Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №       589            /27.03.2015г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети март, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                                ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                                    ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Георги Чинев изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 87/2015г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Многопрофилна болница за активно лечение Черноморска – Бургас” ООД (с променена фирма към датата на настоящото решение - „Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед” ЕООД), ЕИК 201889501, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“Димитър Пехливанов“ №5 (променено към дата на настоящото решение – гр.Пещера 4550, обл.Пазарджик, ул.“Освобождение“№3) и адрес на лечебното заведение гр.Бургас, к-с „Меден рудник“, зона А, чрез представител по пълномощие адвокат Ю.Я. е оспорил решение №1979/2014г. по АНД №4471/2014г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 02/НП 419/03.09.2014г. на директора на РЗОК - Бургас, в частта му, с която за нарушенията по пунктове 1-22 и 31-34 (от които: 17 бр. нарушения по чл.55, ал.2, т.5 ЗЗО и чл.221 НРД за 2014г., описани в пунктове 1-14, 31, 33 и 34; 2 бр. нарушения по чл.55, ал.2, т.5 ЗЗО и чл.220 НРД за 2014г., описани в пунктове 15 и 22; 4 бр. нарушения по чл.55, ал.2, т.5 ЗЗО и чл.190, т.12 НРД за 2014г., описани в пунктове 16, 17, 19 и 21; 2 бр. нарушения по чл.55, ал.2, т.5 ЗЗО и чл.217 НРД за 2014г., описани в пунктове 18 и 32 на НП и едно нарушение по чл.55, ал.2, т.5 ЗЗО и чл.190, т.8 НРД за 2014г., описано в пункт 20), на осн. чл.105в, ал.3 ЗЗО, на „МБАЛ ЧЕРНОМОРСКА - Бургас” ООД („МБАЛ Бургасмед” ЕООД) са наложени 26 отделни административни наказания - имуществени санкции, всяка в размер на по 200 лв. Със същото решение Районен съд Бургас е отменил наказателното постановление в останалата му част – тази, с която за нарушенията по пунктове 25-30 (6 бр. нарушения по чл.55, ал.2, т.5 ЗЗО, вр. чл.190, т.5 НРД за 2014г., вр. чл.6, ал.2 от Наредба № 4/2009г. за условията и реда за отпускане на лекарствени продукти), на осн. чл.105в, ал.3 ЗЗО, на дружеството са наложени 6 отделни административни наказания – имуществени санкции, всяка в размер на по 200 лв.

Касаторът иска решението на районния съд, в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 02/НП-419 от 03.09.2014г. на директора на РЗОК Бургас, да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление в тази част.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата и иска решението на районния съд в обжалваната част да бъде оставено в сила.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението в обжалваната му част е правилно. 

Настоящият съдебен състав изцяло споделя съображенията изложени в обжалваното решение. За да потвърди наказателното постановление в частта му относно 26 административни нарушения описани в пунктове 1-22 и 31-34 съдът е обсъдил всички събрани доказателства, като въз основа на тях е направил извод относно правилното прилагане на материалния закон и липсата на нарушенията на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган. Пред касационната инстанция не са представени доказателства сочещи на неправилност на решението на районния съд или за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването му.

Неоснователно е касационното възражение за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН поради липса на настъпили вредни последици. Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на административно нарушение, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства.

Съгласно ТР № 6 от 15.XI.1973г. по н. д. № 2/73г., ОСНК понятието "вредни последици", е по-широко от понятието "вреди". То обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на гражданите, създават недоверие към установения държавен ред, финансовата и стопанската система и др.

В случая административните нарушения са формални, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от тях (по отделно) не само нямат отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. Наличието на факти, относими към по-широкото понятие "вредни последици", в частта му извън имуществените вреди, не са доказани от касатора, поради което съдът не може да се позове на тяхната липса за да обоснове маловажност. По делото няма данни и за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретни деяния в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Касаторът твърди още, че деянията представляват първо нарушение – смекчаващо обстоятелство, водещо до маловажност на всяко от деянията.

По принцип фактът, че нарушението е първо изисква съобразяване при определяне на наказанието – следва да се определи такова към минималния предвиден в закона размер. В случая нарушенията от един и същ вид са много (- 17 бр. нарушения на чл.55, ал.2, т.5 ЗЗО и чл.221 НРД за 2014г., - 2 бр. нарушения на чл.55, ал.2, т.5 ЗЗО и чл.220 НРД за 2014г., - 4 бр. нарушения на чл.55, ал.2, т.5 ЗЗО и чл.190, т.12 НРД за 2014г., - 2 бр. нарушения на чл.55, ал.2, т.5 ЗЗО и чл.217 НРД за 2014г.) и това по-скоро е отегчаващо, отколкото смекчаващо обстоятелство, защото сочи за системност.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1979/2014г. постановено по АНД 4471/2014г. по описа на Районен съд Бургас.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: