Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 975      02    юни 2015  година         град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIV –ти административен състав, в публично  заседание на двадесет и осми май, две хиляди и петнадесета година, в състав:                                               

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Галина Радикова

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. Атанаска Атанасова

                                                                       2.Златина Бъчварова

 

 

Секретар Г.Ф.

Прокурор Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно дело номер 879 по описа за  2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Т. Ж. С.в качеството му на управител на „Алтест транс“ЕООД, с ЕИК по Булстат 200247774, със седалище и адрес на управление – гр.Бургас, Южна промишлена зона против решение № 411 от 31.3.2015г., постановено по административно-наказателно дело № 5364 по описа за 2014г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 0864982, издаден от ОД на МВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на основание чл. 182, ал. 1, т.5 ЗДвП, на касатора е наложена „глоба” в размер на 300.00 лева.

Касаторът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба и счита, че с решението неправилно е потвърден електронния фиш. Излага доводи. Моли съда да го отмени.

Ответникът по касационната жалба – Директора на ОД МВР – Бургас, редовно уведомен, не се представлява и не е взел становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на Районен съд – Бургас като правилно и законосъобразно да се остави в сила.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка, Административен съд- Бургас, ХІV-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения :

Районен съд – Бургас, с решение № 411 от 31.3.2015г., постановено по административно-наказателно дело № 5364 по описа за 2014г. на съда е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 0864982, издаден от ОД на МВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на основание чл. 182, ал. 1, т.5 ЗДвП, на касатора е наложена „глоба” в размер на 300.00 лева.

         За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че при издаване на електронния фиш не са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон. Счел е, че същият е издаден в съответствие на законоустановените изисквания, като скоростта на автомобила е засечена със стационарно монтирана система за видеоконтрол, в отсъствие на контролен орган и съдържа всички изискуеми от чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити. Обосновал е извод, че нарушението е безспорно установено от събраните по делото веществените доказателства – снимка, снета от системата. Приел е, че отговорността на Т. Ж. С.е правилно ангажирана за осъществен състав на административно нарушение по чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата.

Санкцията е наложена на Т.Ж. С., в качеството му на управител на „Алтест транс“ЕООД с електронния фиш за това, че на 30.07.2014г., в 6.57 часа, в гр. Бургас, път Е-773, км. 491, кв.Ветрен, в посока КПП-1, на бензиностанция „Ромпетрол” е засечен лек автомобил марка АУДИ А 6 2.0 ТДИ с рег. № А3072МА, който бил управляван със скорост от 133 км./ч., установена и заснета с автоматизирано техническо средство № 00209D32D4F9, при разрешена скорост за движение в населено място с пътен знак В-26 – 90 км./ч. 

         Основните възражения на касатора са, че утвърждаването на образеца на електронен фиш от МВР само по себе си не е достатъчно условие за неговата законосъобразност. Твърди се също, че разпоредбата на чл.189, т.5 ЗДвП установява минимално необходимото съдържание на електронния фиш, който следва задължително да съдържа и дата на издаване на електронния фиш и данни за неговия издател, доколкото фишът е приравнен на наказателно постановление и с него се налага административно наказание.         Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил приетите писмените доказателства по делото и възраженията на касатора относно протокол за извършена проверка на техническото средство от 20.03.2014г.

         Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.

За да постанови оспореното решение, районният съд е установил прецизно всички релевантни за спора факти, достигайки до правилния извод, че управлението на автомобила с превишена скорост се установява по безспорен начин от събрания доказателствен материал. Т. Ж. С.не се е възползвал от предвидената в чл.189, ал.5 ЗДвП възможност да представи в четиринадесет дневен срок, считано от получаването на електронния фиш, в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Предвид това изводът на районния съд, че С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение, установен в чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП е формиран при правилно приложение на закона. За извършеното правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност на соченото правно основание, като му е наложена глоба в размер на 300.00 лева, предвидено за превишение на разрешената максимална скорост в населено място над 40 км./ч.

Неоснователно е възражението на касатора, че в електронния фиш не са посочени имената и длъжността на лицето, което го е издало, както и дата на издаване. Както правилно е приел районния съд, те не са сред реквизитите на електронния фиш, установени с разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП. Производството по издаване на електронния фиш е специално и строго формално, поради което разпоредбите на ЗАНН, касаещи реквизитите на наказателното постановление не намират приложение по аналогия спрямо електронния фиш. Установяването и заснемането на нарушението посредством система за видеоконтрол радар – камера –компютър, тоест с автоматизирано техническо средство, изключва човешка намеса. Именно по тази причина в закона не е предвиден като реквизит посочването на негов конкретен издател.

На следващо място, неоснователно е и  възражението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от районния съд, изразяващи се в необсъждане на доказателства и възражения на жалбоподателя.

Видно от мотивите на първоинстанционното решение, районният съд е постановил оспорения съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка, извършвайки подробен анализ и преценка на представените писмени доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност. Обсъдил е всички възражения на жалбоподателя, излагайки подробни съображения защо ги намира за неоснователни. Конкретно по отношение на възражението, касаещо протокола за извършена проверка на техническото средство от 20.03.2014г. съдът е приел, че в графата „метрологични изисквания“ на същия действително са направени отметки като на „отговаря“, така и на „не отговаря“. В същото време, обаче, над отметката „не отговаря“ е записано „не“ и до него е положен подпис на проверяващия, т.е очевидно е, че се касае за техническа грешка при попълването на протокола, която впоследствие е била поправена с надлежно посочване, че отметката „не отговаря“не следва да се счита вписана.

С оглед изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на районен съд - Бургас като правилно и законосъобразно да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХIV – ти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 411 от 31.3.2015г., постановено по административно-наказателно дело № 5364 по описа за 2014г. на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

    ЧЛЕНОВЕ:  1.                        

                                

 

      2.