в гр.Бургас, ПИ с идентификатор 07079.616.230 по КК на гр. Бургас с административен адрес ул.“Александър Стамболийски“ № 50, гр.Бургас.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на С.К.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** направените по делото разноски за внесена държавна такса и изплатено възнаграждение за адвокат и за вещо лице в размер обща на 760.00 /седемстотин и шестдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: